Определение № 840 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1213/2023 г.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по ч. т.д. № 1213/2023г. Считам, че обжалваното определение на Апелативен съд – София по чл. 248 от ГПК следваше да бъде допуснато до касация по първия формулиран процесуалноправен въпрос, като на въпроса се отговори отрицателно, обжалваното определение се отмени и държавна такса по чл. 62, ал. 2 от ЗБН в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) не се присъжда. Касае се за правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК). Съображенията са следните: Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията съдържа изискване за законоустановеност на таксите като публични вземания. При тълкуване на тази разпоредба Конституционният съд на РБ приема, че разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга, че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на орган на власт в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата (решение № 9 от 20.06.1996г. по к.д. № 9 от 1996г., решение № 11 от 01.07.2003г. по к.д. № 9 от 2003г., решение № 10 от 26.06.2003г. по к.д. № 12 от 2003г., решение № 4 от 04.07.2013г. по к.д. № 11 от 2013г., решение № 13 от 31.072014г. по к.д. № 1 от 2014г.). Законът за държавните такси (ЗДТ) урежда, освен другото, заплащането на държавни такси за услуги, давани от съдилищата (чл. 4, б.„а“), от които - за граждански искове. При общото предвиждане на Конституцията, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси (чл. 56), че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1), както и на предвиждането в ГПК (чл. 1 и чл. 2), че в производството по граждански дела съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, услугата, давана от гражданския съд при молба за защита на лични и имуществени права (предявяване на иск с редовна искова молба), е разглеждането и решаването на такава молба - постановяване на акт на правораздаване (съдебно решение), а ако не са налице предпоставките делото да бъде разгледано и решено по същество – на определение. Функцията на таксата в тези случаи е заплащане на разходите (материално-технически и административни) по предоставяне на услугата, с оглед защитавания интерес (чл. 2, ал. 2 от ЗДТ), но без да се търси пълен еквивалент между дадената услуга и заплатената такса. Таксата е приход в полза на държавата в широк смисъл на думата. Не би могло да се приеме, че има предоставена от съдилищата услуга, за което да се дължи заплащането на такса, в случай когато исковата молба е предявена на основание разпоредба от закон, обявена в последствие за противоконституционна, и поради което производството по гражданското (търговско) дело е прекратено като недопустимо. Това е, защото липсва разглеждане и решаване на исковата молба в гражданското производство, така както тя е била предявена за защита на нарушени или застрашени права или законни интереси и за което по правило е дължима държавната такса. Определянето на държавна такса за плащане в такъв случай би противоречало и на справедливостта, присъща за правовата държава - в полза на държавата да бъде получено плащане, което е резултат на осъществено от нея, чрез орган на законодателната власт, нарушение на Конституцията. Действително докато Конституционният съд не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношение, за чието уреждане е създаден; неприлагането на противоконституционния закон само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията, както и това доверяване произтича от оборимата презумпция за валидност, с което законът се ползва (така решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5 от 2019г.), но това не изключва противоконституционността на закона. Неговата невалидност, както е посочено в същото решение на Конституционния съд, е имплицитно заложена в обявяването му за противоконституционен. В случая от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД са били предявени искове по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, разпоредба, предоставяща възможност да се иска връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. В хода на търговското дело разпоредбата е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9 от 2020г. на Конституционния съд и след обнародване на решението и влизането му в сила от състав на Софийски градски съд производство е било прекратено. Прекратяването е съответно на практиката на Върховния касационен съд, съгласно която при обявяване на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН за противоконституционна исковите производство са недопустими поради липса на право на иск. Относно държавна такса за този иск разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗБН предвижда, че не е дължима предварително. При отхвърляне на иска или прекратяване на производството таксата е в тежест на масата на несъстоятелността (косвено в тежест на кредиторите), а при уважаване на иска – в тежест на осъдената страна (лицето, получило имущество с произход банката). При прекратяване на производството поради обявяването на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН за противоконституционна обаче няма основание за определяне на държавна такса за плащане, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността. Липсва извършена правосъдна услуга, за което да се дължи държавна такса - разглеждане и решаване на исковата молба на синдиците по исковете по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, предявена за попълване на масата на несъстоятелността, както и определянето на такова финансово плащане в полза на бюджета би противоречало на справедливостта. Без значение е, че е започнало извършване на услугата (разглеждане и решаване на делото в първоинстанционното, съответно във въззивното производство). Относимо е, че по начина, по който е приключило делото, липсва една от предпоставките, с която правната норма на чл. 4, б.“а“ от ЗДТ, вр. чл. 60, ал. 1 от Конституцията, свързва заплащането на съдебната такса - извършена услуга в смисъла, посочен по-горе. Същевременно тълкуване, че държавна такса по чл. 62, ал. 2 от ЗБН е дължима винаги при прекратяване на производството по иска по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, независимо от причината, включително когато това е поради обявяване на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН за противоконституционна, противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Това би била такса, която засяга неблагоприятно правото на притежание (собственост), тъй като възлага прекомерна тежест на страната (несъстоятелната банка и кредиторите на несъстоятелността). В този смисъл е даденото от ЕСПЧ тълкуване на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС относно данъците, другите постъпления или глоби като нарушаващи правото на притежание (собственост) по делата Svenska Managementgruppen AB v. Sweden, application № 11036/84 (решение от 02.12.1085г.) и Wasa Liv Omsesidist v. Sweden, application № 13013/87 (решение от 14.12.1988г.), а именно такса, която засяга неблагоприятно гаранцията за право на собственост, като възлага прекомерна тежест или значително засяга финансовото положение. Анна Ненова: