Определение № 609 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 674/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ФИНАНСИТИ” ЕАД /с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД/, представляван от юрисконсулт Е. С., срещу разпореждане № 1107 от 28.02.2023г. по в.гр.д. № 883/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната касационна жалба с вх. № 15820 от 01.07.2022г. Частният жалбоподател поддържа, че никога не е подавал касационна жалба, а е подал частна жалба с посочения входящ номер. Твърди, че никога не е имал воля и желание да подава касационна жалба по делото и третирането на частната му жалба като касационна жалба е изцяло против волята му и в разрез с диспозитивното начало по чл.6 ГПК. Поради това намира, че обжалваното разпореждане е недопустимо и неправилно. Излага подробни съображения за неправилност поради противоречие с процесуалния закон и практиката на ВКС на действията на окръжния съд като въззивен съд, сезиран с въззивна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. Поддържа, че определението на въззивния съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване като преграждащо развитието на делото с частна жалба пред апелативния съд. Сочи, че спорът изобщо не е разглеждан от окръжния съд и не е решаван по същество. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъдат дадени указания на окръжния съд да изпрати подадената от него частна жалба на апелативния съд за произнасяне по същество. Частният жалбоподател представя и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. С определение № 2278 от 16.06.2022г. по т.д. № 883/2022г. на Варненски окръжен съд, ТО е обезсилено решение № 1740 от 18.11.2021г. по гр.д.№ 3282/2021г. на Варненски районен съд, както и заповед № 262126 от 04.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15473/2020г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по делото. В мотивите на определението е прието, че с определения от 21.04.2022г. и от 13.05.2022г. е дадена възможност на ищеца да отстрани посочените нередовности на исковата молба, но в определения срок указанията не са били изпълнени. Поради това въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, като постановеното решение подлежи на обезсилване. Срещу така постановеното определение е подадена от „ФИНАНСИТИ” ЕАД /с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД/ частна жалба с вх. № 15820 от 01.07.2022г. С разпореждане № 772 от 08.02.2023г. въззивният съд, в изпълнение на дадените с разпореждане № 167 от 27.01.2023г. на председателя на II т.о. на ВКС указания, приемайки, че подадената частна жалба има характера на касационна жалба, я е оставил без движение с указания за представяне на изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, на доказателство за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, както на доказателства за внесен депозит в размер на 300 лева за възнаграждение за особения представител на ответника за производството пред ВКС. Указанията са съобщени на жалбоподателя със съобщение, връчено на 20.02.2023г., но с молба от 27.02.2023г. същият е отказал да ги изпълни, като е изложил съображения, че е подал частна жалба, а не касационна жалба. С обжалваното разпореждане № 1107 от 28.02.2023г. въззивният съд, като е констатирал, че в определения срок не са отстранени нередовностите на подадената касационна жалба, я е върнал. Обжалваното разпореждане е правилно. Подадената от „ФИНАНСИТИ” ЕАД жалба срещу определение № 2278 от 16.06.2022г. по т.д. № 883/2022г. на Варненски окръжен съд, ТО има характера на касационна жалба, а не на частна жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК от апелативния съд. Съгласно т.7 на ТР № 2 от 02.07.2004г. по тълк.гр.д. № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС актът, с който въззивният съд, след като изпълни процедурата по чл.129 ГПК, обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото поради констатирани нередовности на исковата молба, които не са отстранени, е решение. Независимо от допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради произнасянето му с определение, този акт няма характера на определение по чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на производство, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. С постановения акт окръжният съд не е прекратил производството по въззивната жалба, а в качеството си на въззивна инстанция се е произнесъл по нея, като в изпълнение на задълженията си служебно да следи за редовността на исковата молба е предприел предвидените в чл.129, ал.3 ГПК процесуални действия за отстраняване на констатираните нередовности и поради неизпълнение на дадените указания е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Поради това редът за обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт е този по чл.280 и сл. ГПК /редът за обжалване на въззивни решения/, а не редът по чл.274, ал.2 ГПК /редът за обжалване на определения, прегражащи по-нататъшното развитие на делото/. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че третирането на подадената от него частна жалба като касационна жалба е в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес. Уреденият в чл.6 ГПК принцип се състои в обусловеността на предоставяната от съда защита от волята на лицето, чието право е нарушено – производството се образува само по молба или жалба на това лице и то определя страните и предмета на производството и обема на търсената защита и съдействие. Следователно диспозитивното начало задължава съда да даде защита само в рамките на искането, с което е сезиран. В настоящия случай съдът е сезиран с частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение с искане за отмяната му като нищожно, недопустимо и неправилно и съдът е длъжен да се произнесе по така направеното искане. Процесуалният ред, по който следва да бъде разгледана подадената от страната жалба обаче не е обусловен от нейната воля, а се определя от относимите разпоредби на процесуалния закон. Поради това, като е квалифицирал подадената от страната жалба като касационна жалба и е предприел действия за администрирането ѝ съобразно изискванията на чл.280 и сл. ГПК, съдът не е действал в отклонение от уреденото в чл.6 ГПК диспозитивно начало. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената касационна жалба срещу определение № 2278 от 16.06.2022г. по т.д. № 883/2022г. на Варненски окръжен съд, ТО е била нередовна, поради което правилно е била оставена без движение. Указанията са били редовно съобщени на частния жалбоподател, но в определения в закона срок нередовностите на касационната жалба не са били отстранени. Поради това, като е върнал подадената нередовна касационна жалба, въззивният съд е действал съобразно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение