Определение № 414 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1045/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място] срещу Решение № 1382 от 26.07.2012 г. по т.д.№ 4331/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, което е потвърдено Решение № 144 от 12.10.2011 г. по т.д.№ 49/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Национална агенция за приходите - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност -с.А., [община] и С. К. Б. - от [населено място]: иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ за обявяване недействителност по отношение масата на несъстоятелността на договор от 28.08.2008 г. извършен с нот.акт № 86, том ІІІ, рег.№8177, д.№448/2008 г. на нотариус №438 З. Т., район на действие СРС за покупко - продажба на недвижим имот: ап.№6 находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.”А”, І жил.етаж, със застроена площ 75.07 кв.м., и 1.37% от общите части на вх.”А” и от правото на строеж, подробно описан и иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ: за обявяване недействителен по отношение масата на несъстоятелността на Договор за прехвърляне на 0.643% ид.ч. от УПИ ІV-66 от кв. 3Б по плана на [населено място], м.”О. купел-2”, целият с площ от 3500 кв.м., срещу извършеното в същия имот строителство, предмет на нот.акт № 146, том І, рег.№ 2319, д.№144/2009 г. на нотариус № 268 В. Връблянска с район на действие СРС. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№118/06.10.2010 г. по т.д.№ 1053/ 2009 г. на ВКС, І т.о. относно съществените елементи на предварителен договор за продажба на недвижим имот: описание на вещта и цената, постигнатите договорености за които имат обвързваща сила, когато се упражнява правото по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателя излага, че при определяне стойността на отчужденото имуществено право съдът е приел за меродавен момента на сключване на предварителния договор, което е в противоречие с Р.№ 385/08.03.2002 г. по гр.д.№ 2373/2001 г. на ВКС, V отд. Ответниците по касационната жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], [община] и С. К. Б. - от [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 и т. 2 ТЗ, чиято цена не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ за обявяване недействителност по отношение масата на несъстоятелността на договор от 28.08.2008 г. извършен с нот.акт № 86/28.08.2008 г. за покупко - продажба на недвижим имот: ап.№6 находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.”А”, І жил.етаж, със застроена площ 75.07 кв.м., и 1.37% от общите части на вх.”А” и от правото на строеж, подробно описан, и иска по чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ за обявяване на недействителен по отношение масата на несъстоятелността на Договор за прехвърляне на 0.643% ид.ч. от УПИ ІV-66 от кв. 3Б по плана на [населено място], м.”О. купел-2”, целият с площ от 3500 кв.м., срещу извършеното в същия имот строителство, предмет на нот.акт № 146/06.03.2009 г., съдът е посочил, че с Решение №4/22.01.2010 г. по т.д.№510/2009 г. на СОС на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2008 г. Съдът е приел, че не е налице условието по чл. 647 т. 3 ТЗ даденото значително да надхвърля полученото, като при съпоставяне на пазарната цена на обекта 50 465 лв. с цената по нотариален акт, е видна разлика по-малка от 12 %. Аргументирал е по чл. 647 т. 2 ТЗ, че с реализирането на правото на строеж върху терена и изчерпан строителния потенциал на терена, пазарната стойност е нула, затова извършеното безвъзмездно прехвърляне на идеални части, не попада в хипотезата на сделки, увреждащи кредиторите, тъй като предмет на сделката е вещ, която не може да е обект на пазарно предлагане. След подаване на касационната жалба, с §9 на ЗИДТЗ (Д.в. бр.20/28.02.2013 г.) са изменени чл. 647 и чл. 649 ТЗ, като с §14 от ПЗР на ЗИДТЗ е посочено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените искови производство за попълване масата на несъстоятелността. В чл. 649 ал. 3 ТЗ е предвидена невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл. 647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и за висящите производства, съгласно §14 ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ. Касационната инстанция има задължение да следи и служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното решение. Вероятната недопустимост на въззивното решение, постановено по иск на кредитора НАП - [населено място], налага да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда налице ли е соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение