Определение № 387 от 21.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г.
ВКСII търговско отделение21.05.2012 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 162 от 12.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2012 г. на Сливенски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 162 от 12.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2012 г. на Сливенски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 05.01.2012 г. по гр. д. № 4918/2011 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.118 ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона – чл.113 ГПК и § 13 ПЗР на З.. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопустимост на касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното въззивно определение е постановено по търговско дело, образувано по съединени при условията на евентуалност искове за изпълнение на задължения, произтичащи от сключен между търговци рамков договор. Посочената от ищеца цена на исковете - 449.00 лв., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол по силата на 274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,