Определение № 346 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Радостена Ж. К. срещу разпореждането на Варненския окръжен съд, ГО, V с-в, № 3574 от 14.04.2011г. по в.гр.д. № 2356/2010г., с което е върната подадената от Радостена Ж. касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 283/15.03.2011г. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане на въззивния съд което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 279 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е върната като процесуално недопустима подадената от Радостена Ж. касационна жалба по съображения, че не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като данъчната оценка на имота, предмет на делото, е в размер на 1911,52 лв. Съгласно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК по ДВ бр. 100/21.12.2010г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Частната жалбоподателка оспорва разпореждането с доводи, основани на § 25 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 100/2010г./. Разпореждането е правилно. В случая е неприложима разпоредбата на § 25 ПЗР ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г./, тъй като касационната жалба е подадена на 13.04.2011г., след изменението на ГПК, и делото не е било висящо по смисъла на посочен ия параграф. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение