Определение № 166 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 184/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Б. С. и на [фирма] [населено място] срещу решение № 302 от 07.04.2010 г. по в.гр.д.№ 86/2010 г. на Апелативен съд – София и касационна жалба на [фирма] срещу решение № 772 от 22.10.2010 г. по същото делото в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. С определение от 16.11.2011 г., след като настоящият съдебен състав е приел, че обуславящия за изхода на делото правен въпрос, а именно: „ При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване имуществото на ищеца, или същото се предполага” е противоречиво разрешаван в постановени по реда на ГПК от 2007 г. касационни решения, на основание чл.292 ГПК е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по този правен въпрос. Със същото определение е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение. След постановяване на Тълкувателно решение по образуваното тълк.дело № 3/2012 г., с определение № 6 от 17.01.2013 г. е възобновено производството по т.д. № 184/2011 г. и е насрочено в закрито заседание за произнасяне по реда на чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. С цитираното тълкувателно решение е прието, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Изразеното по обуславящия правен въпрос становище от съдебния състав на Апелативен съд – София, подробно изложено в определението по чл.292 ГПК, е в отклонение от обективираното в тълкувателното решение становище, в което за правилна е приета практиката в решение по т.д. № 142/2010 г., а не съобразената от въззивната инстанция практика – решение по т.д. № 351/2008 г. на ВКС, ТК. Това е достатъчно, за да обоснове допускане на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение