Определение № 610 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6266/2014 г.
ВКСI гражданско отделение31.10.2014 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна касационна жалба от В. Б. Ф., ЕТ с фирма „В.-В. Ф.” със седалище и адрес на управление Б. срещу определение № 3492, постановено на 11.08.2014 год. по в.ч.гр.дело № 701/2014 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 6266/2014 год. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 3492, постановено на 11.08.2014 год. по в.ч.гр.дело № 701/2014 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4714 от 01.07.2014 год. по ч.гр.дело № 1328/2014 год. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлено заявление вх.№ 3534 от 27.06.2014 год., подадена от [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма], Б. за главница 11 184 лева и лихва за забава 3 441,74 лева за периода от 27.06.2011 год. до 27.06.2014 год. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят В. Б. Ф., едноличен търговец(ЕТ) с фирма „В.-В. Ф.” с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление Б., представляван от адвокат Б. П. Б., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по „материалноправен въпрос”, който е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а се решава противоречиво от съдилищата: „заповедно производство и дължимо по договор за поръчка и връзка със срокове на плащане по чл.303 ТЗ”. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд за създаване съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Същото не представлява „друго производство” съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и касационно обжалване на въззивното определение не е изрично предвидено. С оглед указанията, дадени в т.8 на ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. по т.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, а частната жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение