Определение № 75 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2017 г.

Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „Н.”, [населено място], срещу определение от 17.02.2014 г. по ч.гр.д. № 147 /2017 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е отменено определение от 27.12.2016 г. по гр.д. № 1105 /2015 г. и вместо него ПК „Н.” е осъдена да заплати на [община] 650 лева разноски пред първата инстанция на основание чл.78,ал.2 ГПК и 15 лева разноски за държавна такса пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено и искането на ответника [община] за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение. Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна [община] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател [община] – ответник по отрицателния установителен иск за собственост на недвижим имот с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска – в случая [община] е заявила, че не е собственик на процесния имот и че той не е актуван като общински. По делото има данни, че [община] е поискала от областния управител да деактува имота, но това оспорване не е спрямо ищеца по делото. Частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК при уважаване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, за който твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК - разрешен е в противоречие с приетото в т.1 от ТР № 8 /2013 г. по т.д. № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е обусловил обжалваното определение, но не е разрешен в противоречие с посоченото разрешение, което се отнася до други правни въпроси – до това кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, кои факти подлежат на доказване от ищеца и кои от ответника и че при липса на правен интерес производството се прекратява. Или: с това разрешение не е прието, както твърди частният жалбоподател, че щом искът е разгледан по същество, то съдът е установил правен интерес от провеждането му и следователно няма право да приложи правилото на чл.78,ал.2 ГПК. Следователно не е осъществено соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото според приетото в т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, тъй като разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК не е непълна или неясна (тя се отнася до всички видове искове, законодателят не изключва от приложението и уважените отрицателни установителни искове, по които ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска), нито е обосновано противоречието и с друга разпоредба, нито е обосновано създаването на съдебна практика поради неточното и тълкуване, нито е обосновано изменение на законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването. Следователно не е осъществено соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендира разноски, но не е представил списък на разноски, нито доказателства, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав