Определение № 208 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Топлофикация-Перник”АД [населено място], представлявана от изпълнителния директор К., чрез процесуалният представител юрисконсулт М. против въззивно решение № 249 от 9.07.2021г. по в.гр.д. № 287 по описа за 2021г. на Окръжен съд Перник, с което е отменено решение № 260380 от 1.04.2021г. по гр.д. № 59162/2020г. на Районен съд Перник с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между страните, че В. Е. Г. не дължи на „Топлофикация-Перник”АД [населено място], поради погасяването й по давност, сумата от 5 223.25лв.за доставена топлинна енергия в периода 1.05.2011г.-30.04.2014г.,ведно със законна лихва за забава в размер на 1 061.53лв.за периода 30.06.2011г.-18.02.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1438/2015г.на РС Перник и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел предявения иск за основателен въз основа на следните безспорни по делото факти: Налице е образувано изп.д.№ 430/2015г., въз основа на влязла в сила /без да е подадено възражение/ заповед за изпълнение. Последното предприето по делото изпълнително действие е от 29.07.2016г. Приложима е тригодишната давност по чл.111 б.“в“ЗЗД, защото влязлата в сила заповед не се ползва със сила на присъдено нещо и няма разпоредба, приравняваща я на влязъл в сила съдебен акт. Броима от посочената дата /29.07.2016г./ е изтекла на 29.07.2019г. Към касационната жалба е приложено изложение, в което е поставен въпрос, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК относно приложимият срок /три или пет години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Касаторът се позовава на четири постановени актове, по реда на чл.274,ал.3 ГПК /по ч.гр.д.№ 221/2010г.на ІV г.о., ч.т.д.№ 1366/2015г.на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 4647/2015г.на ІV г.о., ч.гр.д.№ 2566/2013г.на ІV г.о./, от които следва извод, че няма основание поради което влязлата в сила заповед за изпълнение да не бъде приравнена към съдебно решение, по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Посочено е, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Касаторът се позовава и на множество решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, по които е налице противоречиво произнасяне по поставения въпрос. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Е. Г., чрез процесуалния представител адвокат П., с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски от 400лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък, реално извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие, в който сумата е посочена като платена в брой. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касатора въпрос, доколкото същият е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение