Определение № 60372 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД гр.Пловдив касационна частна жалба с вх.№ 7109 от 29.07.2021г. против определение № 551 от 13.07.2021г. по в.ч.гр.д. № 1572/2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено определение от 18.05.2021г. по гр.д.№ 3676/2020г.на ПРС, върнато е делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия – прекратяване на делото и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1992/20г. и са присъдени разноски. Жалбоподателят счита постановения акт за неправилен и желае да бъде отменен, а делото върнато за разглеждане на спора на компетентния РС Пловдив. Прилага изложение, в което се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния поставен въпрос: ”Кой е съдът, компетентен да разгледа спор срещу ответник, признал с действията си компетентността на българския съд и при установено място на предоставяне на услугите по договора?“ Твърди противоречие на въззивния съд с приетото в решение по гр.д.№ 635/2008г. на ІІ т.о. Постъпил е отговор от П. Г. М., чрез процесуалния му представител адвокат Мемцов, с който се оспорва допустимостта на производството, пред вид цената на иска /която е много под 5 000лв./ и нормата на чл.274, ал.4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Позовава се многобройна съдебна практика, която прилага. Отделно счита и че не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ГПК, приложими с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК. Излага доводи и за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира жалбата за недопустима, на основание чл.274, ал.4 ГПК. Обжалва се въззивно определение, постановено по спор за международната компетентност на българския съд да се произнесе по осъдителен иск за сумата от 257,71лв., главница и 25.81лв., обезщетение за забава, представляваща консумирана топлинна енергия от потребител. Потребителят е с настоящ адрес във Великобритания, а обектът в който е доставяна топлинната енергия е в гр.Пловдив. За да отмени обжалвания акт, въззивният съд е приел, че българският съд не е компетентен да се произнесе по спора, пред вид разпоредбите на чл.28, чл.18 и чл.4§1 от Регламент № 1215/2012. Този въззивен акт е предмет на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /вж.напр.определения по ч.гр.д.№ 411/18г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 838/18г.на ІV г.о., ч.гр.д.№ 1233/2018г.на ІV г.о., гр.д.№ 1540/2018г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 134/2021г.на ІІІ г.о. и др./, съгласно която предвидената в чл.28 КМЧП възможност за касационно обжалване на определението, с което се решава въпроса за международна компетентност на българския съд е подчинена /пред вид липсата на изрична разпоредба в обратния смисъл/ на изискванията за допустимост, съдържащи се в чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК. В случая касационното обжалване на въззивния акт е недопустимо с оглед горецитираната норма на чл.274, ал.4 ГПК, изключваща възможността за проверка на законосъобразността на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,