Определение № 1593 от 01.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 26172/01.08.2024г., на Н. В. Т., чрез процесуалния представител адвокат С. К. от АК-П. срещу решение № 856/26.06.2024г. по в.гр.д. № 1332/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение №1100/12.03.2024г. по гр.д. № 14880/2022г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против Я. В. Т. искове с правна квалификация чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с ид.[№] по КККР на [населено място] - апартамент с административен адрес: в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8, ап. 23, с площ от 67,78 кв.м., ведно с изба №18 от 1,2 кв.м., таван №18 с площ от 7,8 кв.м., както и 1,161% ид.ч. от общите части на сградата, както и на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. Стара З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за делба бъдат уважени със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1.„Процесуалноправен въпрос относно доказателствената стойност на показанията на посочената от ищцата свидетелка Б., като е отречено те да имат доказателствена стойност във връзка с довода, че установеното от свидетелката пребиваване на ищцата в имота в продължение на два месеца, представлява акт на упражнено владение върху същия, с което владение е нарушено и прекъснато владението на ответника върху този имот, дало му основание той да се снабди с нотариален акт за признаването на собственост по силата на давностно владение“. Касаторът поддържа, че неправилната преценка на събраните гласни доказателства от въззивния съд е довела до неправилност на решението, с оглед невъзприемането твърденията на ищцата, че предаването на ключа на имота от ответника представлява акт на отказ да се реализира отблъскване на владението й през двата месеца, в които е пребивавала в процесния имот, тъй като който владее за себе си, би манифестирал това спрямо други претенденти единствено чрез отказ да предостави другиму достъп до имота. Не е посочена практика на ВКС, на която приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, да противоречи. 2.„Правен въпрос относно доказателствената стойност на представените от страните доказателства, касаещи допустимостта на делбата на имота в [населено място]“. Поддържа се противоречие на приетото от съда със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Касаторът счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил събраните доказателства и заявените доводи, свързани с липсата на дарствени намерения от страна на ищцата спрямо ответника досежно процесния имот, както и във връзка с опровергаването на твърденията на ответника, че е закупил процесния апартамент със собствени средства. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като в касационната жалба навежда доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е обсъдил в пълнота показанията на св.Б., възпроизвел ги е частично и не ги е съотнесъл към обсъждането на основните факти по делото, а именно с факта, че ответникът й е предоставил ключ от имота за двумесечния й престой, с което признава правото й на собственост. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Я. В. Т., чрез процесуалния представител адвокат П. Т., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. Т. против Я. В. Т. искове с правна квалификация чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] - апартамент с административен адрес: в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8, ап. 23, с площ от 67,78 кв.м., ведно с изба №18 от 1,2 кв.м., таван №18 с площ от 7,8 кв.м., както и 1,161% ид.ч. от общите части на сградата, както и на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. Стара З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради. Ищцата е изложила твърдения, че с ответника са брат и сестра и че са съсобственици на процесните недвижими имоти по наследство от техните родители. По иска за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица]: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че родителите на страните са починали, както следва: бащата В. Я. Т. - на 11.04.1996г., а майката В. А. Т. - на 08.11.2002г. По отношение на апартамента в [населено място] ответникът е посочил, че е негова лична собственост, тъй като притежава Ѕ ид.ч. от него по наследство от родителите му, а другата 1/2 ид.ч. е получил по дарение от сестра си. По този довод въззивният съд е съобразил, че с нотариален акт за доброволна делба №129 от 10.12.2015г., в дял на Я. Т. е поставен апартамента в [населено място], а в дял на Н. Т. не е поставен имот. Констатирано е, че с нотариално заверено пълномощно от 16.6.2015г. на нотариус Д. С., рег.№267 на НК с район на действие СРС, ищцата е упълномощила своя брат да я представлява пред нотариус като от нейно име да сключва всякакви сделки на разпореждане (продажба, замяна, дарение и др.) срещу цени и условия каквито намери за добре, да сключва договори за доброволна делба като изрично е заявила, че не желае да получи дял нито в натура, нито под формата на парично уравнение на дела си, включително и да договаря сам със себе си по отношение на нейната 1/2 ид.ч. от процесния апартамент №23, ет.8 в [населено място], находящ се на [улица]. Прието е, че действителната воля на страните по нотариалния акт за доброволна делба №129 от 10.12.2015г. е за дарение на този имот от сестрата на брата - Н. Т. е изразила воля, обективирана в нотариално заверено пълномощно, да дари притежаваната от нея Ѕ идеална част от имота, като е налице конверсия, тъй като страните са дали съгласие към момента на сключването в обема на правата и задълженията, характеризиращи конвертирания договор. Изложени са съображения, че когато при делба на имот, съделител не е получил нито имоти, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на другия съделител безвъзмездно, по своята правна същност, този договор за доброволна делба представлява договор за дарение, с който единият е дарил на другия своята идеална част от имота. Прието е, че след като фактическият договор за дарение е сключен в изискуемата по чл. 18 ЗЗД нотариална форма, същият е породил вещно-прехвърлителен ефект, поради което процесният апартамент е станал индивидуална собственост на Я. Т. и по отношение на него не следва да се допуска съдебна делба, с оглед липсата на съсобственост. При така изложените от въззивния съд съображения и след преценка на данните по делото, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, касаеща предявения иск за делба на апартамента в [населено място]. За да достигне до извода, че апартаментът в [населено място] към настоящия момент принадлежи на ответника в индивидуална собственост и не е съсобствен на страните, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели. Напълно съответства на практиката на ВКС и изводът, че когато при делба на имот съделител не е получил нито имоти, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на другия съделител безвъзмездно, по своята правна същност този договор за доброволна делба представлява договор за дарение, с който единият е дарил на другия своята идеална част от имота. И ако договорът е сключен в изискуемата по чл. 18 ЗЗД нотариална форма, той е породил вещно-прехвърлителния си ефект. Становище в този смисъл е изразено в посоченото от въззивния съд решение №762/28.11.2002г. по гр.д.№339/2002г. на І г.о. на ВКС и, съобразявайки обстоятелството, че договорът за доброволна делба е сключен между страните в изискуемата по чл. 18 ЗЗД нотариална форма, въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС. При постановяване на решението си в тази му част въззивният съд е съобразил всички, наведени от съделителите доводи, касаещи наличието на съсобственост върху апартамента. Доводът на касатора, че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите, свързани с липсата на дарствени намерения от нейна страна и във връзка с опровергаване на твърденията на ответника, че е закупил процесния апартамент със собствени средства, не съответства на данните по делото, доколкото доказателства за липсата на дарствени намерения и за опровергаване твърденията на ответника по делото не са представени. По иска за делба на имота в [населено място]: Въззивният съд е взел предвид, че с нотариален акт №18 от 29.12.1997г. Я. Т. е признат за собственик по наследство и давностно владение на имот в [населено място], а с нотариален акт № 120/1998г. го е дарил на майка си. Съобразено е, че майката на страните В. А. Т. е починала на 08.11.2002г. От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите П. П. и М. И. - живущи в [населено място], съседи на имота, въззивният съд е приел за установено, че цялото село знаело, че Я. Т. е собственик на къщата и двора в [населено място]; свидетелите са заявили, че ищцата не е идвала в имота от дете - не знаят тя да е имала претенции за имота; Св.П. е изложил, че около 2000г. Я. възстановил и обновил къщата като извършил основен ремонт на покрива, двора и стаите в имота - сменил дограмата и подовите настилки; свидетелят му помагал в ремонта и лично е виждал Я. да плаща на майсторите; свидетелят И., е заявила, че е работила в кметството на [населено място] и знае, че Я. е плащал данъците на къщата; знае, че тази къща е негова повече от 20 г., когато е започнал да я ремонтира - всяка година правил подобрения - подменил оградата и сменил покрива, направил други пристройки, като и ремонт вътре в къщата, посочила е, че не познава сестра му. Посочено е, че по делото е разпитана и свидетелят на ищцата А. Б., приятелка на ищцата, която заявила, че познава Н. от 1978г., когато са учили заедно в [населено място]. Бабата и дядото на страните живеели в [населено място]; свидетелката ходила там през 1978-1979г. и знаела, че е обикновена селска къща; Н. пребивавала в къщата 2-3 месеца през лятото на 2020г. по времето на Ковид 19 и по телефона й казала, че е викнала майстор да оправи чешмата в кухнята и външната чешма; Н. нямала ключ за къщата в [населено място] и й казала, че трябвало да вземе ключа от брат си; 10 години, считано от 2010г., свидетелката не била ходила в [населено място], защото отсъствала от страната. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Б. по отношение на извършните от ищцата „подобрения“ и времетраенето на престоя й, тъй като същата не е имала непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства, а възпроизвеждала казаното по телефона от ищцата; съдът не е кредитирал показанията й за извършения ремонт на външната и вътрешна чешми, тъй като не е било ясно в какво точно се изразявал той; не е било ясно също с какво съзнание ищцата е пребивала в къщата след като само брат й е имал ключ за имота. Посочено е, че не е доказано по делото за изтеклите 20 години ищцата да е посещавала имота (освен по времето на Ковид 19) и да е имала собственически претенции. Прието е, че останалите гласни доказателства съответстват на събраните писмени доказателства - фактури от 09.07.2009г. от фирма „Едем“ООД за закупени материали, квитанции за платен данък, поради което е прието за установено, че от 2009г. ответникът е извършвал основен ремонт на имота в [населено място], както и че е плащал данъците на имота. Посочено е, че намерението на ответника да свои имота е потвърдено и от нотариален акт по обстоятелствена проверка №117 от 07.10.2022г., с който той е признат за собственик по давност на имота в [населено място]. Прието е, че от показанията на свидетелите П. П. и М. И. и с оглед извършените съществени подобрения в имота е установено, че ответникът е владял целият имот в [населено място] спокойно, явно и несъмнено без ищцата да му оспорва по някакъв начин собствеността, като е манифестирал действия на своене за себе си по отношение всички по несъмнен начин и само той е имал ключ от къщата. Прието е, че действията на ответника по своенето на имота са достигнали до знанието на ищцата и няма данни тя да е проявила интерес и да е изразила воля да упражни правата си, поради което процесният имот в [населено място] е станал индивидуална собственост на Я. Т. на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години и не следва да се допуска до съдебна делба предвид липсата на съсобственост. Като взе предвид съдържащите се в касационната жалба и изложението доводи, както и констатациите и изводите на въззивния съд при посочените и обсъдени в обжалваното решение доказателства, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК за преценка правилността на извода на въззивния съд, че „ответникът е владял целия имот в [населено място] спокойно, явно и несъмнено без ищцата да му оспорва по някакъв начин собствеността, като е манифестирал действия на своене за себе си по отношение на всички по несъмнен начин и само той е имал ключ от къщата“. Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване частично, в полза на Я. В. Т. следва да бъдат присъдени част от направените разноски за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 750 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение