Определение № 384 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 806/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рестарт логистика“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане № 9 от 6. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 432/2022 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 617 от 18. 11. 2022 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Излага оплакване, че същото е постановено еднолично от съдия от въззивен съд. Твърди, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. В депозирания отговор на частната жалба „ЗАД „Алианц България““ АД, [населено място] оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне като недопустима подадената срещу въззивното решение касационна жалба на „Рестарт логистика“ ЕООД, съставът на Благоевградски окръжен съд е приел, че обжалваното с нея решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Изложил е съображения, че атакуваното въззивно решение е постановено по иск за заплащане на главница от 10 000 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за опорочаване на обжалваното разпореждане, тъй като е постановено еднолично от съдията докладчик по въззивното дело. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, като в този случай разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая е обжалвано въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по предявен иск по чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. по договор за имуществена застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 6. 03. 2018 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Делото е търговско, тъй като претендираното вземане произтича от сключен между страните - търговци договор за имуществено застраховане, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Цената на предявения иск, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е 10 000 лв. и е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение