Определение № 904 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. П. (трето лице – помагач на ответника БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД с ЕИК[ЕИК]), чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б., против решение № 310 от 10.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 397/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260019/10.05.2023 г. по т. д. № 1743/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна. С последното, по иск на П. А. П., са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД, проведено на 14.10.2019, както следва – за изключване на съдружника П. А. П. на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 и т. 3 ТЗ (т. 1), за придобиване на дяловете на изключения съдружник от К. А. П. (т. 2), за неосвобождаване от отговорност на управителя П. А. П. за дейността му в периода – 2014 – 2019 г. (т. 3), за освобождаване от длъжност на управителя П. А. П. и за избор на нов управител – К. А. П. (т. 4), за промяна на дружествената форма от ООД в ЕООД (т. 5), за приемане на нов учредителен акт на дружеството и за упълномощаване на новия управител да извърши вписване на изменените обстоятелства (т. 6).

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. От процесуално правна страна се поддържа наличието на следните пороци - неправилен анализ и оценка на събраните доказателства, несъобразяване с направено от ищеца признание на неизгоден факт въпреки изричното възражение на третото лице – помагач, произнасяне извън предмета на спора, формиране на изводи въз основа на обстоятелства, които не са били посочени в исковата молба и за които не са били събрани доказателства и пр. Нарушенията на материалния закон според касатора се изразяват в неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и на чл. 123 ТЗ. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорените решения на ОСС на БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД, проведено на 14.10.2019 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се мотивира с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси:

1. Допустимо ли е защитата, която третото лице – помагач упражнява чрез възражения срещу процесното потестативно право на ищеца да надхвърли твърденията, с които ответното дружество вече е обосновало законосъобразността на взетите решения на общото събрание на съдружниците?;

2. Налице ли е разширяване на предмета на делото, когато третото лице – помагач прави възражения и представя доказателства за действия на управляващия съдружник против интересите на дружеството?;

3. Длъжен ли е съдът да разгледа и формира мотиви отделно по жалбата на дружеството и по жалбата на третото лице – помагач или е допустимо съдът да ги разгледа като една обща жалба?;

4. Допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства чрез служебно направени от него справки (търсене на информация) в социални мрежи и сайтове, когато по делото никоя от страните не е навела твърдения за наличието на тези сведения?;

5. Допустимо ли е въззивният съд едва в мотивите на решението си да обявява, че определени факти са му служебно известни, след като това не е направено до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване и по отношение на тези факти не е спазено изискването на чл. 155 ГПК?;

6. Длъжен ли е бил съдът да съобщи на страните служебно известна информация, събрана от социални мрежи и сайтове, които е взел предвид в решението по делото?;

7. Може ли съдът да основава своите правни изводи на информация в социалните мрежи и сайтове, която служебно е събрал, но не е приобщена като доказателствен материал по делото и която информация е определена като „положителен отзив“, без да са посочени точни данни за интернет страницата, социалната мрежа или сайта, където се съдържа тази информация?;

8. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по факти и обстоятелства, на които никоя от страните не се е позовала?;

9. Допустимо ли е въззивният съд да разшири предмета на спора, като изведе своите правни изводи от обстоятелства, които не са релевирани с исковата молба?;

10. Допустимо ли е съдът да разширява предмета на иска по чл. 74 ТЗ, вр. чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ, като изследва задълженията и поведението на друг съдружник и в резултат на този анализ да достигне до извод за липсата на основание за изключване на ищеца като съдружник?;

11. Допустимо ли е съдът да основава своите изводи на СТЕ, достоверността на която е разколебана от твърдения, че непосредствено преди насрочения от вещото лице оглед ищецът е възложил и извършил ремонт на съоръженията и инсталациите, обект на експертизата, за които твърдения съдът не е допуснал поискани от страната доказателства?;

12. Включва ли се в съдържанието на правата на съдружника по чл. 123 ТЗ правото на достъп до дружествените книжа, съхранявани в офиса на дружеството, и правото на информация по въпросите, свързани с дейността на дружеството, което право на достъп да се осъществява преди годишното счетоводно приключване и изготвяне на годишния финансов отчет на дружеството?;

13. Оповестяването на ГФО на дружеството изчерпва ли правото на съдружника да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството или съдружникът има право да получава актуална информация за дружествените работи по всяко време на счетоводната година?;

14. Бездействието и/или отказът на управляващия съдружник в паритетно дружество да предостави при направено искане от другия съдружник актуална информация за състоянието на дружеството, включително търговска, финансова и счетоводна информация, засяга ли неимуществените права на неуправляващия съдружник и може ли това поведение да се квалифицира като действия против интересите на дружеството?.

