Определение № 3055 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1302/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. и С. Г. П. срещу решение № 11 от 14.02.2024г. по в.т.д. № 259/2023г. на Апелативен съд – Бургас.

С въззивното решение е потвърдено решение № 256 от 07.08.2023г. по т.д. № 505/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Роуз бийч“ ЕООД и М. М. А. искове по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 120, том ІІІ, рег. № 2140, дело № 321 от 19.04.2016г. на нотариус Г. Г., вх. рег. № 1588, акт № 179, том 5, дело № 729/2016г., както и искове по чл. 108 от ЗС срещу М. М. А. за предаване на имота, предмет на договора за продажба.

Оплакванията на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдът не е извършил анализ на доказателствата и преценка в тяхната съвкупност. При такава преценка би се стигнало до изводи, различни от направените в съдебното решение. Като се излагат конкретни обстоятелства относно построените в имота, предмет на договора за продажба, сгради и техния градоустройствен статут, касаторите сочат, че фактически не съществува посочената в договора за продажба двуетажна сграда от 70 кв.м. Предприети са били действия по заснемане на обектите в кадастралната карта и кадастралните регистри, но от въззивния съд е било отказано приемане на доказателства, представени във въззивното производство и индивидуализиращи спорните имоти. Твърдения за липса на предмет на сделката са били направени още с допълнителната искова молба. Не са обсъдени ангажираните косвени доказателства относно симулативността на сделката. Представени са две изходящи от ответната страна писмени изявления, имащи характер на обратно писмо – саморъчно написан текст от управителя на ответното дружество и признание в писмо до Свобода А. Н.-П., първоначален ищец, от собственика на това дружество, че сключената сделка е привидна и никой не желае правните последици от продажбата. Налице е хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, а съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Р. и А.. Те са последователни и непротиворечиви, установяващи ясно действителната воля на страните. Същевременно единствено касаторът Г. П. П. се е ползвал от „продадения“ имот.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?

Касаторите се позовават на решение № 117 от 06.07.2022г. по гр.д. № 4368/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 50224 от 22.12.2022г. по гр.д. № 1367/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

2. Може ли да се прави съпоставка на идентичност между два имота без да са събрани данни от кадастрална карта и кадастрални регистри?

Във връзка с въпроса касаторите се позовават на решение № 68 от 14.07.2015г. по гр.д. № 7224/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Допустимо ли е и доколко установяването на симулативност на сделка с косвени доказателства, включително и свидетелски показания?

Касаторите сочат решение№ 16 от 09.02.2009г. по гр.д. № 2392/2007г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 132 от 15.05.2003г. гр.дело № 43/2002г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

От насрещните страни по жалбата „Роуз бийч“ ЕООД и М. М. А. са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба от 19.10.2021г. по делото Г. П. П. и неговата бивша съпруга Свобода А. Н.-П. са изложили, че с Н. Д. Г., управител на „Роуз бийч“ ЕООД, се договорили да предостави заем от 37 000 лева за развиване на стопанска дейност. За обезпечение на заема било поискано да бъде прехвърлена идеална част от притежаван от ищците поземлен имот в [населено място], както и двата етажа от триетажната сграда в имота. Уговорката била след като заемът бъде изплатен, имотите да бъдат върнати обратно. Сключен бил договор за продажба във формата на нотариален акт № 120, том ІІІ, рег. № 2140, дело № 321 от 19.04.2016г. на нотариус Г. Г., вх. рег. № 1588, акт № 179, том 5, дело № 729/2016г. Ищците никога не са имали намерение да продадат имота, а сделката от 19.04.2016г. била сключена формално. За продажбата е липсвало съгласие, както и тя е била извършена в противоречие на закона - поради уговорения начин за обезпечаване на кредит, различен от предвидените в закона, и поради уговореното обратно изкупуване (чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД).

При тези изложени обстоятелства ищците са поискали прогласяването на нищожността на договора за продажба, както и предаване от страна на последващия приобретател М. М. А. на имота, индивидуализиран съгласно нотариалния акт като 3 600 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 5 101 кв.м., представляващо УПИ ІV в квартал 9 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09031/03.02.1998г., заедно с построената в югоизточната част двуетажна масивна административно-битова сграда със застроена площ от 70 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

В подкрепа на исковете си ищците са посочили, че в деня на сделката купувачът „Роуз бийч“ ЕООД прехвърлил сумата 37 000 лева, а не 23 000 лева, каквато била продажната цена по нотариалния акт, с което се потвърждава симулативния характер на продажбата. Купувачът не е ползвал имота. Ищците плащали ежемесечно суми по заема и поискали връщането на прехвърления имот, което дружеството обещавало, но междувременно паричните претенции достигнали 78 000 лева.

С допълнителната искова молба изложените факти и обстоятелства са били потвърдени изцяло. Уточнен е бил характерът на изпълненото в поземления имот строителство. Подобни обстоятелства са били изложени и в уточняваща молба от 15.09.2022г.

Исковете са били оспорени изцяло от ответниците с отговор и допълнителен отговор.

По делото са били събрани писмени доказателства, разпитани са били свидетели и са били изслушани заключения на съдебна техническа експертиза (основно и допълнително), на съдебно-икономическа експертиза (основно и допълнително) и на съдебно-техническа (компютърна) експертиза.

В хода на делото Свобода А. Н.-П. е починала и като ищец на нейно място е бил конституиран С. Г. П..

С решение № 256 от 07.08.2023г. по т.д. № 505/2021г. на Окръжен съд – Бургас предявените искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС са били отхвърлени изцяло.

За да потвърди първоинстанционното решение, като е споделил мотивите му, въззивният съд е направил извод, че по делото е останало недоказано постигнато съгласие за предоставяне от „Роуз бийч“ ЕООД в заем на сумата от 37 000 лева; че такава сума е била предоставена в заем; че заемът е бил обезпечен чрез прехвърляне на имотите на ищците; както и че е постигната уговорка, че при издължаване на заема собствеността върху имотите ще бъде върната обратно.

По-конкретно не се е установило, че сума от 37 000 лева е била предоставена в заем. Напротив, такава сума е била платена от „Роуз бийч“ ЕООД, но като цена по договора за продажба от 19.04.2016г. (23 000 лева) и цена на продадени на същата дата движими вещи – 5 броя употребявани казана за изваряване на спиртни напитки с различна обемна вместимост на стойност 14 000 лева. Вещите са били заприходени от „Роуз бийч“ ЕООД и предоставени за ползване на друго дружество по договор от 20.04.2016г. В този смисъл по нотариалното дело № 321 от 19.04.2016г. е бил приложен протокол от общо събрание на „Роуз Бийч“ ЕООЗ от 16.04.2016г. за вземане на решение за покупка на недвижимия имот и движимите вещи, както и общата сума от 37 000 лева да се предостави на продавачите по банков път от разплащателната сметка на дружеството. Същевременно в счетоводството на „Роуз бийч“ ЕООД не е бил осчетоводяван кредит към ищците. Няма доказателства и от тях да са връщани суми.

За прехвърляне на имотите (с разпределяне на реалното им ползване) е имало постигнато съгласие. След 19.04.2016г. „Роуз бийч“ ЕООД е упражнявало собственически права. Въз основа на нотариалния акт имотите са били декларирани на 18.05.2016г. и е била формирана данъчна партида (писмо изх. № 1100-51/14.01.2022г.). Били са плащани данъци и такси. Извършвана е била търговска дейност. Ищецът Г. П. П., от своя страна, е подал нова данъчна декларация относно останалата като негова собственост част от имотите. С нотариално заверена декларация от 20.08.2018г. той е потвърдил кои обекти в поземления имот са били предмет на разпоредителните действия.

Въззивният съд изрично е изложил кои събрани доказателства единствено са били в подкрепа на твърденията на ищците (показанията на М. Т. Р. и А. Йорданов А., както и приложените към първоначалната искова молба електрони документи), но те са били счетени за недостатъчни, за да променят фактическите изводи на този съд.

По-конкретно при разпита си свидетелката М. Т. Р. е дала показания, че тогавашният управител на „Роуз бийч“ ЕООД Н. Д. Г. предложил пари на Г. П. П. при висока лихва и той прехвърлил част от имота, за да може Г. да е спокоен, че ще му връщат кредита; в последствие П. искал да върне кредита срещу имота, но Н. Д. Г. го изнудвал; връщани били по 900 лева месечно. За тези показания от въззивния съд е прието, че са заинтересовани (свидетелката се намира в интимни отношения с Г. П. П.), изолирани от останалите доказателства по делото, както и недостатъчни, тъй като М. Т. Р. няма преки и лични впечатления за постигнатите уговорки за заем и обезпечения, а възпроизвежда това, което й е казано от Г. П. П.. Не е имал преки впечатления и свидетелят А. Йорданов А., приятел на ищеца, поради което съдът не е приел дадените от него показания, че е имало взет заем, който Г. П. П. връщал.

Относно представеното с първоначалната искова молба електронно писмо (като част от отговор на писмо на Свобода А. Н.-П.), съдържащо изявление от името на ответното дружество, че „придобиването на собствеността върху имота е с оглед обезпечение на предоставени средства, а не неговата експлоатация“, въззивният съд е приел, че не се установява такова направено изявление. Съгласно заключението на компютърната експертиза се касае за прикачен файл (писмото на Свобода А. Н.-П.) и не може да се определи от коя поща и на коя е изпратен, а отговорът (за който се твърди, че е подаден от името на „Роуз бийч“ ЕООД) не представлява извлечение от електронна кореспонденция, а е разпечатка от файл на WORD. От ответното дружество изрично е било оспорено подаването на такъв отговор, като е възразено, че документът е бил съставен за целите на исковата молба.

Представената собственоръчно изписана от Н. Д. Г. справка относно задължения за суми, според въззивния съд, не е установявала отношения с Г. П. П. (няма отношение към процесния имот и сделката за продажбата).

В писмените си бележки в първоинстанционното производство Г. П. П. е заявил, че са събрани доказателства за нищожност на договора за продажба и поради липса на предмет. Обект на продажбата е била двуетажна сграда от 70 кв.м., каквато сграда обективно не съществува и никога не е съществувала в поземления имот и това е очевидно от всички документи за собственост, които установяват правата на собственост на ищците като праводатели на първия ответник. Във въззивната жалба на Г. П. П. и на С. Г. П. след конституирането му като страна (след смъртта на Свобода А. Н.-П.) също са били изложени съображения, че договорът за продажба е нищожен поради липса на предмет на сделката. Нищожността на това основание е очевидна и не необходимо изрично позоваване на нея.

Въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по твърдяната фактическа невъзможност на предмета, тъй като такива обстоятелства са изложени едва във въззивната жалба. Разглежданите претенции, според въззивното решение, са били за симулативност на договора за продажба от 19.04.2016г. по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и че с него страните са прикрили нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД съглашение за обезпечаване на сключен договор за заем чрез прехвърляне на собствеността на имота от заемополучателя на заемодателя с уговорка, че при издължаване на заема собствеността ще бъде върната.

С оглед мотивите на въззивния съд в решението му поставените втори и трети въпрос не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили изводите на въззивния съд.

Третият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като самият въззивен съд не е отрекъл принципната възможност за установяване на симулативност на сделка с косвени доказателства. От съда са били приети недостатъчни събраните доказателства в тази насока.

Вторият въпрос относно нуждата от данни от кадастрална карта и регистри за установяване идентичността на имоти е свързан с оплакването на касаторите в жалбата им, че договорът за продажба от 19.04.2016г. е нищожен поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Такова основание за нищожност на договора не е разглеждано от въззивния съд. Иск относно такъв порок на договора от 19.04.2016г. не е бил предявен, не е бил предмет на делото, нито предмет на първоинстанционното и на въззивното решение. С въззивното решение е бил очертан предметът на делото – искове по чл. 26 от ЗЗД за установяване, че договорът за продажба от 19.04.2016г. е привиден и че с него страните са прикрили нищожно съглашение за обезпечаване на договор за заем с уговорка, че при издължаване на заема собствеността ще бъде върната (чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД), съответно искове по чл. 108 от ЗС. По същество от въззивния съд е било съобразено Тълкувателно решение 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020 на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на решението принципът на диспозитивното начало се проявава в пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът бъде отхвърлен поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.

Първият въпрос на касаторите е относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като мотивира решението си. В контекста на заявеното в касационната жалба, че не са били обсъдени доказателствата по делото, въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е съобразил показанията на свидетелите М. Т. Р. и А. Йорданов А., но те са счетени недостатъчни за доказване твърденията на касаторите - ищци, тъй като показанията са изолирани от останалите събрани доказателства, както и свидетелите, които са заинтересовани, нямат преки и лични впечатления относно постигнатите уговорки между Г. П. П. и „Роуз бийч“ ЕООД. От въззивния съд са били обсъдени документите, представени с първоначалната искова молба на ищците. За електронното писмо (представено като отговор на писмо на Свобода А. Н.-П.) е било прието, че не е извлечение от електронна кореспонденция, а е разпечатка от файл на WORD, без доказателства за съставител. Собственоръчно изписаната от Н. Д. Г. справка относно задължения пък не е можело да бъде свързана с договора от 19.04.2016г. Правилността на тези фактически изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана във фазата на производството по чл. 288 от ГПК.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас.

От името на „Роуз бийч“ ЕООД и М. М. А. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговори на касационната жалба. Търговското дружество установява разноски за адвокат от 2 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 06.06.2024г., а М. М. А. – същата сума на разноските по договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът