Определение № 2772 от 25.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 644/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Меридиан Турс“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 678 от 09.11.2023 г. по в. т. д. № 762/2023 г. на Апелативен съд – София. С посоченото решение е потвърдено Решение № 786 от 19.06.2023 г. по т. д. № 1524/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено по предявен от Н. Р. Р. срещу „Меридиан Турс“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ решението, взето на проведеното на 05.08.2022 г. общо събрание на дружеството за освобождаване от длъжност на управителя Н. Р. Р..

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно – отмяната му, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които касаторът счита, че са от значение за правните изводи на въззивния съд по съществото на спора:

1. Има ли право насрещната страна в производството, в случая ответник, да оспори представителната власт на пълномощниците на ищеца?;

2. Допустимо ли е искане на ответника за откриване на производство по оспорване на представено пълномощно, което не е подписано със саморъчен подпис от ищеца и разполага ли той с интерес да го заяви ?;

3. Относно приложимостта на постановките в мотивите и диспозитива по т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за вида недействителност на материалноправен договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което той е сключен, към представителната власт въз основа на пълномощно като условие за допустимост на исковото производство;

4. Относно задълженията на въззивния съд при заявено оспорване на представен пред първата инстанция документ и неоткрито производство по оспорването му, при условие, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение;

5. За задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения, оплаквания във въззивната жалба и доказателства, както и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение.

По въпроси № 1, № 2, № 4 и № 5 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е релевирана по въпроси № 1, № 2 и № 3, а самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е отнесено към въпрос № 4. Предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 276 от 03.06.2015 г. по ч. т. д. № 1469/2015 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 463 от 21.07.2010 г. по ч. гр. д. № 407/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 124 от 19.10.2010 г. по т. д. № 1173/2009 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 2 - Решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 4 - т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 1 от 30.01.2015 г. по т. д. № 52/2014 г. на ВКС, II т. о.; по въпрос № 5 - т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС;: Решение № 13 от 24.02.2022г. по гр.д. № 2906/2021г. на ВКС, I г.о.; Решение № 12 от 11.02. 2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 14 от 26.04.2022 г. по т. д. № 1349/2021 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 15 от 31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021г. на ВКС, I т. о.; Решение № 51 от 29.06.2020г. по т.д. № 613/ 2019 г. на ВКС, I т о.; Решение № 86 от 06.07.2020 г. по т. д. № 761/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована с довода, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – Н. Р. Р., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за недопускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното пред него решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на установената по делото фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, и е достигнал до следните правни изводи: Предявеният иск от Н. Р. Р. срещу решението, прието в проведено на 05.08.2022 г. Общо събрание на „Меридиан Турс“ АД, е с правно основание чл.74 ТЗ, като страните не спорят, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество към посочената дата и доколкото исковата молба е била предявена на 19.08.2022 г., същият е постъпил в установения по чл.74, ал.2 ТЗ срок, поради което е допустим; Общото събрание на дружеството е проведено на 05.08.2022 г. от 09.00 ч. в [населено място], к. к. Слънчев бряг-Изток, хотел Меридиан, партерен етаж, конферентна зала с дневен ред: Освобождаване от длъжност на управителя Н. Р. Р. и приемане на решение в бъдеще дружеството да се управлява и представлява от досегашния управител П. А. К.; Заявените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията на общото събрание от 05.08.2022 г. касаят както пороци при свикването, така и пороци при провеждането му. По подробно изложени съображения за доказаност на заявеното от ищеца твърдение за допуснато от общото събрание на дружеството нарушение на разпоредбата на чл.139 ТЗ и възпроизвеждащата я разпоредба на чл.7.8 от дружествения договор, уреждащи необходимостта всеки съдружник да бъде поканен за общото събрание с писмена покана, съдържаща дневния ред и получена от съдружника най-малко 7 дни преди събранието, изразяващо се в неполучаване от ищеца на такава покана, въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция за незаконосъобразност на взетото на 05.08.2022 г. от съдружниците на „Меридиан Тур“ ООД решение.

В хода на настоящото производство е постъпила молба, вх. № 13099/25.07.2024г., в която процесуалният представител на касатора „Меридиан Турс“ООД твърди, че ответникът по касация Н. Р. Р., ищец в производството, е починал. Прилага доказателства, като моли касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на решението и да се постанови друго такова, с което да се обезсилят постановените от инстанциите по същество решения поради липсата на надлежна страна на позицията на ищеца, ответник по касационната жалба, доколкото неговите наследници нямат право да встъпят или да заместят починалия в членственото правоотношение, в защита на който е предявеният иск по чл.74 ТЗ.

Въз основа на служебно изготвена от служител на ВКС с достъп до база данни в Регистъра на населението – НБД“Население“ справка се установява, че Н. Р. Р. е починал на 04.05.2024г., т.е. в хода на касационното производство, и е оставил за наследници - съпруга Стойка К. Р. и дъщеря Р. Н. Р., които на основание чл.227 ГПК следва да бъдат конституирани в качеството им на правоприемници на починалата страна. При тези данни касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2,предл.2 ГПК за преценка процесуалната допустимост на производство по иск с правно основание чл.74 ТЗ, при смърт на предявилия го за защита на членствени права ищец.

На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд