Определение № 778 от 18.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 361/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Б. В.” ООД, гр.София срещу решение № 17/08.01.2010г., постановено по т.д.№ 1548/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 10.03.2009г. по т.д.№ 979/2005г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против ЗАД “А.” за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът ЗАД “А.”, гр.София оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение срещу риска “пожар”, но заплащането на застрахователно обезщетение не дължи на основание т.3.1.4, т.3.1.5 и т.10.4 от Общите условия на договора. Решаващият състав е изложил съображения, че застрахованият е нарушил поетите задължения да стопанисва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин, да спазва изискванията за безопасност и да вземе мерки за предотвратяване на настъпването на застрахователно събитие. Основание за този извода са установените по делото факти и обстоятелства – в помещението, където е възникнал пожарът, се намирали леснозапалими и горими материали, които били разположени непосредствено до два източника на топлинна енергия – нестандартна печка на твърдо гориво и остаряла електрическа инсталация с необезопасени проводници, свързани по начин, който създава възможност за възникване на късо съединение, а прозоречните отвори на помещението не били защитени с негорими капаци, което довело до бързо разпространение на пожара. Касаторът въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпроси, общо формулирани като: трябва ли да се докаже и чия е доказателствената тежест за наличието на неправилно стопанисване на застрахованото имущество и спазване на изискванията за безопасност; трябва ли увреждането да е умишлено или е достатъчна небрежност и неполагане на грижата на добър стопанин; дали при недоказаност на причинната връзка между поставените нестандартни предпазители на електрическата инсталация на застрахования и възникналото късо съединение и при липсата на категоричност в заключението на вещото лице, решаващият съд следва да счете, че застрахователят не е доказал предпоставките за освобождаване от отговорност. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Формулираните от касатора въпроси са относими към приетите за установени факти и обстоятелства по делото, като поддържаната теза за нарушаване на ППВС № 4/78г., не е обвързана с твърдение за изложени конкретни съображения от въззивния съд, които да са в противоречие с даденото разрешение относно застрахователния риск. По делото инстанцията по същество е коментирала клаузите на сключения договор и отхвърлянето на претенцията е основано на уговорките между страните за изключване на отговорността на застрахователя, както и на приетите за доказани факти по делото. Въпросът за доказателствената тежест и основаването на изводите на съда на кредитирането или некредитирането на заключението на вещото лице, в случая, представляват единствено оплаквания за неправилност на решението, но не обуславят приложното поле на касационното обжалване. В приложените към жалбата други решения не са коментирани поставените въпроси или съдебните актове са относими към хипотези, които не са налице. Касационният контрол е факултативен с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд