Определение № 249 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 674/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Б. Ж., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 40 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1216/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. срещу решение № 215 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№ 250/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд и в полза на ответника по касация ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД са присъдени разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. Оспорва се преценката на състава на ВКС относно търговския характер на делото, като се твърди, че такъв липсва, когато едната страна по сделката не е търговец. Сочи се, че окръжният съд е дал изрични указания за обжалваемостта на въззивното решение, както и че делото е било разглеждано като гражданско, а не като търговско, от предходните две инстанции. Въвежда се и оплакване за неправилно изчисляване на цената на иска по пера /главница, договорна лихва, наказателна лихва и пр./, вместо да се приеме, че се касае за една искова претенция с размер над 20 000 лв. Излагат се доводи, че по този начин страната се лишава от справедлив съдебен процес. В подкрепа на оплакванията се сочат две решения на ВКС, ГК, на които обжалваното определение противоречи, като се твърди, че с постановяването му са нарушени изискванията на чл.6 от ЕКПЧОС за предвидимост и последователност на съдебната практика, изискваща еднакъв подход по въпроса за обжалваемостта, както и равно третиране на потребителите в еднакви хипотези по отношение правото на достъп до съдебна защита. По изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на същия съдебен състав за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Претендират се разноски. Против частната жалба не е депозиран писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба е допустима – изхожда от надлежна страна, насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.1 ГПК, спазен е и преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да приеме, че съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, съставът на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 1216/2019 г. на първо място е съобразил, че с нея се атакува въззивно решение, с което е потвърдено решение за уважаване на иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, предявен от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД срещу Р. Б. Ж., относно следните суми: 7 912,17 евро – главница по договор за кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012 г.; 1 091,09 евро – договорна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 15.02.2016 г.; 2 352,67 евро – наказателна лихва за периода от 19.12.2013 г. до 18.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2016 г. Делото е квалифицирано от съда като търговско, тъй като предявените искови претенции са такива по търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ – договор за банков кредит, сключен от банката – ищец и ответницата; и всяка от тях е под определения в закона минимален праг за касационно обжалване. На следващо място съставът е взел предвид, че с § 2 от ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл.113 ГПК е създадено ново процесуално правило /изр. второ/, съгласно което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес /и следователно спрямо тях следва да се прилага чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК – че необжалваеми пред ВКС са решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв./. Изменената правна норма обаче се прилага само за заварени производства, доколкото не й е придадена изрично обратна сила, съгласно чл.14 ал.1 ЗНА. Ето защо преценката за обжалваемост на въззивното решение се извършва по правилата на ГПК в редакцията му към момента на постановяване на въззивния съдебен акт. Когато съдебният акт е окончателен, той влиза в сила от момента на обявяването му /чрез вписване в срочната книга след произнасянето, изготвянето на мотивите и подписването им от членовете на състава или чрез прочитането му в съдебно заседание след приключване на устните състезания/. Следователно, дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено от касационен контрол, вкл. и когато въззивният съд неправилно е посочил в решението, че то подлежи на касационно обжалване, касационната жалба не поражда суспензивен ефект. С оглед гореизложеното съдът е заключил, че въззивното решение по в.гр.д. № 250/2018 г. на Шуменски окръжен съд е влязло в законна сила, на основание чл.296 т.1 ГПК, и касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без разглеждане. Определението се преценява като правилно и направените в него изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, по следните съображения: Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая с обжалваното въззивно решение, постановено на 22.10.2018 г., съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на всяка от които е под 20 000 лв. Няма основание цената на иска да се определя като механичен сбор от цената на съединените искове, независимо от връзката между тях. Според действащата разпоредба на чл.365 т.1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. Редът за неговото разглеждане, предвид родовата компетентност на съда въз основа на цената на иска, не е от значение за вида на делото като такова по търговски или граждански спор. Тъй като предметът на спора в случая произтича от сключена банкова сделка /чл.2 ал.2 т.15 ЗКИ/, то се касае за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща и търговския характер на настоящото дело. В същата насока е константната и многобройна практика на съставите на ВКС, ТК, приемаща, че стриктното тълкуване на процесуалния закон при липса на уредени изключения не позволява разглеждането на делото да зависи от качеството на лицето, страна по търговската сделка. Освен това следва да се посочи, че в цитираните в частната жалба съдебни актове на ВКС липсва изрично произнасяне по този въпрос, обуславящо противоречивото му разрешаване от различни състави на съда. Едва с изменението на чл.113 ГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ законодателят е постановил образуваните дела със страна - потребител да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което следва, че за тях се прилага прагът за касационно обжалване от 5 000 лв., съобразно чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК. Нормата има действие за заварените /висящи/ искови производства, поради което е неприложима по настоящото дело. Същото е приключило с постановяване на въззивното решение, което към съответния момент /преди влизане в сила на изменената разпоредба на чл.113 ГПК/ и на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК е било окончателно. Неправилното дадените указания относно неговата обжалваемост пред ВКС не са от значение за правото на касационна жалба, което следва от закона. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика на съставите на ВКС, ТК по приложението на чл.113 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК, изразена в определенията по: т.д.№ 52/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 307/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 332/2020 г. на ІІ т.о., т.д.№ 112/2020 г. на І т.о., т.д.№ 341/2020 г. на ІІ т.о. и др. Предвид изложеното по-горе, не са налице основания да се прецени, че с приемането на касационната жалба за недопустима съгласно ГПК, съдът е нарушил права на жалбоподателката по смисъла на чл.6 ЕКПЧОС. По посочените съображения обжалваното определение съответства на закона и следва да бъде потвърдено. Водим от това, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение