Определение № 277 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1862/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД, [населено място], против решение № 823/21.04.2020г. по в. т. д. № 1586/2019г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение № 2041/15.10.2018г. по т. д. № 398/2018г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл.422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е установено, че дружеството заедно с Я. Т. Ф. и В. Н. Ф. дължат солидарно на ищеца „Е И П Корп" ЕООД сумата от 66 300,80 лева, представляваща главница по запис на заповед от 0 1.08.2016г., със законната лихва за забава от 16.05.2017г. до окончателното й изплащане, за която на 5.06.2017г. по ч.гр.д. № 30750/ 2017г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение и на основание чл. 78. ал. 1 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят направените от ищеца в исковото производство разноски в размер на 4 351, 02 лева. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, съответно неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено противоречие с процесуалните правила и необоснованост. Счита, че в обжалваното съдебно решение е направено недопустимо обсъждане на представения като доказателство по делото договор за продажба на горива на отложено плащане извън направеното възражение за липса на каузално правоотношение. Посочва, че в случая процесният запис на заповед е издаден единствено и само за обезпечение на бъдещо евентуално задължение по сключен договор, каквото задължение не е възникнало, поради което е налице безпаричност на записа на заповед. Намира, че ищецът, който следва да докаже претенцията си по основание и размер, в преклузивния срок не е представил доказателствен материал, не е поискана и съдебна експертиза, която да изчисли евентуално дължимата претендирана сума. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Е И П Корп" ЕООД /с предишно наименование „Пауър Тийм Трейд“ ЕООД/, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящото производство в размер на възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото и установено от събраните доказателства, че със запис на заповед, издаден на 1.08.2016г. „Интерспед 13" ЕООД, представлявано от своя управител Я. Т. Ф., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати при неговото предявяване, без разноски и протест, на поемателя „Е И П Корп"ЕООД (с тогавашно наименование „Пауър Тийм Трейд"ЕООД) сумата от 70 000 лева. Ефектът е авалиран от Я. Т. Ф. и В. Н. Ф., при условията, при които е издаден. Записът на заповед е предявен на издателя и авалистите в деня на издаването му, което е удостоверено със саморъчните подписи, съответно на управителя на дружеството - негов издател и на физическите лица, авалирали задължението по него, върху лицевата страна на документа. На 5.06.2017г. по ч.гр.д. № 30750/2017г., въз основа на заявление от 16.05.2017г. Районен съд-София, е издал в полза на поемателя с тогавашно наименование „Пауър Тийм Трейд" ЕООД, заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 70 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 1.08.2016г., ведно със законна лихва за периода от 16.5.2017 г. до изплащане на вземането, както и 2715 лева разноски по делото, от които 1400 лева държавна такса и 1315 лева адвокатско възнаграждение, и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, като е издал изпълнителен лист за събиране на вземанията по нея. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по запис на заповед от 01.08.2016г. с издател „Интерспед 13"ЕООД и авалисти Я. Т. Ф. и В. Н. Ф., предявен за плащане на 1.08.2016г. С възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът и авалистите са оспорили заповедта, поради което с определение от 14.09.2017г. съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по нея. Безспорно е между страните по делото, че на 0 1.08.2016 г. между „Е И П Корп" ЕООД като продавач под наименование „Пауър Тийм Трейд"ЕООД и „Интерспед 13"ЕООД – купувач, е сключен договор за продажба на горива на отложено плащане от бензиностанцията на продавача в [населено място] чрез зареждане на седем автомобила на купувача, посочени в клаузата на чл. 1, ал. 2 с регистрационните си номера, до размера на уговорения в чл. 4 кредитен лимит от 70 000 лева, при отчитане на закупените горива от продавача на периоди от 30 дни чрез детайлна справка, с данни за номерата на автомобилите и за техните водачи-физически лица, както и за количеството на зареденото горивото. Купувачът се е задължил да заплати цената на горивото в 10-дневен срок от получаване на издадената от продавача фактура. С клаузата на чл. 4, ал. 2, за обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора, купувачът „Интерспед 13"ЕООД се е задължил да издаде в полза на продавача запис на заповед за сума, равна на предоставения кредитен лимит и платима на предявяване, с уговорка „без протест" и „без разноски". За „Интерспед 13" ЕООД договорът е подписан от В. Н. Ф. като търговски пълномощник с писмено пълномощно от 2.09.2015 г., с рег. № 1294 на нотариус № 266, издадено от неговия управител с нотариална заверка на подписа, според т. VII от което, в обема на учредената на пълномощника представителна власт е сключването на договори, свързани с обичайната търговска дейност на дружеството и приемането на изпълнението по тях. За да се произнесе, решаващият съд е намерил за неотносимо към наличието на валидно възникнало задължение по записа на заповед поддържаното от жалбоподателите в първоинстанционното производство възражение за липса на каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на задълженията, по което е бил издаден ефектът. Посочил е, че общото неконкретизирано възражение за липсата на каузално правоотношение е равнозначно на липса на относително възражение и не възлага в тежест на ищеца да установява вземането си по ефекта като произтичащо от такова правоотношение, дори да го е посочил в исковата молба. Позовал се е на трайната казуална практика на Върховния касационен съд по въпроса за правния ефект на възражението на длъжника - издател на редовен от външна страна запис на заповед, при липсата на релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за липса каузално правоотношение, което да е свързано с издаване на ценната книга, включително и в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Възприел е записът на заповед като едностранна формална сделка, с която издателят обещава при настъпване на падежа безусловно да заплати на поемателя определена сума пари. Като абстрактна сделка валидността му не е обусловена от наличието на основание (кауза) по смисъла на чл.26, ал.2, изр. второ от ЗЗД, за което при каузалните сделки законът е установил оборима (разместваща доказателствената тежест) процесуална презумпция. Основанието за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, поради което не е условие за неговата действителност, а оттам и за валидното възникване на обективираното в него менителнично задължение, независимо че поемането му обикновено става с определена цел, свързана с извънменителнични правоотношения, произтичащи от каузални сделки, сключени между издателя и поемателя, които са житейска причина за издаване на ефекта и съществуват паралелно с него. Намерил е за неоснователно и възражението на жалбоподателите, релевирано с отговорите на исковата молба, че уговарянето на продажбата на горива с договора от 0 1.08.2016 г. като „кредитен лимит" до размер на сумата от 70 000 лева накърнява безусловния характер на записа на заповед, издаден за обезпечаване изпълнението на задълженията на купувача по издадения от него запис на заповед. Посочил е, че гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на конкретна каузална сделка не накърнява безусловния характер на обективираното в него обещание на издателя да заплати на поемателя посочената в него парична сума. Позовал се е на т. 4д от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което съдържащата се в самия запис на заповед добавка относно наличието на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден, е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на него само в случай, че отрича безусловния характер на поетото менителнично задължение, доколкото само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Възприел е процесният запис запис на заповед за редовен от външна страна, доколкото съдържа реквизитите по по чл. 535 от ТЗ, включително и безусловно обещание на издателя „Интерспед 13" ЕООД, чрез неговия управител, осъществяващ органното му представителство, за заплащане на посочената в него парична сума на поемателя и е авалиран от жалбоподателите Я. Ф. и В. Ф., при условията, при които е издаден, от което произтича солидарната им отговорност с издателя за заплащане на сумата по него, като ефектът е надлежно предявен за плащане на издателя и неговите авалисти в деня на издаването му. Решаващият съд е констатирал, че не кореспондира на данните по делото и инвокираното в първоинстанционното производство възражение за недействителност на договора от 0 1.08.2016 г. за продажба на горива, като сключен без представителна власт. От представеното по делото пълномощно от 0 2.09.2015 г. е установил, че жалбоподателят В. Н. Ф. е бил упълномощен от управителя на „Интерспед 13" ЕООД - жалбоподателката Я. Т. Ф., да сключва от името и за сметка на дружеството договори, свързани с обичайната търговска дейност на дружеството. При упълномощаването е спазена изискуемата форма -нотариална заверка на подписа на упълномощителя и договорът не е от категорията на тези по чл. 26, ал. 2, изр. първо ТЗ, за които законът изисква изрично упълномощаване. Приел е за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът „Е И П Корп" ЕООД не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора от 01.08.2016г., а именно, че действително е предоставил на „Интерспед 13" ЕООД горива, стойностно съответстващи на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Намерил е, че то противоречи на съдържащото се в трите жалби оплакване, че решението съдържа недопустимо обсъждане от страна на първоинстанционния съд на договора за продажба на горива извън заявеното от ответниците възражение за липсата на каузално правоотношение, в частност относно изпълнението или неизпълнението на задълженията по него, като според тях съдът е следвало да преценява договора единствено като факт, обуславящ извод за съществуването на каузалното правоотношение, като основание за дължимост на претендирана по записа на заповед сума, но не и да се произнася инцидентно по въпроса за неговото изпълнение. За да се произнесе, решаващият състав се е позовал на дадените в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, като е приел, че в настоящият случай ищецът не носи доказателствена тежест за установяване на свързани с каузалното отношение факти и обстоятелства, които са извън своевременно заявените от ответника субективни възражения и липсата на доказателства за такива не предпоставя несъществуване на вземането. Позовал се е и на решение № 248/23.01.2015 г. по т.д. № 3437/2013 г. на ВКС, I т.о., съгласно което в производството по чл.422 от ГПК ищецът носи тежестта да установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед. Прието е, че ищецът има интерес, но не и задължение за установяване на каузална причина на издаване на запис на заповед, само с цел преодоляване защитата на ответника, поради което за посочването на кауза и недоказването й ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, освен ако ответникът не докаже въведените от него възражения (в същия смисъл е и решение № 20 от 19.06.2018г. по т.д.№ 1151/17г., ВКС, I т.о.). Съответно е заключил, че дори когато твърдението за наличие на каузално правоотношение е заявено от ищеца, той носи доказателствена тежест за установяване единствено на онези свързани с него обстоятелства, които кореспондират на инвокираните от ответника релативни възражения, своевременно направени в установените от закона процесуални преклузивни срокове, чрез които ищецът осъществява собствената си защита срещу тях. Недоказването на други обстоятелства, свързани с каузално правоотношение, които не са оспорени със заявените от ответника субективни възражения, не е основание за отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. Въз основа на гореприетото и след като е съобразил, че в случая още в исковата молба ищецът е посочил, че процесният запис на заповед, е издаден с гаранционно-обезпечителна функция по отношение на вземанията на поемателя „Е И П Корп" ЕООД към издателя „Интерспед 13" ЕООД по сключения на 0 1.08.2016г. договор за продажба на горива с отложено плащане и в срока за отговор на исковата молба ответниците, между които е и настоящият касатор, не са направили възражение, че ищецът не е доставил на издателя на ефекта горива, които стойностно покриват сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, апелативният състав е достигнал до извода, че релевираното възражение не е свързано с изпълнението на насрещното задължение на поемателя на ефекта по договора, за чието обезпечение е издаден, а с изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ като реквизит, предпоставящ действителността на ефекта, т.е. с безусловния характер на менителничното изявление, което от съдържанието на ефекта е установено ,че не е обусловено от никакви модалитети. В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „Страната в процеса, позоваваща се на каузално правоотношение за обезпечение на което е издадена записът на заповед носи ли доказателствена тежест да установи дължимост и изпълнени/неизпълнение по каузалното правоотношение?; Следва ли да се изследва изпълнение, съответно неизпълнение по каузалното правоотношение – договор за продажба в случая?; Възможно ли е да се направи извод за дължимост на твърдяна сума само въз основа на запис на заповед и на договор за периодично изпълнение и могат ли същите да изпълнят ролята на разписка по чл. 77 ЗЗД?“ Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: С оглед направената от ищеца конкретизация, не е налице твърдяната от касатора неяснота на петитума на исковата молба, поради което решението в обжалваната част не се явява вероятно недопустимо. Формулираните от касатора правни въпроси не могат да обусловят допускането на решението в обжалваната част до касация. На първо място, няма произнасяне от въззивния съд относно това дали записа на заповед и договорът могат да изпълняват ролята на разписка по чл. 77 ЗЗД, поради което този въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На второ място, в хипотезата, в която ищецът е разкрил в исковата молба каузалното правоотношение, във връзка или по повод на което е издаден записът на заповед, но ответникът не е направил релативно възражение, съгласно даденото в т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, ищецът не дължи доказването му. Според посоченото тълкувателно решение, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника (непосочване на конкретната причина, поради която същият е издал ценната книга), ищецът не е длъжен, нито да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, нито да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната по см. на чл.130 ЗСВ практика на ВКС, поради което липсва сочената предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С цитираното тълкувателно решение се преодолява противоречива практика на ВКС по чл.292 ГПК и се дава задължително по чл.130 ЗСВ за органите на съдебната власт тълкуване, поради което направеното от жалбоподателя позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно пък би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение и не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед горното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Въпреки изхода на спора на ответника по касацията следва не могат да бъдат присъдени разноски да настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд