Определение № 3293 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество Д.: Живот и Здраве“ АД, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М., чрез юрк. Й. К., против въззивно решение № 171 от 5 май 202 3 г., постановено по в.т.д. № 190/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 386 от 22 декември 2022 г., постановено по т.д. № 1494/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на М. Г. М., с адрес в [населено място], обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 01.07.2020 г. пътнотранспортно произшествие за разликата над 50000 лева до присъдения размер от 150000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Присъденото обезщетение от 150000 лева е прекомерно завишено и не съответства на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи с оглед релевантните критерии, свързани със съдържанието на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Определеното обезщетение не съответства на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания от изживяното, както и с оглед наличието на принос от страна на пострадалия М. М.. Въззивният съд не е взел предвид, че ищецът не е успял в условията на главна доказателствена тежест да докаже твърдените от него болки и страдания; свидетелите са преки роднини на пострадалото лице и са пряко заинтересовани от изхода на спора; показанията им са бланкетни, непълни и по никакъв начин не могат да послужат за доказване болките и страданията, претърпени от М.. Твърди се, че неправилно въззивният съд е преценил, че не е налице принос от страна на пострадалия, както и не е определен процент на съпричиняване, с който да се намали присъденото обезщетение. Вследствие на горното е присъдено едно завишено по размер обезщетение, което не кореспондира с приноса на пострадалия и реално изживените от него болки и страдания. Определеният размер на обезщетение е в противоречие с чл. 52 ЗЗД, в противоречие с трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетение, присъждано в подобни случаи; определеният размер е крайно завишен и не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания, социалния статус на пострадалия и икономическото положение, като надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът М. Г. М., с адрес в [населено място], чрез адв. М. Т., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съдът е сезиран с иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2020 г. пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от водача на лек автомобил Р. Д. Р., за който автомобил е била сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица, валидна към датата на произшествието. Предвид сторените с въззивната жалба оплаквания във връзка с размера на присъденото обезщетение, съдът съобразява представената по делото обемна медицинска документация и приетото заключение на медицинска експертиза, според която вследствие на произшествието ищецът е получил открита многофрагментна фрактура на ляво колянно капаче, представляваща средна телесна повреда, тежка травма, която нарушава екстензионния апарат на левия долен крайник - невъзможност за изправяне на крака в колянната става; разкъсно контузна рана на лява мишница и предмишница - получена при самото произшествие; многофрагментна фрактура на главичката на лявата лъчева кост; счупване на средната фаланга на 5 пръст на лява ръка; травматична увреда на периферните нерви (лакътен и лъчев); счупване на задната колона на ацетабуларната ямка на лява тазобедрена става; травматична луксация на същата става. Всички описани травматични увреждания са се характеризирали с интензивни и продължителни болки, които са започнали още от острия момент на самото произшествие, продължили са през периода на предоперативна подготовка, ранния и късния следоперативен период, периода на рехабилитация, на постепенно прохождане с помощни и без помощни средства. При личен преглед вещото лице установява затруднения в движенията на отделни стави и мускули на горния и долния леви крайници, бавна, несигурна и небалансирана походка, подпомагана от „канадка“, множество белези – раневи и оперативни в колянната област и става, силно ограничение на движенията на колянната става: пасивната флексия - около 80 0, а активната - 60-70 0, при норма двете – 130 0, болка при палпация върху капачето, крепитации при раздвижване на коляното, говорещи за напредване на артрозния процес при триенето между капачето и долната част на бедрото; два дълги белега от оперативни разрези при тазобедрената става и бедрото и силно ограничени движения в ставата; множество белези и в най-различен план и посока при лява лакътна и предмишнична област, в долната част на лявата предмишница и върху основата на палеца - два оперативни белега от операции с транспозиция на мускул, който ще замести нефункциониращ, паретичен мускул; по-тънки белези от рани на средните фаланги на IV и V пръст на лявата ръка. В хода на прегледа ищецът се оплакал от чести, почти ежедневни главоболия, от нарушения в паметта - забравяне, ежедневни болки в двете стави и лява пета, преодолявани с употреба на аналгетици; оплаквания от сутрешна скованост и засилване на болките в травмираните стави при студено време. Според експерта, оплакванията от травмираните стави ще намаляват много бавно, и то по за няколко месеца след провеждане на физиопроцедури и балнеолечение и след това отново ще се засилват; след 10-15 години при такива травми обикновено се очаква