Определение № 1791 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 356/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв.П. В., в качеството му на процесуален представител на ищците Н. Щ., З. Щ. и Е. А., срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 425/04.09.2024г. по възз.гр.д. № 214/2023г. на АС - Бургас, в частта, с която е потвърдено определение № 1275/11.05.2023г. по гр.д. № 1025/2022г. на ОС - Бургас за отхвърляне на молбата на ищците, подадена чрез адв. П. В., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В частната жалба се оспорва извода, че основателността на искането по чл.248 ГПК за допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е е предпоставена от представянето до постановяване на първоинстанционното решение на договор за процесуална защита и съдействие между адв.П.В. и ищците, от което да е видно, че процесуалното представителство е договорено безплатно при наличие на някоя от предпоставките по чл.38 ЗА. Изтъква се, че в ОЗС пред първоинстанционния съд е представен списък по чл.80 ГПК, в който е посочен съставът на чл.38, вр. чл.36 ЗА, а първоинстанционният съд не е дал указания на ищците, че не представят доказателства за претендираното от тях адвокатско възнаграждение по чл.38, във вр. с чл.36 ЗА, а с молбата по чл.248 ГПК е представен договор за правна помощ. С позоваване на съдебна практика на касационния съд са релевирани доводи, че, когато липсва писмен договор, а е представено само пълномощно, не е пречка в процеса да бъде удостоверено постигнато съгласие, че учредената с пълномощното представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, и, че липсата на договор за правна помощ с уговорено в него безплатно предоставяне на такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно-релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои недоказани ? Цитирано е решение № 670112/01.12.2021г. по т.д.№ 1221/2020г., I т.о.

2. При искане за разноски и представен списък по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание със съдържание, че претендирано адвокатско възнаграждение е по реда на чл.38/ материално затруднени лица/вр. с чл.36 от ЗА и липса на указания от съда за представяне на договор за правна помощ, допустимо ли е прилагането на договор за правна помощ към молба с основание по по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските му и трябва ли съдът да го обсъди и съобрази при постановяване на съдебния акт? Цитирано е определение № 1246/18.03.2024г. по гр.д.№ 1257/2023г., II г.о.

С писмен отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], оспорва основателността на частната жалба.

Постъпила е и частна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], срещу определение № 425/04.09.2024г. по възз.гр.д. № 214/2023г. на АС - Бургас, с което, след редукция на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, е допълнено по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното решение чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4260лв. с ДДС. Поддържано е в частната жалба, че направените разноски за адвокатско възнаграждение са в значително по-нисък размер от посочените в Наредба № 1/2004г. на ВАС. Същевременно е релевирано, че в обжалваното определение съдът е пропуснал да се произнесе по отношение на направените от ответника разноски за ДТ в размер на 3000лв. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и за допълнително присъждане на разноски в размер на 9468лв./ над присъдените с определението в размер на 4260лв. с ДДС/. В частната жалба не се съдържа и към нея не е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на обжалване.

С подадения чрез адв.П.В. съвместен отговор ищците оспорват частната жалба на ответника.

Съставът на I т.о., намира следното:

Подадената от ответника частна жалба по чл.274, ал.3 ГПК срещу въззивното определение по чл.248 ГПК е нередовна по см. на приложимата разпоредба на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като отсъства изложение на основанията за допускане на обжалване, респективно не са изпълнени правомощията на на въззивния съд при администрирането й, съгласно чл.285 ГПК. Същевременно, в частната жалба на ответника е обективирано искане за допълване на обжалваното определение, по което компетентен е въззивният съд, а производството е преюдициално спрямо настоящото.

Ето защо и предвид необходимостта всички жалби срещу въззивното определение по чл.248 ГПК да бъдат разгледани в едно производство, делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване на нередовността на частната жалба на ответника и за произнасяне по обективираното в нея искане по чл.250 ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: