Определение № 121 от 20.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3656/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по жалба на В. С. М. чрез адв. З. А. от САК срещу решение №9349 от 22.12.2016г по в.гр.д. № 12787/2016г на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение от от 31.05.2016г по гр.д. № 49805/2014г на СРС, 73 състав по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК по вземания на [фирма] за топлинна енергия и начислени лихви, от въззивната инстанция искът е уважен частично до размера на сумата 5312,72лв като цена на доставена топлинна енергия за периода м 05.2011г до м. 04.2013г, съгласно прието заключение на вещо лице, присъдени са и мораторните лихви за забава върху установеното вземане. По възраженията на ответника и понастоящем касатор въззивният съд е приел ,че са преклудирани (чл. 133 и чл. 147 ГПК ) възраженията ,които е направил едва с въззивната жалба в оспорване на обстоятелството, че е собственик на топлоснабдения имот- апартамент в [населено място], при положение че ищецът е представил по делото нотариално заверен протокол от 03.09.2002г от Общо събрание на етажните собственици, потребители на топлинна енергия от „Т. - Изток” в който по т.2 и т.3 М. е посочен за собственик на имот в сградата. В допълнително депозирано към касационната жалба, изложение, жалбоподателят общо се позовава на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като материалноправен въпрос е разрешен в проктиворечие с реш. №263/2013г по гр.д №1143/2013г на Старозагорси ОС. Не е формулирал изрично този правен въпрос, не е приложил цитираното решение на Старозагорски окръжен съд. В изложението са изтъкнати възражения и оплаквания. Независимо дали е доставяна топлинна енергия в имота ,поддържа се че между страните няма облигационни отношения, доколкото ищецът не е доказал качеството на ответника на собственик или ползувател на топлоснабден имот, съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ .Не го е доказал, т.к липсва представен нотариален акт за собственост. Съдът не е изложил мотиви за вещно-правната връзка. Изтъква се и дефиницията в т .42 от ДР на ЗЕ(ДВ бр.74/2006г) за понятието потребител на топлинна енергия. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсват формулирани правни въпроси, което е общо условие за допускане до касационно обжалване .Доводите в изложението нямат съдържание, съответно на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК и не е отговорено на този общ критерии. Доводът за липса на мотиви в решението на въззивния съд ,освен че не е довел до формулиране на процесуалноправен въпрос ,не държи сметка за съдържанието на постановеното решение и решаващите съображения на съда, обективирани в него. Въззивният съд е изложил решаващите си мотиви по фактите и по оплакванията на въззивния жалбоподател за съществени процесуални нарушения поради това ,че първоинстанционният съд е отчел като недоказано обстоятелство извън предмета на спора по делото .Касае се за вземания, произтекли от предвидените в Закона за енергетиката регламенти при потребление на топлинна енергия за битови нужди. Тезата на касатора, че съдът е освободил ищеца Т. ЕАД от доказване на обстоятелството ,че ответникът е собственик на тоблоснабдения имот също не е развита и обоснована в изложението, за да придаде яснота на конкретен процесуалноправен въпрос и да обуслови извод за връзка с решаващи съображения на въззивния съд. В Софийски градски съд е приел ,че в съответната фаза на процеса за въвеждане на твърденията, отделяне на спорно от безспорно и указване на доказателствената тежест, въпросът дали ответникът има качеството на собственик на топлоснабдения имот е бил безспорен въз основа на представените доказателства, сочещи това качество, поради което пълно и главно доказване на придобивното му основание не е било указвано в тежест на ищеца. Въззивният съд е приел за установено ,че ответникът е собственик на имот в етажната собственост при реално доставена топленна енергия през процесния перииод, а не че качеството му на собственик или ползувател е без значение. Тези решаващи съображения на съда не дават конкретизираща насока и основание на довода в изложението за противоречиво резрешаване на материалноправен въпрос ,свързан с материалните предпоставки на чл.153,ал.1 ЗЕ и дефинирани в §1 от допълнителните разпоредби на същия закон понятия. Липсата формулиран въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допусната до разглеждане без да се излагат допълнителни съображения за това. Следва да се добави ,че в изложението липсва и опит за обосновка на специалните основания за допускане до касационно обжалване, което не е и възможно при липса на формулиран правен въпрос. Препращане към цитирано решение на окръжен съд, което не е приложено към изложението, нито е коментирано в обосновка с посочване по кой правен въпрос са налице противоречиви разрешения, не може да доведе до положителен извод по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на приложимя закон, извел е безпротиворечивото им съдържание съобразно реш. №5/2010г на КС на РБ по к.д №15/2009г ,съответно е дал тълкуване съобразено с реш. №504/2010г по гр.д №420/09 ІV г.о ,реш. № 221/2011г по т.д № 5/2010 ІІ т.о като задължителна за него практика на ВКС по кръга въпроси от значение за изхода на делото. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.