Определение № 1200 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд и Административен съд София-град за определяне на компетентния съд, който да разгледа частната жалба на Г. В. К. против определение № 28642 от 01.09.2025 г., постановено по вх. № 17149/08.07.2025 г. по адм. дело № 3500/2024 г. по описа на Административен съд София-град. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, взе предвид следното: С разпореждане № 21196 от 19.06.2025г., постановено по адм. дело № 3500/2024г. по описа на Административен съд София-град, е оставено без движение заявление от 13.06.2025г. на Г. В. К. и са му дадени указания в седмодневен срок от получаване на съобщението да уточни дали подаденото заявление представлява оспорване на съдебен акт, да посочи кой е акта и в какво се състоят пороците му, както и да представи превод на български език на така подаденото заявление. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с рег. № 6500/01.07.2025г. по описа на Министерство на правосъдието, Затвора [населено място], вх. № 13059/02.07.2025г. по описа на ВАС. С определение № 28642 от 01.09.2025г. по адм. дело № 3500/2024г. по описа на АССГ частната жалба срещу разпореждането от 19.06.2025г. е оставена без разглеждане, тъй като при проверка за допустимост на частната жалба по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК е установено, че същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на оспорване. В определението изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред тричленен състав на АССГ, на основание чл. 213а, ал. 7 АПК. Срещу определението от 01.09.2025г. е подадена частна жалба от Г. В. К., вх. № 51667/23.09.2025 г. по описа на ВКС, изпратена на Административен съд София-град, вх. № 24083/03.10.2025 г. С определение № 33473 от 14.10.2025 г., постановено адм. дело № 10523/2025 г., АССГ, тричленен състав е прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на ВАС. Съдът е приел, че жалбата е адресирана до Върховния административен съд, поради което неправилно първоинстанционният съд я е изпратил на тричленен състав на АССГ, защото съдът не действа служебно, а само след като бъде надлежно сезиран. И тъй като в случая няма адресирана до тричленен състав на АССГ жалба, то не следвало да се променя волята на жалбоподателя. С определение № 11415 от 13.11.2025г. Върховният административен съд, тричленен състав, е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 10456/2025г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Тричленният състав на ВАС е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се касае за искова молба, подадена против ГДИН за извършени нарушения по чл. 3 ЗИНЗС, поради което компетентен да се произнесе по частната жалба е тричленен състав на АССГ, на основание чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Изложил е съображения, че последната норма, поради специалния й характер, не предвижда делата - касационни или частни, образувани по искове по чл. 284 ЗИНЗС, да се обжалват пред Върховен административен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че компетентен да се произнесе по спора е тричленен състав на Административен съд София-град, по следните съображения: Съгласно чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд, а постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Съгласно исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, извършени от началника на [населено място] затвор, изразяващи се в издаване на заповед, с която бил ограничен достъпа на ищеца до постоянно течаща вода. Безспорно визираните обстоятелства са относими към условията за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В случая предявеният иск попада в приложното поле на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като претендираните вреди се твърди, че са настъпили вследствие на нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Редът за обезщетяване на вреди, причинени от нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, е този по Част седма ЗИНЗС – чл. 284-286. Постановените определения и разпореждания в производството се обжалват също пред тричленен съдебен състав на административния съд, съгласно чл.285, ал.1, изр. трето ЗИНЗС. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. Законодателят е предвидил специален ред за оспорване на актовете на първоинстанционния съд - пред тричленен състав на съответния административен съд, поради което обстоятелството, че в случая ищецът не е сезирал компетентния съд не би могло да промени изрично уредената от законовите норми подсъдност. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че компетентен да се произнесе по частната жалба, подадена от Г. В. К. против определение № 28642 от 01.09.2025 г., постановено по адм. дело № 3500/2024 г. по описа на Административен съд София-град., е тричленен състав на Административен съд София-град. Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд,