Определение № 2527 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение23.05.2024 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3042/08.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 112/2023 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ ТП, подадена чрез адв. Н. Р., против въззивно решение № 3042/08.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 112/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 11054/12.10.2022 г. по гр. д. № 9822/2022 г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарно уволнение на С. Е. Г. /с погрешно посочена в решението фамилия Г., порок поправим по реда на чл. 247 ГПК/, извършено на 11.02.2022 г. със заповед от 2022 г. на управителя на „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ ТП; С. Е. Г. е възстановен на основание на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „маркетинг - представител при „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ ТП и „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ" ТП е осъдено да заплати на С. Е. Г. на основание на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 14 208,37 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 23.04.2022 г. до 11.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.02.2022 г., до окончателното й изплащането и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Правилно ли въззивният съд е допуснал до кредитиране позоваване на ищеца на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, извършено след обективно настъпилата преклузия за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства настъпва след изпълнение на задълженията на съда по чл. 143 и чл. 146 ГПК?“. Сочи, че въпросът е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 382/06.01.2015 г. по гр. д. № 1558/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на ВКС, II г. о., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба С. Е. Г., чрез адв. В. М. - Т., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да уважи исковете въззивният съд е приел, че районният съд неправилно не е разгледал наведеното от ищеца основание за незаконосъобразност на уволнението, поради неспазване от работодателя на изискването по чл. 333 КТ, с оглед заболяването на ищеца - карцином на дебелото черво. Посочил е, че това възражение срещу уволнението не е преклудирано, както е приел съда, тъй като в исковата молба ищецът изрично се е позовал на закрилата по чл. 333 КТ и е посочил, че същата не била преодоляна, защото не била изискана информация за заболяванията от които страда и дали същите попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. Още с исковата молба ищецът е представил и резултатите от изследванията от 17.01.2022 г. и от 16.02.2022 г., сочещи чревната полипоза, която е посочена като проява на карцинома на дебелото черво с последващото решение на ТЕЛК от 12.05.2022 г., представено от ищеца в първото по делото о. с. з. пред Софийски районен съд. Действително, с исковата молба ищецът е посочил, че не била преодоляна закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, но това само по себе си не означава, че се позовава само на тази закрила. Безспорно уволнението на ищеца на основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ попада в хипотезата на чл. 333 КТ. Преди уволнението работодателят е бил длъжен да събере предварително информация за заболяванията на ищеца и едва тогава да пристъпи към уволнението, ако получи разрешение за същото. По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите сведения за приложението на чл. 333 КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е поучил предварително съгласие от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 КТ. Работникът няма задължение предварително да информира работодателя си, че страда от конкретно заболяване и му представи доказателства за същото. Такива не са разписани нито в КТ нито в Наредба № 5/1987 г. Едва при изрично искане от работодателя към работника да посочи и докаже в разумен срок такива заболявания за последния възниква такова задължение, ако иска да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Доказателства за проведено такова поведение от ответника не са ангажирани, с отговора на исковата молба е посочено, че не е било нужно и не е провеждал такава процедура, поради което и съдът приема, че такова не е установено по делото. Установено е от ЕР на ТЕЛК от 2022 г., че още от 2017 г. и преди момента на уволнението – 11.02.2022 г., ищецът страда от онкологично заболяване. Резултатът от изследването от 17.01.2022 г. е преди уволнението и сочи установена при ищеца чревна полипоза. Същото е посочено и в резултата от изследването от 16.02.2022 г. Това състояние изрично е посочено като пояснение към диагнозата „карцином на дебелото черво“,в приетото по делото ЕР на ТЕЛК.Съобразно установеното исковете за отмяна на уволнението и акцесорния за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са приети за основателни. Искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца след уволнението – от 11.02.2022 г. е приет за частично основателен.Вземайки предвид трудовото възнаграждение за последният пълен отработен месец – 3 946,77 лв., болничните листове, писмо на НОИ,от които е безспорно, че ищецът е бил в отпуск поради нетрудоспособност, в периода от 11.02.2022 г. до 22.04.2022 г. включително, за който период му е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност,съдът е приел,че незаконното уволнение не е в причинно-следствена връзка с невъзможността ищеца да получава трудов доход за периода до 22.04.2022 г. включително, поради което за този период искът е неоснователен. Искът е доказан по основание, за периода от 23.04.2022 г. до 11.08.2022 г., за сумата 14 208,37 лв., дължима ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като за горницата до пълния предявен размер от 23 680,62 лв. е неоснователен. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на изискването за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е фактически, тъй като визира конкретни изводи на съда, поради което не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По естеството си въпросът е свързан изцяло с правилността на обжалвания съдебен акт, поради което неговото обсъждане следва да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалвано. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, защото касаторът не е обосновал самото основание, т. е. не е посочил какво е значението на „поставения“ правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Цитирани разпоредби
24- чл. 146 ГПК
- чл. 247 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
- чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ
- чл. 333 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 143
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 2
- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 344, ал. 1, т. 3