Определение № 864 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1567/2023 г.

Производство по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.М. Р. частна жалба на „Екомакс“ ООД срещу определение № 398/12.06.2023г. по възз.ч.гр.д. № 205/2023г. на ОС - Шумен.С него е оставена без уважение частната жалба на „Екомакс“ ООД срещу разпореждане № 580/10.03.2023г. по гр.д.№ 89/2022г. на РС - Шумен за връщане на подадената от „Екомакс“ ООД въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 89/2022г. на РС - Шумен. В частната жалба са релевирани доводи за неизпълнение на задължението на въззивния съд за даване на допълнителни указания на частния касатор във връзка с твърдяното заплащане на дължимата ДТ в подадената чрез Системата за сигурно електронно връчване/ССЕВ молба с приложен към нея файл. Частният касатор оспорва и изводите на въззивния съд във връзка с извършената служебна справка за постъпване на сумата за дължимата ДТ.Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото с указания за предприемане на необходимите действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.При липса на документ, удостоверяващ извършено плащане на държавна такса, а въведено такова твърдение, следва ли съдът да укаже на страната да го представи? 2.Как следва съдът да извърши справка за платена държавна такса, с какво доказва това обстоятелство и кои са задължителните елементи на извършеното плащане, за които съдът следва да следи, за да приеме, че плащането е извършено? Съставът на I т.о., след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Постъпилата частна касационна жалба е недопустима, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000лв., а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ограничението за достъп до касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 3, предл.1 ГПК, по отношение на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, засяга всички оценяеми искове, за които в ГПК или друг нормативен акт изрично не е предвидено нещо друго, без оглед правното основание на иска и евентуалния порок на постановеното въззивно решение.Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, вкл. за това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, като не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимостта и редовността на касационната жалба, дадените погрешни указания на касатора и последващото неправилно администриране на касационната жалба. В мотивите към ТР № 3/23.02.2022г., по тълк.д.№ 3/2019г. на ОСГТК е подробно изяснено разграничението между граждански и търговски дела и е изведена дефиницията на търговска сделка по см. на ТЗ. В разглеждания случай делото следва да се определи като търговско, предвид вида на материалното правоотношение, предмет на делото, породено от сключения от страните по делото – две търговски дружества договор за доставка, представляващ субективна/относителна/ търговска сделка по см. на чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ. Предвид вида на делото и цената на иска –5580лв., въззивното решение, в случай, че такова беше постановено, не би подлежало на въззивно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Следователно и, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивното определение по делото също е неподлежащо на касационен контрол. Поради всичко изложено, частната жалба се оставя без разглеждане и производството по нея - прекратява. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: