Определение № 16 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. М., чрез адвокат Г. У., срещу определение № 260241 от 25.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 766/2020г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателката счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 264639 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 2162/2019г. на Ботевградския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката поради неизпълнение в срок на дадените ѝ указания и производството по делото е прекратено. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. М. М. против А. М. К. иск за делба на сънаследствен недвижим имот, находящ се в [населено място]. Исковата молба с приложенията към нея не са връчени на ответницата, тъй като адресът, посочен от ищцата, е посетен на 27.02.2020 г., на 08.03.2020 г., на 21.05.2020 г. и на 31.05.2020 г., но лицето не е било открито. Адресът е посетен и на 02.06.2020 г., като по разпореждане на съда е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, но в двуседмичния срок страната не се е явила да получи съдебните книжа. Съдът е направил справка в НБД „Население“, от която е установил, че постоянният и настоящият адрес на ответницата съвпадат с този, посочен в исковата молба. С оглед на това и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищцата да внесе възнаграждение за особен представител в размер на 896,60 лв. - минималният размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката на 06.10.2020г., като в определения от съда срок - на 13.01.2020 г. е депозирана молба от него, в която е посочено, че ответната страна по спора е пребивавала в Италия, но понастоящем обитава посочения в исковата молба адрес, като е посочен и неин телефонен номер, както и телефонни номера на синовете ѝ. С оглед на това е направено искане съдът да разпореди връчване на съдебните книжа отново, а ако това се окаже без резултат, на основание чл.47, ал.6 ГПК да определи възнаграждение за назначаване на особен представител под минималния размер и да даде допълнителен срок за внасянето му. С разпореждане № 264615 от 13.10.2020г. районният съд е оставил искането за призоваване на ответницата по телефона без уважение по съображения, че същият е с код в чужбина и връчването на съдебните книжа не може да бъде извършено по телефона, като по останалите искания липсва произнасяне. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила дадените ѝ от районния съд указания в срок и че исковата молба е върната законосъобразно. Относно молбата от 13.01.2020г. е посочено, че предвид характера на делото не би следвало да се определя по-ниско възнаграждение за назначаване на особен представител, тъй като това би противоречало както на интересите на представляваната, така и на особения представител, както и че с нея ищцата е могла да поиска продължаване на срока за внасяне на депозит, което не е сторено. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посочването на правния въпрос е задължение на касатора и същият определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т.1/. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос и не се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а сочи единствено основанието по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение. Указанията на първоинстанционния съд за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответната страна, дадени с разпореждане от № 263962 от 03.09.2020г., са връчени на процесуалния представител на жалбоподателката на 06.10.2020г. В указания срок е депозирана молба от него, в която е посочено, че към този момент ответницата се намира в [населено място] и е направено искане съдът да извърши ново връчване на съдебните книжа на посочения адрес. В молбата се съдържа и искане за предоставяне на допълнителен срок за внасяне на определения от съда депозит за назначаване на особен представител на ответницата, с оглед финансовото състояние на ищцата. Това искане по съществото си представлява молба за продължаване на срока на основание чл. 63, ал.1 ГПК, по което искане районният съд не се е произнесъл, а е постановил преждевременно определение за връщането на исковата молба. Като е приел, че с посочената молба искане за продължаване на срока за внасянето на депозит не е било направено и е потвърдил това определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради което подадената срещу него частната жалба се явява основателна. В случая, след постановяване на обжалваното определение ответната страна е представила пълномощно, с което е упълномощила адв. Г. Д. да я представлява в производството по гр.д.№ 2162/2019 г. на Ботевградския районен съд /л. 19 от в.ч.гр.д.№ 766/2020г. на Софийския окръжен съд/, поради което е отпаднала нуждата за назначаване на особен представител на същата в исковото производство, като препис от исковата молба с приложенията към нея следва да бъдат връчени на упълномощения адвокат. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,