Определение № 860 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1194/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, [населено място], чрез юрк. Н. Д., срещу определение № 1675 от 26.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1536/2023 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение № 180 от 10.04.2023 г. по ч. т. д. № 27/2023 г. на Окръжен съд Благоевград, с което в производство по чл. 405, ал. 3 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на настоящия жалбоподател за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на определението на основанията по чл. 281, т. 3, предл. второ и трето ГПК поради неправилно възприет и приложен от съда начин на изчисляване на дължимата за производството държавна такса, както и поради необсъждане от въззивния съд на всички наведени в сезиралата го частна жалба мотиви и аргументи на страната. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на обжалването по следните въпросите: 1/ „Дължимата държавна такса в производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на арбитражен съд, когато последното е постановено при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, върху цената на всеки един от исковете ли следва да бъде начислена или върху тяхната обща сумарна стойност?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирана със значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2/ „ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени от жалбоподателя аргументи и защитни тези в производството по обжалване с частна жалба на определение/разпореждане, преграждащо развитието на производството?“, по който въпрос страната се позовава на допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки противоречие на обжалвания акт на въззивната инстанция с разрешенията, обективирани в ППВС № 1/1953 г., и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, въззивната инстанция е споделила изводите на първостепенния съд, че в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК, която предвижда, че при предявени с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси. Въззивният съдебен състав е посочил, че правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК следва да намери приложение по аналогия и в производството по разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение, доколкото макар в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да не е възприет единен подход при определяне на базата, върху която следва да се определят различните пропорционални такси, следва да се приложи корективно тълкуване, като под „цена“, „стойност“, „интерес“ и „сума“ следва да се разбира материалният интерес по смисъла на чл. 71, ал. 1 ГПК. С тези мотиви и предвид неизпълнение от молителя на дадените му от Окръжен съд Благоевград указания за внасяне на дължимата за производството държавна такса, изчислена по посочения начин за всяко едно от 82-те задължения по арбитражното решение, първоинстанционното определение е потвърдено. Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, и който правен въпрос се свежда до начина на изчисляване на дължимата, съгласно чл. 14 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение и следва да бъде уточнен в този смисъл. Налице е и приложното поле на въведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК арбитражното решение е изпълнително основание, а процедурата по издаването му е уредена в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗМТА - окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. За производството по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение се дължи държавна такса, определена в чл. 14 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е в размер от 0.2 % върху сумата, за която се иска изпълнителният лист, но не по-малко от 50 лева. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда. За да издаде изпълнителен лист, съдът следва да се увери, че кредиторът има право на принудително изпълнение и затова той се издава въз основа на изпълнителното основание и удостоверява, че посоченият в него кредитор има право на принудително изпълнение. Изпълнителният лист е не само разрешение за принудително изпълнение, но и заповед, отправена до изпълнителния орган, която влиза в действие, ако и когато кредиторът поиска принудително изпълнение. В този смисъл, производството по чл. 51, ал. 1 ЗМТА за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, е самостоятелно съдебно производство, при което съдът не възпроизвежда единствено диспозитивната част на решението, а извършва правосъдна дейност в аспекта на преценката дали са налице материалните и процесуалните правни предпоставки за допускане до принудително удовлетворяване на признато с влязло в сила арбитражно решение парично притезание. Т. е., в това съдебно производство съдът извършва преценка относно изпълняемостта на влязлото в сила арбитражно решение, но не се произнася по основателността на това притезание, било то предявено пред арбитражния съд с един иск или при предявени с една молба кумулативно съединени искове. С молбата по чл. 51, ал. 1 ЗМТА се иска издаване на изпълнителен въз основа на влязло в сила арбитражно решение, представляващо изпълнително основание, и за това производство е без значение броят и видът на съединяване на заявените пред арбитражния съд претенции, поради което в производството по чл. 51, ал. 1 ЗМТА във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК дължимата държавна такса съгласно чл. 14 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 0.2 % върху сумата, за която се иска изпълнителният лист, но не по-малко от 50 лв., като тази сума се формира от сбора на размера на всички уважени от арбитражния съд притезания, а не върху цената на всяка отделна претенция, която е била заявена като обективно съединен иск пред арбитражния съд. Не следва ориентир за размера на дължимата, на основание чл.14 от Тарифата държавна такса, да бъде изявлението в молбата по чл. 51,ал.1 ЗМТА дали се иска издаване на изпълнителен лист за сумарната величина на уважените кумулативно съединени искове, или изпълнителен лист за всяка присъдена с отделен диспозитив на арбитражното решение сума. Правилата на чл.72 ГПК могат да се приложат само съответно като се изхожда от характера и спецификата на производството по издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.51,ал.1 ЗМТА във вр. с чл.404,т.1 ГПК. Дори при пряко, директно приложение на разпоредбата на чл.72 ГПК, то ал.2 - релевантна при кумулативно съединяване на исковете, каквито са тези, предявени в настоящия случай пред арбитражния съд, определя, че държавната такса се събира от всички интереси, а не от всеки интерес. С оглед дадения от настоящия състав отговор на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното определение е неправилно. Производството по ч. т. д. № 27/2023 г. на Окръжен съд Благоевград е образувано по молба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 15.11.2022 г. по в. а. д. № 63/2021 г. на Арбитражен съд при БТПП, с което „СИТ – 2007“ ЕООД и С. Т. Ч. са осъдени солидарно да заплатят на „ОББ Интерлийз“ ЕАД сумата от общо 156 351.40 лв. по предявените срещу тях 82 обективно кумулативно съединени иска за вземания, произтичащи от договори за финансов лизинг. С арбитражното решение предявените искове са уважени. С платежно нареждане от 03.02.2023 г., представено като приложение към молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, молителят е внесъл по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер от 312.70 лв. Последната е в пълния дължим за производството размер съгласно чл. 14 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което като редовна молбата не е подлежала на оставяне без движение с указания до молителя за довнасяне на държавна такса, респ. неизпълнението на това указание за отстраняване на нередовност, каквато не е била налице, не може да обоснове оставянето на молбата без разглеждане. Само за пълнота следва да се посочи, че не е редовно извършено от съда процесуално действие по даване на указания да се внесе „дължимата държавна такса съгласно чл.14 от Тарифата за всяко едно от 82-те задължения по арбитражното решение, в противен случай…“. При отправено към съда искане, за което се дължи държавна такса, съдът следва да посочи точно размерът й и да даде указания за конкретния дължим размер; в противен случай няма основание да бъдат приложени последиците от неизпълнение на това по същество нередовно указание (в който смисъл е константната практика на касационната инстанция, обобщена в определение № 86 от 07.02.2023г. по ч.т.д.№ 2714/2022г. на І т.о. на ВКС). По изложените съображения обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по основателността на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т. о.