Определение № 3622 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 50 от 17.03.2023 г. по в.гр. д. № 25/2023 г. на АС - Варна, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят М. С. П., чрез процесуалния си представител излага съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неправилност на същото. Ответникът - Прокуратура на Република България ,не е постъпило писмено становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. С. иск против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие незаконно воденото срещу същия наказателно производство, приключило с Решение №60151/28.10.2021 г. по КНОХД№629/2021 г. по описа на ВКС, II наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за горницата над е уважил предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата над 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв. По делото е установено, че на 07.10.2018г. ищецът М. П. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. Варна и му е повдигнато обвинение по чл.115 НК затова, че на 06.10.2018г., в [населено място], за това че е умишлено умъртвил С. П. С.. В същия ден той е бил задържан, а на 09.10.2018г. му е наложена мярка за неотклонение„задържане под стража“, продължила до 23.10.2018г. (14 дни), която на 23.10.2018 г. е променена в „парична гаранция“ от 2000 лв. С постановление от 21.05.2019г. обвинението е преквалифицирано по чл. 119 НК вр. чл. 115 НК – убийство извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Установено е, че обвинителният акт е внесен в съда и е образувано НОХД № 691/2019г., поописа на ОС - Варна, което е приключило с осъдителна присъда от 13.09.2019г., с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване отсвобода“ за срок от две години, при първоначален строг режим. В следствие на жалба от страна на подсъдимия пред АС - Варна е образувано ВНОХД №17/2020 г., по което с решение от 31.07.2020 г. е отменена осъдителната присъда на окръжния съд и делото е върнато за ново разглеждане. На 28.10.2020 г. делото отново е внесено с обвинителен акт в съда и е образувано НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-Варна, което е приключило с осъдителна присъда № 65/17.12.2020 г. с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, при първоначален строг режими е приведено в изпълнение отложено наказание от една година и два месеца при първоначален строг режим. С нова жалба пред АС – Варна е образувано второ въззивно наказателно дело №26/2021г., което е приключило в едно заседание с решение №260060 от 25.05.2021г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. С касационна жалба на подсъдимия е инициирано касационно производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВКС, по което с Решение №60151/28.10.2021г. на ВКС е отменено изцяло въззивното решение и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението почл.119 вр.чл.115 НК. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021г. Установено е, че наказателно производство срещу ищеца е продължило впериода от 07.10.2018 г. до 28.10.2021 г. – общо 3 г. и 21 дни. Констатирано е, че по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия с участието на ищеца - задържане; претърсване; изземване; повдигане на обвинение; ДНК експертиза; комплексна психологична и психиатрична експертиза; разпити в качеството на обвиняем и др., а в съдебната фаза са проведени седем съдебни заседания с негово участие, а случая е отразен на15.03.2022 г. в електронна медия „Труд“ под заглавията „Съдят тъст, наръгал смъртоносно бившия си зет“ и „30 месеца затвор за мъж, наръгал фатално бившия си зет при самоотбрана“. Въззивният съд при така установените обстоятелства е приел, че са налице предпоставките на чл.2 ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за причинениете на жалбоподателя неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване. При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е съобразил възрастта на ищеца, заболяванията от които е страдал /намалено зрение поради катаракта и травматична лезия в областта на плексус братхиалис, като лявата му ръка е била хипотрофична сневъзможни движения в раменната става и пръсти/, както и с експертното решение на ТЕЛК на ТЕЛКК с инвалидност 96% ТНР. Съобразени са и предишните осъждания на ищеца установени от приложената справка за съдимост, от която е видно, че към датата на незаконното обвинение, ищецът е бил многократно осъждан, за хулиганство - през 1984 г. и за кражби – съответно през 1978 г., 1980 г., 1994г. и 1990 г. и за вещно укривателство през 2016 г., за които му е налагано наказание „лишаване от свобода“. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че следва да бъдат репарирани притесненията от осъждането, от евентуалното му лишаване от свобода и привеждане в затвора за дълъг период от време и страха, както и отдръпването на познати заради обвинението. Въззивният съд е изтъкнал, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде по – нисък, тъй като ищецът е многократно осъждан, включително и в близки години преди незаконното обвинение, че е търпял наказания „лишаване от свобода“, с което е демонстирал трайно противообществено поведение, насочено към незачитане на правилата за поведение в обществото, поради което и обичайните му негативни преживявания от незаконното обвинение са в значително по-малък обем и интензитет от тези на неосъждан човек. Въззивният съд е приел, че наказателното производство не се е отразило на доброто му име в обществото. Все в същата посока, съдът е отчел и факта че незаконното обвинение не се е отразило на здравето на ищеца (здравословните му проблеми са били свързани със страха да не бъде убит от близките на пострадалия), не се е променил начина му на живот (негативните емоции, страдания и ограничения са преживяни заради страха от саморазправа) и няма трайни негативни последици за него в житейски план и е счел, че обезщетение в размер на 3000лева е справедливо. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК М. С. П. ,чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпроса от значение за спора: относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени по чл. 52 ЗЗД вр. чл. 4 и чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ след преценка на всички установени по делото и релевантни обстоятелства от значение за прецанката на съда.. Твърди се, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика обективирана в т.11 на ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и основаната на тях практика формирана по реда на чл. 290 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателят въпрос и на сочевните основания. Принципът за справедливост, съответстващ на обществения критерий за справедливост, от който следва да се ръководи съдът при прилагането на чл. 52 ЗЗД, е предмет на изобилно разясняване в съдебната практика в контекста на исковете за вреди по чл. 2 ЗОДОВ. Съгласно постановките на т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2014 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В обжалваното въззивно решение не се съдържа противоречие с посоченото становище, което да обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК .Съдът е изложил мотиви относно релавантните действия на Прокуратурата, които обуславят увреждането и е съобразил във фактическата им последователност образуването на досъдебно производство, привличането на ищеца като обвиняем, задържането му под стража за период от 14 дни, и последващото налагане на по – леката мярка за неотклонение „парична гаранция“, преживените от него стрес и притеснения от евентуалното постановяване на окончателна присъда лишаване от свобода. По този начин съдът е процедил в съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г на ВС, според което "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението, сред които характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Въззивното решение е постановено в съответствие и с казуалната практика на ВКС обективирана в решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г. на IV - г. о., в което е прието, че справедливият размер на паричното обезщетение на неимуществено увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са видът на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение.Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.Ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика, доколкото въззивният съд мотивирал решението си защо следва на ищеца да бъде присъдено обезщетение в размер на 3000 лв. Така установената практика не е неправилна и не следва да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. Предвид изложените съображения, съдът