Определение № 98 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. П. против определение № 1511/30.08.2011 г., постановено по гр.д.№ 706/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград. Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище по нея. С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че препис от исковата молба на ответника е изпратен на адреса, на който живее лицето, като е получен и връчен редовно на „друго лице” по смискъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Съдът е приел, че друго лице, по смисъла на тази разпоредба, може да бъде всяко пълнолетно лице от домашните на адресата, което изрично поеме задължението да предаде призовката и приложените към нея книжа на адресата. С оглед обстоятелството, че съобщението е връчено на дъщерята на страната, пълнолетна, която е поела горното задължение, което е отразено в призовката, съдът е приел, че връчването е редовно и не са налице предпоставките за да се приеме, че е налице пропускане на срок по причини, водещи до основателност на молбата за възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, както и който е от значение за развитието на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос е относно кръга на лицата, на които може да се връчват редовно съдебни книжа. Сочи се противоречие относно възприетото от въззивния съд за редовно връчването на пълнолетна дъщеря на страната, с възприетото с определение на Апелативен съд – В. Т.. В соченото определение №80/2009 г. по гр.д.№ 149/2009 г. не е възприето противното на изводите на Окръжен съд – Благоевград в обжалваното определение, доколкото в него е отразена различна фактическа обстановка и връчването е извършено на братовчед на страна, без отбелязване, че лицето е от кръга на домашните. Липсата на соченото противоречиво разрешаване на правния въпрос води до липса и на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос кое лице има качеството на „друго лице” и „пълнолетно лице от домашните” по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. По повод различни казуси, ВКС се е произнасял многократно по тези правни въпроси, което води до наличието на богата и трайна съдебна практика по този правен въпрос, като в същата насока, нормата на чл.46, ал.2 от ГПК не е неясна, противоречива или непълна, което да налага нейното тълкуване или отстраняване на непълнота или противоречие, по тълкувателен път, с оглед правомощията на ВКС в тази насока. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия