Определение № 124 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1553 от 02.05.2017 г., подадена от Д. М. Р., Г. М. Р., С. И. Р. и Н. И. Р. чрез адвокат И. Б. от САК против въззивно решение № 1548 от 20.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 954/2016 г. на Окръжен съд - Благоевград, I-ви въззивен състав. Ответниците по касация - етажните собственици, представлявани от М. В. К., управител на етажната собственост на апартаментен комплекс с адрес: [населено място], [улица], разположен в УПИ VII-1001, кв. 234 А по ПУП на [населено място], са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Д. Т. от АК - Б., като възразяват, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и по двата иска – основен и насрещен. Евентуално поддържат, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски. При проверката за допустимостта на касационното производство съставът на ВКС, Второ г.о. констатира следното: Жалбата е изцяло процесуално недопустима - подадена е от легитимирани страни в срока по чл. 283 ГПК, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С въззивното решение е потвърдено Решение № 4827 от 01.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 572/2015г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите в настоящото производство против етажните собственици, представлявани от М. В. К. - управител на УС на ЕС на апартаментен комплекс с адрес [населено място], [улица], разположен в УПИ VII-1001, кв. 234 А по ПУП на [населено място], иск за отмяна на взетите решения на проведеното общо събрание на 23.05.2015 г. в [населено място], на собствениците на обекти в горепосочената етажна собственост, обективирани в Протокол от 23.05.2015 г., както и изцяло е уважен предявения от етажните собственици срещу настоящите касатори насрещен иск за заплащане на суми за поддръжка, управление, ремонт и обновление на общите части на сградата, като са присъдени суми, както следва: Д. М. Р. да заплати 573,31 евро с левова равностойност 1 117,39 лв., Г. М. Р. да заплати 171,47 евро с левова равностойност 335,37 лв., С. И. Р. да заплати 573,31 евро с левова равностойност 1 117,39 лв. и Н. И. Р. да заплати 573,31 евро с левова равностойност 1 117,39 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега - чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК) въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) не подлежат на касационно обжалване и въззивните решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв. При обективно съединяване на искове за парични вземания (каквото процесуално действие е извършено с предявената насрещна искова молба) от значение при преценката за допустимостта на касационното производство е цената по всеки един от паричните искове, която не надхвърля сумата 5 000 лв. В случая дори и сборът от цената на предявените с насрещната искова молба обективно съединени искове е под 5 000 лв., доколкото възлиза на сумата 3 687,54 лв. Касационното обжалване е недопустимо (независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание, че акта му подлежи на обжалване пред ВКС), поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сумата 500 лв. –заплатено по банков път (л. 25 от делото) възнаграждение за 1 адвокат, договорено с ДПЗС № 0000146594 от 22.06.2017 г. По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение