Определение № 74 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1278/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Инвестбанк“АД против решение № 371 от 11.02.2020г. по в.т.д.№ 3023/2019г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 811/2017г. на СГС, ТО, 1 състав. Първоинстанционният съд е обявил на основание чл.135 ЗЗД за недействителен по отношение на кредитора - ищец З. И. Д. договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, предмет на нот.акт № 156/13.06.2012г. по нот.дело № 121/2012г. на нотариус В.М., сключен между длъжника -продавач „Пропъртис Трейд“ООД и третото лице - приобретател „Инвестбанк“АД. Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска със законните последици. В писмен отговор ищцата З. Д. излага съображения за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Пропъртис Трейд“ООД не депозира писмен отговор. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ксаторът заявява, че: І. Съдебният акт представлява произнасяне по процесуалноправен и материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поддържа се, че решението на САС е постановено в противоречие със съдебната практика /решението по т.д.№ 771/11 на 1 т.о., гр.д. № 3094/16 на 4 г.о. и гр.д.№ 915/12 на 4 г.о./, според която, вземането на кредитора следва да е възникнало преди извършване на действието, чиято недействителност се иска за бъде обявена; вземането, на което се позовава ищцата, е възникнало на основание съдебното решение от 20.12.2013г. по гр.д.№ 4950/2012г. на СГС, а атакуваната сделка е с дата 13.06.2012г.. В противоречие с тази практика в обжалваното решение било прието, че е без значение датата на приключване на съдебното производство по гр.д.№ 4950/2012г., тъй като вземането на ищцата е възникнало от момента на изявлението й за разваляне на предварителния договор и от този момент „Пропъртис Трейд“ООД е неин длъжник. В противоречие със съдебната практика бил и изводът, че сделката е предназначена да увреди ищцата и изводът за ирелевантност на факта, че „Инвестбанк“ е ипотекарен кредитор на съконтрахента си „Пропъртис Трейд“ООД“. ІІ. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, която е обоснована единствено с цитиране на текста на разпоредбата, се иска допускане на обжалването по формулирани въпроси: 1/Кога е възникнало вземането на кредитора по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и изработка - на основание влязло в сила съдебно решение, с което кредиторът е осъден да заплати сума по сключения предварителен договор след като той е развален, или към момента на прехвърляне на ипотекирани недвижими имоти срещу неизпълнение на парично задължение. 2/При прехвърляне на право на собственост върху ипотекирани имоти, вместо изпълнение на паричен дълг, правата на ипотекарния кредитор само в изпълнителното производство ли могат са се защитят или в производството по чл.135 ЗЗД; 3/Задължително условие ли е кредитополучателят по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, да предоставя не банката-кредитор справки за продадени недвижими имоти; 4/Налице ли е правен интерес за З. Д. да иска обявяване за частично недействителна сделката, касаеща недвижимия имот, разположен на 7 етаж, във вх.“В“, секция 3, сграда № 2, след като същият не е в предмета на гр.д.№ 4950/2012г.; 5/Налице ли е знание от страна на приобретателя по сделката „Инвестбанк“АД за увреждане на кредитора З. Д., към момент на сключване на сделката, при условие, че „Пропъртис Трейд“ООД не е предоставяло на банката справки за продадени недвижими имоти във връзка с предварителен договор, сключен между Д. и „Пропъртис Трейд“ООД, както и че банката не е била страна в производството по гр.д.№ 4950/12 на СГС и не е уведомена за разваляне на договора. ІІІ. Иска се допускане на обжалването и поради недопустимост на обжалваното решение, тъй като кредитор е З. И. Д., а не З. И. И. като не е взето предвид, че решението по гр.д.№ 4950/2012г. на СГС касае лицето З. И. И. с ЕГН 7505 00 6250, който е различен от ЕГН на З. И. Д. /[ЕГН]/. Недопустимостта е обоснована и с довода за обявяване за недействителен договора между ответниците по отношение на обекта на 7 етаж, във вх.“В“, секция 3, сграда № 2. ІV. Иска се допускане на обжалването и на основание очевидна неправилност на въззивния акт. Приложното поле на това самостоятелно основание е обоснована с посочване на спорните по делото въпроси / кога е възникнало вземането на ищцата; налице ли е правен интерес на ищцата от иска по чл.135 ЗЗД по отношение на имота на 7 етаж, във вх.“В“, секция 3, сграда № 2, който не е в предмета на гр.д. № 4950/12г. на СГС; дали „Пропъртис Трейд“ООД е извършило увреждащо действие с процесната сделка, след като това дружество е неизправна страна по договор за банков кредит с „Инвестбанк“АД от 2006г. и кредитът е обезпечен с ипотека в полза на тази банка „и то преди сключване на предварителния договор“; увреждаща ли е по смисъла на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка с имот при положение, че кредиторът е знаел за ипотеката върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор/ и с цитиране на решението по т.д.№ 394/17 на 1 т.о. на ВКС /съгласно което, съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства.../ и на определението по гр.д.№ 55/16 на 1 г.о. на ВКС /съгласно което, необсъждане на конкретни аргументи и доводи на страните може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск/. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: По пункт І от изложението и във връзка с твърденията за отклонение от практиката на ВКС, касаторът не поставя изобщо въпроси и то с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което посоченото в този пункт не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Въззивната инстанция е изложила ясни и подробни съображения, че без правно значение е кога е приключило съдебното производство по предявения от Д. иск срещу „Пропъртис Трейд“ООД с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД за реституиране на платените по сключения между тях и развален от ищцата предварителен договор за покупко-продажба от 2008г., предмет на гр.д.№ 4950/12 на СГС. Мотивирала е, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД, е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение; че в хода на производството е достатъчно съдът да установи, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти, а вземането на ищцата е основано на изявлението й за разваляне на предварителния договор от 2008г., направено с предявяване на 29.03. 2012г. на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; че с връчването на исковата молба на 11.06.2012г. на Пропъртис Трейд, изявлението за разваляне на договора е достигнало до продавача, поради което от тази дата той е имал ясна представа за последиците от развалянето на правоотношението и за задължението си да върне всичко получено по него. Така е обосновано, че без правно значение е, кога е приключило съдебното производство, тъй като вземането на ищцата е възникнало от датата на изявлението й за разваляне на договора, а не от датата на влизане в сила на процесното съдебното решение. За ирелевантно е счетено и обстоятелството, че купувачът по атакуваната сделка - банката е ипотекарен кредитор на продавача „Пропъртис Трейд“ООД, като предмет на ипотеката е именно процесния имот и банката има привилегията да се удоволетвори предпочитателно от имота при евентуално принудително изпълнение. САС се е позовал на установената съдебна практика, че доколко други кредитори имат права, даващи им право на предпочитателно удоволетворяване, то въпросът дали такива права съществуват и дали техните носители ще са присъединени кредитори по право в изпълнителното производство или ще встъпят в него, както и дали с оглед на това първоначалния взискател ще може успешно да събере вземането си или не, ще се разреши в хода на производството по принудително изпълнение и не може да е част от предмета на спора по чл. 135 ЗЗД. Като ирелевантно за знанието на банката за качеството на ищцата като кредитор на „Пропъртис Трейд“ООД е счетено обстоятелството дали последното дружество е подавало информация до банката за сключения предварителен договор с ищцата. Недобросъвестността на банката /знанието й за увреждането/ - чл.135,ал.1,изр.второ ЗЗД въззивната инстанция е извела от обстоятелството, че на банката е връчено запорно съобщение въз основа на издадена в полза на ищцата по гр.д.№ 4950/2012г. обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху сметките на „Пропъртис Трейд“ООД, и на 18.05.2012г. банката е уведомила ЧСИ, че сметките на това дружество са запорирани в изпълнение разпореждането на ЧСИ. Възпроизведените правни изводи на САС са изцяло в синхрон с трайноустановената съдебна практика, а твърденията на касатора за противоречие с цитираните от него решения са напълно неоснователни. Въпросите по пункт ІІ от изложението са изцяло казуистични и не-правни, същевременно хипотетични - необуславящи изхода на спора. Въззивната инстанция не се е произнасяла по първия въпрос, тъй като банката не е твърдяла, че вземането на ищцата като кредитор е възникнало „към момента на прехвърляне на ипотекирани недвижими имоти“. Изводите си по втория въпрос въззивната инстанция е основала на трайноустановената съдебна практика, съгласно която, разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД урежда, че цялото имущество да длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Законът не предвижда като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД липсата на права на други кредитори на длъжника даващи им право на предпочтително удовлетворение от вещта, предмет на спора, поради което тези обстоятелства са извън предмета на изследване в производството по отменителния иск. Третият въпрос няма никакво значение за изхода на спора, четвърти и пети въпрос нямат правна характеристика, а са изцяло основани на факти от конкретния спор. Същевременно отговорът им също пряко следва от разпоредбата на чл.133 ЗЗД. Неоснователно е искането за допускане на обжалването с оглед сочената от касатора недопустимост на въззивното решение поради отсъствие на идентичност на ищцата и лицето, чийто иск е уважен с решението по гр.д.№ 4950/2012г. на СГС. Дори да отсъства идентитет, и съдебната практика и правната доктрина са категорични, че вземането на кредитора по иск по чл.135 ЗЗД не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение; достатъчно е в хода на производството съдът да установи, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти. Същественото е, че качеството на кредитор се преценява на база на твърденията на ищеца, а установяването на това качество е въпрос на основателност, а не на недопустимост на иска. Паралелно с това отсъствието на идентичност е отречено от въззивната инстанция на база категорични и безспорни доказателства. При извършената служебна проверка в Национална база данни САС е констатирал, че имената З. И. Д. и З. И. И. принадлежат на едно и също лице с ЕГН [ЕГН]. Със същото съдържание е и представеното удостоверение за идентичност на имената от Столична Община. Изключена е вероятността въззивното решение да е недопустимо поради уважаването на иска по отношение на посочения обект. Както е посочено и в ТР №2/2019г. на ОКГТК на ВКС кредиторът може да насочи иска си към което и да е имущество, собственост на длъжника, включително и това, което е предмет на разпоредителна сделка. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. При извеждане на решаващите правни изводи на въззивния съд относно осъществяването на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Такива нарушения въззивният съд не е допуснал, напротив, изводите му са изцяло съобразени с действащите материалноправни и процесуални норми, приложени съобразно вложения от законодателя смисъл, и с константната относима практика на ВКС. При този изход на спора касаторът следва да заплати на З. И. Д. поисканите разноски за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК - сумата 3 000лв. по представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, в който е посочено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.