Определение № 336 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 523/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Ж. против определение № 4372 от 14.12.2022 г. по гр.д. № 4379/2022 г. на ВКС, II- ро г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационната жалба, подадена от А. Н. Ж. срещу въззивно определение № 9400/28.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 8396/2022г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на определението и иска отмяната му с довод, че съставът на ВКС неправилно приложил и тълкувал чл.274, ал. 4, вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, защото производството по чл. 83, ал.2 ГПК не е спорно и в него не участва насрещната страна, а се охранява и гарантира достъпът до съд и има спор и спорна администрация със съда и са неприложими правилата за исковото производство по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, а само чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по ч. гр. д. № 4379/2022 г. на ВКС, II- ро г.о. е образувано по частна касационна жалба на А. Н. Ж. против определение № 9400 от 28.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 8396/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 196785 от 20.08.2019 г. по гр. д. № 72831/2017 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. за въззивно обжалване на решение № 113028 от 13.05.2019 г., постановено по посоченото дело. За да остави частната касационна жалба без разглеждане съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Текстът препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от А. Н. Ж. иск по чл. 49 ЗЗД с цена на иска 1500 лв., което обуславя необжалваемост на въззивното определение на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е правилно. Определението на Софийски градски съд, против което е подадена частна касационна жалба е постановено по гражданско дело с цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв., поради което решението по него не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер, поради което и правилен е изводът на състава на ВКС, направен в обжалваното определение, че частната касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Неоснователни са доводите в частната жалба, че за производството по чл. 83, ал.2 ГПК не са приложими правилата за исковото производство по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, а само тези по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, защото разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК въвежда общото правило за необжалваемост на определенията, като не се предвижда изключение от това правило според характера на производството, в което е постановено. Следователно и за обжалваемостта на определенията, постановени в производството по чл. 83, ал.2 ГПК е приложим критерият по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК – цената на иска. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение