Определение № 5395 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 604/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В. и А. П. М. чрез адвокат В. Г. касационна жалба с вх.№ 32827 от 17.12.2024 г. срещу решение № 1103 от 05.11.24 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.дело № 807/2024 г. по описа на същия съд, с което потвърдено е решение № 261359 от 12.12.2023 г. по гр.д. № 336/2020 г. по описа на Софийския градски съд за признаване за установено, че „Слатина-Булгарплод“ ООД е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 45, том V, peг. № 13145, дело № 760 от 09.07.2014 г. на нотариус peг. № * на НК.

Касаторите правят оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорват извода, че ищцовото дружество е придобило по давност процесния имот. Считат, че въззивният съд не е съобразил значението на постановените в административното производство решения на СГС и ВАС касателно субективния елемент на упражняваното от дружеството владение; както и значението на водените преговори за продажба или замяна на имота за прекъсването на придобивната давност при признание правата на реституираните собственици. Оспорен е и изводът за добросъвестност на владението на ищеца.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните материално-правни въпроси, по който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебното решение собствени фактически и правни изводи на база всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, и кои от фактите приема за неустановени и защо приема, че са неустановени.

2. Представлява ли договор за приватизационна продажба на 100% от акциите на общинско дружество годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, за да направи купувача добросъвестен владелец на имот, който е ползван от приватизираното дружество? Сочи се противоречие с решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., II г. о.

3. Дали преговори, при които една от страните изрично е признала правото на собственост на другата страна, предлагала е да го закупи, съответно замени, предлагала е и сключването на предварителен договор по чл. 15 ЗУТ на действителните собственици, водят до за прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, поради признание на чуждото право, при положение, че осъществяването на тези преговори е било изрично прието за установено от съда в хода на производството? Дали воденето на преговори с реституираните собственици не води до деквалифициране на владението като явно и спокойно? Касаторите считат, че по тези въпроси въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 124 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 3569 / 2017 г. на ВКС, ІІ г.о.

4. При предявен установителен иск за собственост от страна на владелец, който твърди, че е придобил на основание изтекла в негова полза придобивна давност, трябва ли давността да е изтекла преди процеса? В случай, че придобивната давност не е изтекла до предявяване на иска, спира ли се в хода на процеса на основание чл. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД? Подлежи ли същата на прекъсване с възражение на ответника по чл. 116, б. „б“ ЗЗД в рамките на процеса? Намерено е противоречие с решение № 10 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 334/2012 г. на ВКС.

5. От кой момент се прекъсва давността с направено възражение по чл. 116, б. „б“ ЗЗД от ответника – от момента, в който то е било направено, или от момента на започване на делото с подаване на исковата молба в съда, към който момент ретроагират възраженията на ответника срещу иска? – противоречие с определение № 1033 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 689/2010 г. на ВКС. По този въпрос касаторите се позовават и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

6. Представлява ли нарушение на правилото на чл. 120 ЗЗД, според което съдът не прилага служебно правилата за давността, когато съдът служебно замени посочения от владелеца период, в който е текла придобивна давност според него, с друг период, включително завършващ в хода на вече образуваното дело? – противоречие с т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 / 2012 г. на ВКС, ОСГК.

Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение в разрешението на въпроса за прекъсване на давността чрез признание правата на ответниците; за възможността служебно да се обсъди различен от посочения в исковата молба период на давностно владение.

Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разгледал установителни искове с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.17а ЗППДОбП /отм./ - главен и чл.79 ЗС – евентуален, предявени от „Слатина - Булгарплод“ ООД срещу Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., С. Т. В., Д. П. В. и А. П. М. относно правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район *, [улица], с площ 1 453 кв.м. Ответниците противопоставили правото си на собственост, възникнало по силата на решение на ОСЗГ „Панчарево“ от 22.01.2004 г. за възстановяване собствеността върху имота на наследниците на Д. В. П..

Въззивният съд установил, че процесният имот представлявал част от поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., който бил одържавен и впоследствие включен в капитала на „Булгарплод“ ЕАД, регистрирано на 03.06.1994 г. Съдът установил, че с разпореждане на МС от 21.12.1993 г. „Булгарплод“ – София град, в чийто баланс е бил включен имотът, е преобразувано в "Булгарплод" ЕАД с държавно имущество. Дружеството е регистрирано с решение № 1/03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. на СГС, като считано от вписването на това решение имотът е изгубил своя държавен характер и е станал частен.

Като приел, че предявеният главен иск е неоснователен, защото последващите разпореждания с имота в полза на Столична община нямали вещно-прехвърлителен ефект, съответно при сключване на приватизационния договор със Столична община за продажба на 100% от капитала на от „Слатина - Булгарплод“ ЕАД правото на собственост върху имота не е придобито от ищеца, въззивният съд разгледал евентуално заявеното от ищеца придобивно основание – давностно владение.

При произнасяне по евентуалния иск за изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода 2004-2014 г. въз основа на годно правно основание, без да знае, че праводателят Столична община не е собственик, въззивният съд изложил становище по искането за осъществяване на косвен съдебен контрол върху Решение № 356 от 22.01.2004 г. на ОСЗГ - Панчарево за възстановяване правото на собственост на процесния имот в полза на ответниците. Посочил, че решението на ВАС, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и нейните органи, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. Добавил, че това се отнася както за държавата, която е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи, така и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. Съдът приел, че процесният имот е бил държавна собственост, включена в имуществото на държавно предприятие, впоследствие преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество, като след приключване на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ и след успешното провеждане на пряк съдебен контрол на решението на поземлената комисия с имота са извършени разпореждания, от които ищецът черпи права. По тези съображения въззивният съд споделил извода на СГС, че съдът е обвързан от решението на административния съд и косвен съдебен контрол на същото в настоящото производство е недопустим.

Прието е, че с издаването на скица на имота на 27.05.2005 г. от район Слатина е завършила реституционната процедура, следователно реституцията е приключила преди приватизацията от 2007 г., затова решението на ОСЗГ Панчарево е противопоставимо на купувача в приватизационната процедура.

Въззивният съд приел за установено, че процесният имот попада в терен на „Слатина – Булгарплод“, който е ограден и се ползва за складова база. Прието е, че ищцовото дружество е владяло явно и спокойно имота през периода след 27.05.2005 г., от която дата е прието, че е завършена реституционната процедура в полза на ответниците и е започнала да тече придобивна давност спрямо тях.

Съдът намерил, че владението на дружеството било добросъвестно при липса на данни да е знаело към момента на реституционната продажба по договора от 15.12.2007 г., че придобива права от несобственик, както и не е знаело за правата на реституираните собственици. Посочено е, че както преобразуването и приватизацията по реда на чл.17а ЗППДОП отм., така и апортната вноска в капитала на праводателя на ищеца, представляват годни правни основания, обосноваващи добросъвестност на владелеца. Затова е прието, че давността е изтекла през периода 27.05.2005 г. - 27.05.2010 г.

Изложени са съображения за неоснователност на довода на ответниците, че водените през 2009-2011 г. преговори за изкупуване или замяна на имота са прекъснали давността, тъй като представлявали признание на владелеца, че не е собственик на имота. Посочено е, че воденето на преговори за придобиване на имота чрез сделка не опровергава намерението за своене на имота, нито представлява отказ от позоваване на придобивна давност, тъй като не е равносилно на признание по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД.

Допълнителни аргументи са изложени по въпроса дали придобивната давност на ищеца е прекъсната с предявяването на иска с подадената от него искова молба като е посочено, че придобивната давност в този случай може да се прекъсне само с насрещен иск или с правоизключващо възражение, каквото е направено с отговорите на ответниците, подадени на 15.04.2021 г. и 15.03.2022 г.

С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касаторите втори и трети въпроси, съответно в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието с решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., II г. о. и в приложното поле на чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за преговорите и прекъсването на придобивната давност.

Налице е и основанието по чл.280, ал.2, предл. посл. ГПК във връзка с изводите на въззивния съд, че влязлото в сила решение на ВАС, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е противопоставимо на ищеца, предвид приетото, че решението е постановено през 2003 г., а правоприемството от държавата е настъпило при следващи разпореждания, от които ищецът черпи права. Констатирано е, че процесният имот е бил държавна собственост, включен в имуществото на държавно предприятие, впоследствие преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество през 1994 г. С оглед приетата от съда хронология следва да се провери за очевидна неправилност извода, че правоприемството е настъпило след съдебното производство пред административния съд.

Също в тази връзка следва да се провери за очевидната неправилност изложеното относно правопораждащия факт, от който е възникнало приемството на ищцовото дружество от държавата, както и за вътрешно противоречие с приетото от една страна, че ищецът не е правоприемник на държавата, с оглед на което е отхвърлен искът по чл.17а ЗППДОП отм., а от друга страна, че е налице правоприемство, поради което ищецът е обвързан от постановеното решение на ВАС в производство, в което не е участвал.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение