Определение № 113 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2860/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и по касационна жалба на [фирма] (н.), [населено място] срещу решение № 1275/06.06.2017г., постановено по т.д. № 1581/2017г. на Софийския апелативен съд. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Видинския окръжен съд решение № 36/05.01.2017г. по т.д. № 542/2014г. за уважаване на предявения от [фирма] (н.) иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 145 466,39 лв. – възнаграждение по договор от 24.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата и в частта за присъдени разноски на ищеца за сумата 196,49 лв. Поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.). Касаторът [фирма] (н.) обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено постановеното от Видинския окръжен съд решение № 36/05.01.2017 г. по т.д. № 542/2014г. за уважаване на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 847 816,72 лв. до пълния разглеждан размер от 888 372,81 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 24.02.2009 г., или за сумата 40 556,09 лв., ведно със законните лихви върху последната, която сума представлява 10 % от сумите, за които са издадени от ищеца по договор за строителство от 24.02.2009г. фактура № 68/27.07.2009г., фактура № 69/07.09.2009г., фактура № 76/04.01.2010г. и фактура № 77/13.01.2010г. и в тази част е прекратено производството по делото, както и в частта, с която първоинстанционният съд е приел да разгледа частичен иск при пълен размер на вземането от 1 712 130 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 145 466,39 лв. до сумата 530 127,35 лв. като погасен с извършено съдебно прихващане със заявените от ответника вземания за сумите, както следва: 251 580,83 лв. – дължим остатък по констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. – 26.08.2009г., за сумата 78 712,13 лв. – законна лихва върху главницата от 251 580,83 лв. за периода 10.12.2009г. – 18.12.2012г., които вземания са придобити от ответника по договор за цесия от 18.12.2012г., сумата 9 000 лв. – съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г. по описа на РС – Несебър, по издаден изпълнителен лист от 06.08.2010г., сумата 168 лв. – разноски по изпълнително дело № 189/2010г. по описа на ЧСИ А. П., сумата 2 650 лв. – разноски по т.д. № 2094/2010г. на СГС, сумата 1 000 лв. – разноски пред въззивната инстанция по т.д. № 2094/2010г. на СГС, сумата 5 750 лв. – разноски по т.д. № 3190/2010г. на СГС, сумата 3 000 лв. – разноски пред въззивната инстанция по т.д. № 3190/2010г. на СГС, сумата 4 000 лв. – разноски по т.д. № 582/2014г. на ВОС, сумата 15 300 лв. – разноски по гр.д. № 585/2014г. на ВОС, сумата 10 300 лв. – разноски, присъдени по т.д. № 1877/2016г. на САС, и сумата 3 200 лв. – разноски по гр.д. № 583/2014г. на ВОС, а в частта за горницата над сумата 530 127,35 лв. до пълния предявен размер от сумата 847 816,72 лв. като неоснователен. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а допускането на касационно обжалване основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.). Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение № 1606/25.07.2013г. по гр.д. № 4358/2012г. на Софийския апелативен съд е уважен частичен иск между същите страни на същото основание, като ответникът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 40 556,09 лв. – възнаграждение, дължимо по процесния договор за изработка, за което са издадени и част от процесните фактури № 68/27.07.2009г., 69/07.09.2009г., 76/04.01.2010г. и 77/13.01.2010г. Производството по настоящото дело е образувано по иск, предявен от синдика на [фирма], за попълване масата на несъстоятелността на ищеца с вземането му за възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 24.02.2009г. в размер на сумата от 888 372,81 лв., която представлява „окончателно плащане“ по дванадесет броя неплатени фактури. Въззивният съд е счел за недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по повторно предявената претенция за сумата 40 556,09 лв., като е приел, че дължимото фактурирано възнаграждение, за присъждане на което е бил сезиран, е в размер на 847 816,72 лв. Във връзка с направените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, решаващият съд е счел, че искът е основателен за сумата от 530 127,35 лв. Излагайки съображения относно основателността на заявените от ответника възражения за прихващане за сумата от 384 660,96 лв., Софийският апелативен съд е уважил претенцията в размер на 145 466,39 лв. и е отхвърлил иска за разликата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма] (н.) излага доводи и формулира въпроси във връзка с отхвърления иск за горницата над сумата 847 816,72 лв. до пълния предявен размер от 888 372,81 лв. при уважен частичен иск в друго производство на същото основание, един от които е: „Формира ли решението по един уважен частичен иск сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите вземането на ищеца юридически факти и съответно относно несъществуването на твърдените от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи този факт, които са пренесени/ преповторени от делото по частичния иск в настоящия процес за окончателната част на вземането?“. По поставения въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава и касаторът. Един от въпросите (втори въпрос) е аналогичен на формулирания от касатора въпрос: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“. Отговорът на поставения по тълкувателното дело въпрос би имал значение за отговора на въведения от касатора правен въпрос и за преценката на състава на ВКС за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд