Определение № 294 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. И., чрез адв. К. Ц., срещу определение № 338/11.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 373/20г. от състав на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждането на ОС Пловдив от 27.05.2020г. по гр.д.№ 2658/2019г. за връщане на касационна жалба вх.№ 9136/17.03.2020г. срещу постановеното по делото решение от 18.02.2020г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Като основание за касационно обжалване сочи, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС ( определение № 404/28.06.2011г. по ч.гр.д.№ 325/2011г. на ВКС, ІV ГО и определение № 416/01.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3107/2013г. на ВКС, ІV ГО) по следния процесуално правен въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване решението на въззивния съд, когато общият размер на предявените искове надхвърля 5000 лева?“ Насрещната страна - Военно формирование 44220, [населено място] оспорва жалбата. С определение №335/20.11.2020г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Такова е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл. 230, ал.1 ГПК, настоящото производство следва да бъде възобновено. За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, взе предвид следното: За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативната инстанция е съобразила, че с обжалваното въззивно решение е разрешен гражданскоправен спор по няколко обективно съединени иска, всеки с цена под 5 000 лева, и е заключила, че решението е изключено от касационен контрол на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Апелативен съд Пловдив. С ТР № 2 по т.д.№ 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. Ето защо, Апелативен съд Пловдив не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на ищеца срещу разпореждането на ОС Пловдив, с което е върната, като недопустима, касационната му жалба против въззивното решение на окръжния съд. Или определение № 338/11.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 373/20г. на ПАС следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждането на ОС Пловдив за връщане на касационната жалба - разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. Частната жалба на ищеца (тази с вх. № 18835/07.07.2020г.) срещу разпореждането на ОС Пловдив за връщане на касационната жалба е неоснователна. С изменението на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК от ДВ бр.100/2010г. се променя не само размера на сумата, представляваща праг за касационно обжалване ( от 1000 на 5000 лева), но и критерия, по който се определя този праг – от обжалваем интерес на цена на иска. Релевантна за определяне прага на касационно обжалване по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК е цената на всеки един от обективно или субективно съединените искове, а не сбора й. Тъй като с въззивното решение на ОС Пловдив са разрешени няколко иска, всеки с цена под 5000 лева, същото е окончателно, както е и посочено в него. Касационната жалба срещу това решение подлежи на връщане, на основание чл. 286, ал.1 т.3 ГПК, поради което обжалваното разпореждане е законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение