Определение № 377 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 216/2011г. на Окръжен съд Видин, с което е уважен иск с правно основание чл.29 ЗЗД. Жалбоподателят С. М. В. чрез процесуалния си представител поддържа че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото Ответницата П. Г. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за унищожаем договор за покупко-продажба от 07.08.2009 г. сключен между П. Г. и С. М., предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №135/2009г. на нотариус с район на действие РС [населено място] на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.27 от ЗЗД, поради това, че е сключен при условията на измама. Прието е за установено, че П. А. е упълномощила на 24.06.2009г. С. М. да продаде включително сама на себе си процесния апартамент. С нот.акт №135/2009г. С. М., като пълномощник на П. А., е продала на себе си процесния апартамент за 29 100 лева/данъчна оценка/. Прието е по делото, че пазарната цена на апартамента е 41 650 лева, с оглед заключението на съдебно - оценителна експертиза. Съдът, като е констатирал, че от първоинстанционният съд са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.31 ЗЗД и чл.40 ЗЗД и в тази си част решението му като необжалвано е влязло в законна сила, е възприел изводите му за основателност на предявения иск с правно основание чл.29 ЗЗД. Съдът е приел, че ищцата - ответник по жалба П. А., е станала собственик на два недвижими имота в резултат на наследяване на свои низходящи, последният от които С. П. – неин внук, починал на 01.05.2009г. Кратко време след смъртта на последния си починал низходящ, а именно на 24.06.2009 г., пред нотариус Л. Ц. в [населено място], е било подписано пълномощно от ищцата, с което е упълномощила ответницата Светла М. да продаде сама на себе си, като договаря при условията на чл.38 ЗЗД, притежаваните от нея недвижими имоти между които и апартамент в [населено място], който е предмет на спорната сделка. В пълномощното липсва упълномощаване на каква цена да бъдат продадени недвижимите имоти и по какъв начин да бъде преведена продажната цена, с оглед отчетническата сделка, която следва да се извърши след упълномощените правни действия. При тези данни съдът е приел, че при подписването на пълномощното ищцата не е възприела съдържанието му, тъй като от останалите събрани по делото гласни доказателства е установено, че ищцата не е имала намерение да се разпорежда с придобитите от нея по силата на наследяване недвижими имоти, същата е правила изявление пред свои близки, че никога не е получавала пари от такава покупко-продажба. Изложени са съображения за това, че упълномощителната сделка е част от сложния фактически състав на окончателната сделка, поради което окончателната сделка – покупко-продажбата е унищожаема, поради пороци в упълномощителната сделка. Прието е, че няма изискване съдът да бъде сезиран с отделен иск за унищожаване и на самото пълномощно, с оглед посочения по-горе характер на сделката. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателката поддържа, че съдът е разрешил процесуални въпроси от значение за спора за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест и за това доколко неизготвянето на доклад от съда нарушава съществено процесуалните права на страните. Представя решение от 27.03.2009г. по гр.д.№1216-2008г. на ВКС, в което е прието, че след като не е предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка на това основание, решение от 27.12.1999г. по гр.д.№806/1999г. ВКС, в което е направено разграничаване съставите на нищожност поради липса на съгласие и унищожаемост поради грешка, решение от 19.03.2009г. по гр.д.№5137/2007г. ВКС, в което е прието, че решението се обезсилва, когато е постановено по нередовна искова молба, в която трябва да се сочат ясно правопораждащите факти, решение от 30.06.2009г. по гр.д.№947/2008г. същия смисъл, решение от 25.06.2009г. по гр.д.№653/2008г., в което е дадено характеристика на една сделка като измамлива, решение от 14.11.2008г. по гр.д.№3476/2007г. ВКС, в което е направено разграничение между измамата и грешката в мотива на сделката, решение от 29.08.2003г. по гр.д.№1142/2002г. на ВКС, в което е посочено коя сделка е унищожаема поради измама. Поддържа, че по посочените процесуални въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по отношение на процесуалните въпроси за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест и за това доколко неизготвянето на доклад от въззивния съд нарушава съществено процесуалните права на страните, тъй като на същите въззивният съд е дал разрешение в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и в представените от жалбоподателя решения и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г. ІVг.о. на ВКС. В същата се приема, че докладът обхваща, както изложеното в исковата молба, съответно отговора, евентуално допълнително уточнени и пояснени от страните и конкретизирани след въпросите и указанията на съда, още и становищата и възраженията на ищеца във връзка с направените оспорвания на ответника, както и неговите във връзка с поясненията на ищеца, като съдът посочва на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – поради някое от основанията по чл. 154, ал. 2, чл. 155 ГПК или ако съдът приеме за ненужно доказването на признатите обстоятелства и разпределя доказателствената тежест за всички подлежащите на доказване факти – конкретно за кои тя е за ищеца и за кои – за ответника. Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос от значение за спора - за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, поради липса на трайна и задължителна практика на ВКС по същия. Предвид изложените съображения, съдът