хронифициране на болковите и артрозните дегенеративни промени, задълбочаването им и появата на нужда от чести лечебни мероприятия; нормалният възстановителен период за уврежданията, които ищецът е получил, в конкретния случай се припокрива с реалния; наличието на политравма допълнително усложнява лечебния процес, забавя го и пречи дори на рехабилитационните мероприятия да протичат планирано, като уврежданията на лявата ръка не позволяват използването на две помощни средства, и се забавя възможността за изправяне до седеж от легнало положение, както и се затруднява изправянето от седнало положение до прав стоеж. Някои от травматичните и оперативни рани са секретирали по-продължително време. От медицинските документи се установява, че М. М. е провел множество рехабилитационни и физиотерапевтични курсове на лечение, като успехът в раздвижването е течал много бавно. Вещото лице определя общото състояние на ищеца към момента на експертния преглед като тежко увредено по отношение на опорно-двигателния апарат, и много от уврежданията, получени при произшествието, касаещи функцията на левия горен и долен крайник, ще дават дефицити и ще го съпътстват винаги. От заключението на психологическата експертиза е видно, че произшествието е предизвикало у ищеца психичен шок или т.нар. остра стресова реакция, спрямо реалната заплаха за здравето и живота; касае се за преходно разстройство без поява на други психични разстройства и цялостна дезорганизация на поведението, но продължителните терапевтични и рехабилитационни процедури, съпроводени от усилия и болки, липсата на автономност и социалната изолация, значителната промяна в ежедневния ритъм, са довели до разстройство в адаптацията, което може да продължи няколко години и в значителна степен зависи от пълноценното физическо възстановяване, което при ищеца все още не е настъпило; психическите болки и страдания постепенно са намалили своята сила и интензивност, но не са отзвучали. Разстройството в адаптацията е съчетано с елементи на посттравматична стресова реакция, изразяващи се в емоционална лабилност и сменящите негативни ефекти нервност и раздразнителност, потиснатост и отчаяние, разстройство на съня, неспокоен, кошмари, възобновяващи се картини от катастрофата, срив в пълноценното личностово и социално функциониране; психологическите травми ще продължат да съществуват докато се подобри общото физическо състояние, което към момента не е постигнато. От свидетелските показания на св. Р. – майка на ищеца, се установява, че след инцидента състоянието на М. било много тежко, първоначално бил два дни в интензивно отделение, впоследствие - в ортопедията, губел много кръв, не можел да се движи, десет месеца и половина след произшествието синът й бил в много тежко състояние и се наложило свидетелката да не ходи на работа, за да полага грижи за него, тъй като не можел сам да се оправя, не можел да се облича, да си обува чорапите, когато се качвал в автомобил, не можел да си вдига крака и се налагало тя да му вдига крака, за да влезе в колата; все още се движел с патерици; след инцидента прекъснал да учи и да работи, тъй като не можел да ходи; след многобройни консултации с хирурзи и травматолози разбрали, че операциите не са сполучливи, при което се наложило да отидат в Т., където и трите операции били повторени - на коляното, на тазобедрената става и на лакътя; психическото състояние на М. също било изключително тежко, след произшествието не можел да спи, постоянно се стряскал, сънувал кошмари, променил се, вече не бил същият човек като преди. Св. К. съобщава, че преди произшествието ищецът бил много добър, жизнерадостен, имал много приятели, а след него бил прикован за леглото, не можел да се изправя, цялата му лява страна била гипсирана, не можел да се обслужва сам; към момента - почти две години след произшествието, състоянието му не било много добро, движил се с една патерица; бил принуден да преустанови ученето си в Пловдив; станал затворен. Свидетелските показания са кредитирани като убедителни, последователни и непротиворечиви. Като взема предвид както свидетелските показания, така и медицинската експертиза, въззивният съд счита за голословно твърдението във въззивната жалба, че оздравителният процес е протекъл бързо и без усложнения и към момента на подаване на исковата молба ищецът бил възстановен напълно. Отбелязано е, че не само че оздравителният процес не е завършен, но и няма прогноза за пълно възстановяване, куцащата походка няма да може да се преодолее и винаги ще трябва да ползва един бастун или една канадка, както и че необосновано се поддържа, че в случая възстановителният период бил протекъл бързо и без усложнения. За неоснователни са счетени доводите, че ищецът е проявил бездействие, като не е потърсил помощ от специалист и прием на медикаменти, за да преодолее психическите травми от произшествието – на първо място, доводите са преклудирани, тъй като са относими към въпроса за наличие на съпричиняване, но такива факти и обстоятелства не са били въведени надлежно от ответното застрахователно дружество в процедурата по размяна на книжа; от друга страна, според експертното заключение, негативните емоционални преживявания на ищеца в значителна степен зависят от пълноценното му физическо възстановяване, което не е настъпило. За неоснователни са счетени и оплакванията за недоказаност на твърдените негативни психологически изживявания на ищеца, предвид заключението на психологическата експертиза, неоспорено от страните, и кореспондиращо със свидетелските показания. Предвид установените множество травматични увреждания, техния характер и вид, претърпените болки и страдания и техния интензитет както във физически, така и в психологичен аспект, претърпените неудобства в личен и битов план предвид зависимостта от чужда помощ за дълъг период от време при осъществяване и на най-елементарни функции като обличане, обуване на чорапи и др., младата възраст на ищеца към датата на произшествието (20 годишен), обстоятелството, че не е настъпило пълно възстановяване, като са налице дефицити, касаещи лявата ръка и левия край, които ще го съпътстват и занапред, като с възрастта ще се задълбочават описаните от вещото лице артрозни процеси, с вероятна необходимост след 10-12 години и от смяна на тазобедрена става с изкуствена такава, настъпилата негативна промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца и социалното му функциониране, наложилото се прекъсване на обучение във висшето образование, въззивният съд приема, че размерът на определеното обезщетение, възлизащ на 150000 лева, отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и няма основание за неговото намаляване. Отречено е присъденият размер да не съответства на установената съдебна практика за определяне на обезщетения при подобен род травми съобразно конкретно доказаните увреждания, момента на настъпване на произшествието и конкретната социално-икономическа обстановка към този момент. Касационният съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Поставен е въпросът при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации относно определената степен на съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относими материалноправни норми. Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 157 по т.д. № 3638/2014 г., І т.о., решение № 42 по гр.д. № 5488/2013 г., ІV г.о., решение № 42 по т.д. № 799/2011 г., ІІ т.о., решение № 36 по т.д. № 2366/2013 г., ІІ т.о., решение № 197 по гр.д. № 7364/2013 г., ІІІ г.о., решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о., решение № 146 по т.д. № 2687/2014 г., ІІ т.о., решение № 88 по т.д. № 1015/2011 г., и решение № 18 по гр.д. № 60304/2016 г., ІV г.о.; излагат се и съображения по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос не е обусловил изхода на спора. Въпросът предпоставя сторено във въззивната жалба оплакване относно определената степен на съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат. С въззивната жалба определеното от първата инстанция обезщетение е обжалвано над размера от 50000 лева до присъдения размер от 150000 лева с доводи за заплащане на част от сумата. Изричните оплаквания на застрахователя са следните: определеното застрахователно обезщетение не съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД и не кореспондира със съдебната практика за сходни случаи, не съответства на реално претърпените от страна на ищеца болки и страдания; оздравителният процес е протекъл бързо, без усложнения, в порядъка на нормалния възстановителен период за този тип увреди, ищецът е бил напълно възстановен към датата на подаване на исковата молба и възстановителният процес е напълно завършен; ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на твърдените в исковата молба психически травми, както и че е предприел каквито и да било действия с цел подобряване на твърдяното си състояние; съдът не е направил пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. Според задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2001 г., т. 19, ОСГК, ВКС, съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, имащи значение за решаването на спора, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и които следва да се обсъдят в мотивите на решението. Според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2013 г., ОСГТК, обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на съдебния акт на първоинстанционния съд е само косвен резултат от тази дейност; основната дейност на въззивната инстанция е да реши спора по същество. Въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да определи правилно неговия предмет и обстоятелствата, предмет на изясняване, и с оглед изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК е длъжен да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. В съответствие както със задължителната, така и с цитираната от касатора практика на ВКС, въззивният съд подробно е изследвал доказателствата по делото, взел е предвид оплакванията на страните, предвид обхвата на въззивната проверка по смисъла на чл. 269 ГПК (оплакване за степен на съпричиняване от страна на пострадалия във вредоносния резултат, извън стореното такова за липса на предприети мерки за преодоляване на психологическите травми, подробно обсъдено от съда, не е отправяно), и след съвкупното обсъждане на доказателствения материал, ясно е обосновал изводите си. Предвид изхода на спора пред касационния съд е основателно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Макар в представения договор за правна защита и съдействие да е отразено, че правната защита и съдействие се оказват при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, договорът съдържа изявление, че е заплатено възнаграждение от 8650 лева, поради което тази сума се присъжда в полза на ответника в касационното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,