Ответникът по касационната жалба – П. А. П., чрез процесуалния си пълномощник адв. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на жалбата по същество. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение обаче не се установяват, по следните съображения:

Селекцията на касационните жалби при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на ясно формулиран от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос, който има значение за постановения от въззивния съд краен резултат (тъй като е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за изхода по конкретното дело), но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изрично в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т. 1 относно приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК е наблегнато и че в производството по чл. 288 ГПК касационният съд не проверява законосъобразността на правните изводи на въззивния съд. Липсата на правен въпрос, удовлетворяващ общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.

Първите два въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (относно обема на защитата, която третото лице - помагач може да упражнява в процеса), представляват две перифразирани изречения от мотивите на въззивния съд, че третото лице – помагач и настоящ касатор не може да разширява предмета на спора по чл. 74 ТЗ, вр. чл. 126, ал. 3 ТЗ с факти и обстоятелства, които не са били включени в основанието на оспорваните сделки–решения на ОСС (а именно - за неизпълнение на други задължения за лоялност и за продължаващо и след провеждане на процесното събрание недобросъвестно поведение на изключения съдружник П. А. П.), с оглед на което въззивният съд изрично е приел за неотносими към спорния предмет оплакванията във въззивната жалба на помагача, свързани с нововъведените от него факти. Така формулираните въпроси нямат смисъл и значение извън конкретния казус, чрез тях единствено се повдига въпросът за правилността на горните изводи на въззивния съд, поради което настоящият съдебен състав намира, че те не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да имат правен и съответно общозначим характер. Освен това в случая водеща е волята на съда, че в предмета на спора изобщо не могат да се въвеждат нови основания за изключването на съдружника (респ. за законосъобразността на подобно решение) извън тези, повдигнати в процедурата по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а не качеството на лицето – като ответник или трето лице помагач – което ги въвежда. Поради това въпросите не само не са правни, а и не кореспондират с действителната воля, изразена в обжалвания съдебен акт. Третият въпрос е продължение на горните два, с оглед отказа на съда да обсъжда оплаквания, твърдения и доводи, които е счел за ирелевантни за произнасянето по предявения иск, поради което питането, длъжен ли е съдът да разгледа и формира мотиви отделно по жалбата на дружеството и отделно по жалбата на третото лице – помагач, също няма изискваното съгласно указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС значение за изхода от спора, особено като се имат предвид компетенциите на въззивния съд при решаване на делото като втора първа инстанция, която разглежда спора по същество, но при спазване на ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК.

Следващата група въпроси (от № 4 до № 7) е свързана с твърдяното от касатора служебно дирене от въззивния съд на информация в социални мрежи и сайтове, без някоя от страните да е навела твърдения за наличието на такива сведения, без съдът да оповести предварително на страните, че определени факти са му служебно известни и пр., с оглед оплакванията за допуснати от апелативния съд нарушения на диспозитивното, служебното и състезателното начало в процеса. Настоящият съдебен състав намира, че и тази група въпроси не притежава нужното значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите не са обусловили решаващата правна воля на съда за резултата от конкретното дело.

Съдът действително е извършил справки в съответните специализирани социални мрежи сайтове за предлагане на туристически услуги и е отразил констатациите си в решението. Същите обаче са били посочени от самия ищец (още с исковата молба) и това обстоятелство изрично е отразено в мотивите на решението, т. е. не се касае за „самоинициатива“ на съда, както се опитва да внуши касаторът, респ. не се касае за „не наведени твърдения относно наличието на подобни сведения“, още по-малко съдът е обявявал за първи път с решението си, че тези обстоятелства са му „служебно известни“. Съдът е отбелязал, че е почерпил информация от активната ел. страница на хотела, чието експлоатиране е основната дейност на ответното дружество ( http://villadivavarna.com/vd/ ), поради което последният въпрос от тази група също не кореспондира с изложеното в мотивите на обжалвания акт, доколкото в него се съдържа твърдението, че съдът не е посочил точни данни за интернет страницата, социалната мрежа или сайта, където се съдържа тази информация. Освен това въззивният съд не е основал решението си само на така извършените справки; той е извършил съвкупна преценка на всички доказателства и е посочил, че горните констатации допълнително подкрепят решаващия му извод за недоказаност на извършените от изключения съдружник конкретни нарушения, послужили като основание за прекратяване на членственото му правоотношение.

Въззивният съд е приел, че описаните в предупреждението нарушения на съдружника П. А. П. са както следва: 1/ неизпълнение на задължения, възложени с решение на ОСС на дружеството от 03.02.2013 г. и 2/ умишлено поддържане в неизправно техническо състояние на определени системи на хотел „Вила Дива“, липса на отчет на приходите от настаняване на туристи и укриване на информация за приходи и разходи 2017 г. и 2018 г., като тежестта за установяването им е върху ответника.

От протокола от ОСС на ответното дружество, проведено на 03.02.2013 г., съдът е приел за установено, че съдружниците са разпределили функции във връзка с основната хотелиерска дейност на дружеството между двама от тях, като ищецът П. П. е бил натоварен с функции на „завеждащ технико-икономическите въпроси“. Съдът е проследил извършените промени в членствения състав и ръководството на дружеството (вкл. и че съдружникът П. П. е бил избран за управител и това обстоятелство е било отразено в ТРРЮЛНЦ), както и в разпределението на функциите съобразно последващи решения на ОСС; и е заключил, че макар и да не е отменено изрично, с оглед настъпилите вътрешно-организационни промени само по себе си решението от 2013 г. не може да се възприеме като конкретно изискване на определено поведение от ищеца като съдружник, което да се квалифицира като задължение по смисъла на чл. 124 ТЗ. Дори да се счете, че възложените отговорности по техническо-икономическите въпроси не са отпаднали до 2019 г., съдът е намерил, че по делото липсват доказателства за неизпълнение на задачите на ищеца, така както са били конкретизирани в предупреждението от 11.09.2019 г.

Следващата група въпроси (№ 8, № 9 и № 10) касаят възможността за произнасяне на въззивния съд по факти и обстоятелства, които никоя от страните не е навеждала, както и за разширяване на предмета на спора извън заявеното с исковата молба. Те също не притежават обуславящ изхода на спора характер, поради следното: Въпросите произтичат от извършеното от състава на въззивния съд обсъждане на протокол от ОСС на 04.08.2017 г., който е бил представен с исковата молба и е бил приет и приложен като доказателство по делото с оглед относимостта му към предмета на спора. Обсъждането на доказателствения материал е основно задължение на съда и не покрива хипотезата, съответстваща на поставените въпроси, а доколкото същите са обобщено свързани и с тези от втората група, по отношение на тях настоящият съдебен състав е изложил съображенията си по-горе.

Въпрос № 11 (допустимо ли е съдът да основава своите изводи на СТЕ, достоверността на която е разколебана от твърдения, че непосредствено преди насрочения оглед ищецът е извършил ремонт на съоръженията и инсталациите, обект на експертизата, за които твърдения съдът не е допуснал поискани от страната доказателства) е относим изцяло и единствено към правилността на преценката на въззивния съд да кредитира заключението по изслушаната тричленна СТЕ и да основе решението си на него и поради това също не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, освен това пред въззивната инстанция не са били правени подобни доказателствени искания и съответно съдът не е отказвал допускането им.

Последната група въпроси (от № 12 до № 14) са относно съдържанието на правата на съдружника по чл. 123 ТЗ, за чието нарушаване от страна на управляващия съдружник последният е бил санкциониран с изключване. Настоящият съдебен състав намира, че исканото от касатора изясняване на тези въпроси отново е без значение за изхода по делото. Накърняването на правата на отделен съдружник е обстоятелство, ирелевантно за конкретния правен спор; същото е относимо към отношенията между съдружник и управителен орган и по принцип не попада в основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, респективно не може да се квалифицира като действие против дружествените интереси. Въззивният съд е провел надлежно разграничение между функциите и действията на управителя П. П. и на задълженията му като съдружник и е приел, че в случая той не може да бъде санкциониран с изключване на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, независимо дали в качеството си на управител е осигурявал достъп до всички дружествени книжа и дали е споделял със съдружниците всякаква оперативна, финансова и счетоводна информация.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на въззивното решение до касационна проверка е неоснователно. Неоснователно е и искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, доколкото по делото не са представени съответни доказателства, че такива реално са извършени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение