Определение № 4587 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, депозирана в Административен съд- Варна на 10.03.2020 г. от С. Е. С. от гр.Варна срещу Определение №2429/25.02.2026 г. на Административен съд- Варна по адм. д. № 447 по описа за 2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу писмо, изх.№1012-40-235#18 от 10.12.2025 г. на подуправителя на НОИ и е прекратил производството по делото. С.С. оспорва изводите на съда за характера на определението, за което с обжалваното определение е отречено правото му да го оспори. Твърди, че делото не е родово подсъдно на Административен съд- Варна, тъй като производството има международен характер и управителят на НОИ е компетентният административен орган; че вече съществува администриране на преписката от ВАС; че е налице неправилно прилагане на чл.159 АПК; че съдиите от шесто отделение на ВАС следва да бъдат отведени и да се приеме, че писмото му от 12.01.2026 г. представлява административна жалба до управителя на НОИ, а не съдебна жалба срещу писмото на подуправителя. Търсената защита е за отмяна на определението. След надлежно администриране на жалбата, с оглед разпореждане от 13.03.2026 г. на съдия Тодор Тодоров от Върховния административен съд, настоящият състав на шесто отделение на ВАС намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадена от С. Е. С. жалба срещу писмо, изх.№1012-40-235#18 от 10.12.2025 г. на подуправителя на НОИ, с което се уведомява жалбоподателя, че във връзка с писма вх. № 1012-40-235#14/01.12.2025 и вх. № 1012-40- 235#17/03.12.2025 се повдигат въпроси, които към настоящия момент са предмет на съдебно производство. Административният орган е заявил в писмото, че всички искания на С. съвпадат по съдържание с въпросите, повдигнати пред съдебните инстанции, като до приключване на съдебните производства с влезли в сила съдебни актове, НОИ ще изразява своето становище в рамките на съответните съдебни заседания, когато същите бъдат насрочени. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт, той като в него липсва разпоредителна част и същото има характер само на уведомление по см. на чл. 26 от АПК, че има образувани съдебни производства пред АССГ, които към момента разглеждат претенциите на жалбоподателя. Посочил е, че писмото не е годен административен акт, подлежащ на оспорване, поради което има като правна последица недопустимост на жалбата и е прекратил производството. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо има само уведомителен характер и същото не представлява годен административен акт, подлежащ на оспорване. С него не се засягат права и законни интереси на частния жалбоподател, нито му се създават задължения, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда. Уведомителният характер на писмото е относно висящи съдебни производства и самото изчакване на произнасянето по тях, респ. влизането в сила на съдебните актове, не представлява отказ по същество. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата за правилен поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, което е отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производството по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. При наличие на отрицателна процесуалноправна предпоставка, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По настоящето дело е депозирана и частна жалба, входирана в Административен съд- Варна на 02.04.2026 г. от С. Е. С. срещу Определение №3535/20.03.2026 г. на Административен съд- Варна по адм. д. № 447 по описа за 2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане частната му жалба с вх.№6421/04.03.2026 г. срещу Определение №1613/12.02.2025 г. по адм.д.№968/2026 г. на ВАС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение. Иска се неговата отмяната и връщане на делото на Административен съд– Варна с указания за администриране на частната жалба и изпращането й на Върховния административен съд за разглеждане по същество. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. В обжалваното определение съдът е посочил, че с Определение №1613/12.02.2025 г. по адм.д.№968/2026 г. на ВАС, касационната инстанция е приела, че оспорването на г-н С. срещу писмо, изх.№1012-40-235#18 от 10.12.2025 г. на подуправителя на НОИ, следва да бъде разгледано от Административен съд- Варна предвид правилата за определяне на пъдсъдността. Това определение на ВАС не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 213 а, ал. 2 от АПК, вр. с чл.236 АПК, касационната/частната/ жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 215, т. 4 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена против решение /определение/, което не подлежи на касационно оспорване. Производството по адм.д.№968/2026 г. на ВАС е приключило с постановяване на Определение № 1613/12.02.2025 г., с което, на осн. чл.135, ал.2, вр. с чл.132, ал.1, вр. с чл.133, ал.1 АПК, производството пред ВАС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АС-Варна. Това определение, съгл. чл.135, ал.8 АПК, не подлежи на обжалване, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд в постановеното от него Определение №3535/20.03.2026 г., което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,