Определение № 141 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. П. и С. Г. П. против определение № 100968/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 498/2020 г. от състав на АС – Бургас. Ответниците по частната касационна жалба не са представили писмени отговори. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявения иск за прогласяване на нищожност на договор, сключен между ответниците по делото. Съдът е приел, че е безспорно между страните, че частните жалбоподатели са изградили в процесния имот постройка, като нейната законност обосновават с приложеното на стр. 6 разрешение за строеж № ...../.......г. на [община], издадено на основание одобрен проект от 16.07.93г. за извършване на стопанска сграда, съгласно договор от 05.05.93г. Посочено е, че предмет на договора между общината и ищците е ползване на предоставен от [община] терен от 1000кв.м. общинска собственост в депо за отглеждане на животни в [населено място].Съдът е приел, че договорът няма вещно-правен ефект – не е учредено вещно право на ползване, нито има твърдения и данни жалбоподателите да са суперфициари, като ищците са държатели. При така изложеното, съдът е приел, че с евентуалното уважаване на предявените субективно съединени искове, частните жалбоподатели няма да придобият повече права върху терена, отколкото имат към настоящия момент, като по делото няма данни да са участвали в обявения търг, нито има каквито и да е индиции за наличие на други техни самостоятелни права в имота. Договорът, на който основават правата си, не предвижда възможност за закупуване на терена, нито за учредяване на вещни права, а само възможност да се държи вещта. Общината, от своя страна, не е поела ангажименти да не се разпорежда с правата си в имота, нито е поела задължение за предоставянето му завинаги на жалбоподателите. Въз основа на горното, съдът е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяването на иска за прогласяване на нищожност да договора между двамата ответници. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се противоречие по правния въпрос относно това кой може да се позовава на нищожност и длъжен ли е съдът да следи служебно за това. Сочи се противоречие с ТР№1/2020 г. на ОСГТК по този въпрос. Доколкото по т.д.№1/2020 г. няма постановено решение от ОСГТК, като пред него е поставен въпроса относно това дали служебно съдът следи за нищожност на сделка, липсва соченото противоречие, от друга страна, този въпрос е обусловен от отговора на въпроса, може ли трето на сделката лице да иска прогласяването и за нищожна. Поставя се и този въпрос от касаторите, като неговия отговор би довел при положителен отговор, до необходимост от отговор и на въпроса, следи ли съдът служебно за нищожност на сделките. Според практиката на ВКС, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В конкретния случай отрицателният установителен иск за нищожност на договора между двамата ответници на процесния имот е предявен от трето на оспореното правоотношение лице, като предмет на договора не е имуществото, за което ищците претендират правата на собственост, поради което за тях не съществува правен интерес от предявяването на иска, както и в съответствие с практиката и спецификата на конкретната фактическа обстановка е приел и въззивния съд. Горното се отнася и до твърденията на жалбоподателите за наличието на очевидна неправилност, доколкото тя е обусловена от наличието на правен интерес при предявяването на установителния иск. Следва да се отбележи, че доколкото ищците претендират да са собственици на постройка, находящ се в недвижимия имот, предмет на договора между ответниците, за тях съществува друг ред за защита на правото им на собственост, доколкото то съществува. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС