Определение № 188 от 10.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 889/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. М. Н. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 21.09.2012г. по ч.гр.д.№10176/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.05.2012г. за връщане на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№9548/2012г. на Софийски районен съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че въззивното определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК/ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК/ред. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г./, въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. не подлежат на касационно обжалване. Предмет на делото е предявена от П. М. Н. претенция за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 360лв., поради което постановеното по делото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, че в разглеждания случай цената на иска в размер на 360лв., е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, производството е приключило с постановяване на обжалваното въззивно определение. Предвид изложеното, производството по частната касационната жалба е недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение