Определение № 1622 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4661/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е обща касационна жалба от Г. Б. П. и С. С. А., чрез процесуалния им представител адв.Ч., срещу решение от 02.08.2022г., постановено по в.т.д.№56/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частите, с които е потвърдено решение от 03.12.2021г. по т.д.№79/2020г. на Окръжен съд - Плевен, с което частично са отхвърлени предявените от Г. Б. П. и С. С. А. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части, с които частично са отхвърлени предявените от Г. Б. П. и С. С. А. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ над присъдените размери до претендираните размери на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от И. Р. Д. на 18.08.2019 г., при сключена от собственика на лекия автомобил застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица № BG/..., издадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – [населено място], със срок на валидност от 13.05.2019 г. до 12.05.2020 г., над присъдените размери съответно за сумата от 75 000 лв. и 37 500лв. до претендираните размери от по 200 000лв. от всяка от ищците, при отчитане на приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 25%. Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по въпросите: 1“При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?“; 2“Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази обстоятелствата по неприключила процедура за осиновяване, неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира, навършилото пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта и всички други факти, които отразяват силата и дълбочината на емоционалната връзка, която деликвентът е прекъснал с виновно причинената смърт?“; 3“Необходимо ли е кредиторът по вземането за обезщетяване на неимуществени вреди да притежава качеството на дете на починалия в резултат на деликта?“; 4“Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време?“; 5“Как се прилагат критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД – възможно ли е съдът да не съобрази дадени обстоятелснтва, които макар и обичайно значими за наличието на вреди в сходни случаи, не са налице в конкретния такъв и обратно – да съобрази обстоятелства, които макар и да не са сред неизчерпателно посочеинте в постановлението, в конкретния случай да се намират във вързка с подлежащите на обезщетяване вреди?“; 6“Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“; 7“Допустимо ли и съдът да приме за доказано възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, когато същото почива на предположения и е недоказано по безспорен начин?“. Въззивният съд е приел за основателно и доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при изяснен механизъм на пътно-транспортното произшествие и при съпоставяне поведението на загиналия водач на ППС с животинска тяга с това на делинквента и отчитане приносът на всеки един от тях за настъпването на увреждането. Поставеният от касаторите седми въпрос предпоставя в себе си въззивният съд да е приел за доказано възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД въз основа на предположения и без да е доказано, което не кореспондира със съдържанието на мотивите на въззивното решение. Поради това поставеният от касаторите седми въпрос в изложението не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд по релевираното възражение по чл.51, ал.1 ЗЗД не е основание за допускане на касационно обжалване. По правилността на тези изводи касационната инстанция не може да се произнася в производството по допускане на касационно обжалбане, а при разглеждане на касационната жалба, ако същото бъде допуснато. Не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по останалите поставени от тях въпроси. Съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, с ППВС №4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Касаторите не сочат при определяне на размерите на обезщетенията несъобразяване от въззивния съд на обстоятелство, което да е относимо към определянето на конкретното обезщетение и да не е обсъдено от въззивния съд, а оплакванията са, че обстоятелствата не са отчетени в достатъчна степен от въззивния съд при определяне на размерите на обезщетенията, които оплаквания като касационни оплаквания могат да бъдат обсъждани при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато, но не и да обосноват достъп до касационно обжалване. Неоснователно се поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по шестия от поставените въпроси от касаторите. Въззивният съд не е отрекъл, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да съобрази като ориентир нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Въззивният съд е приел в решението си, че: При определяне на справедливия размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД следва да бъде съобразено и общественото възприемане на справедливостта във всеки един етап от развитието на обществото, както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта – 18.08.2019г., както и непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Както се посочи въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. Четвъртият от поставените от касаторите въпроси предпоставя сходство с други случаи, при които е определен по-висок размер на обезщетенията за близък период от време. Както самите касатори посочват такива размери се съобразяват като ориентир при сходство на случаите за близък период от време. Това предпоставя сходство на приетата за установена фактическа обстановка по делата, на продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, и на останалите относими за всеки конкретен случай обстоятелства за определяне на размера на конкретното обезщетение. В случая касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивния съд, като извеждат въпроса си за сходството между случаите, изхождайки не от приетото от съда, а от твърдяната от тях за установена фактическа обстановка, на продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, и на останалите относими за техните конкретни случаи обстоятелства за определяне на размера на конкретното обезщетение. Третият от поставените от касаторите въпроси не осъществява основия за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не е отрекъл на някоя от ищците правото на обезщетение. С тълкувателно решение №1/2016 от 21 юни 2018 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд се прие,че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ Въззивното решение е в съответствие с посочената практика на ВКС. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се посочи, че касаторите само са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са посочили и не са аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите не са посочили съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по поставените от касаторите въпроси има формирана съдебна практика, включителна посочената от тях в изложението, която съдебна практика не се нуждае от промяна. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.