Определение № 4757 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2163/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.163/10.02.26 по г.д.№.2322/24 на АС София, с което е потвърдено реш.№.260371/20.06.24 по г.д.№.14461/18 на СГС, ГО, 11с., за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу В. С. Н., М. Г. Н., „Булемтекс“ООД и Фондация „Звездичка“ искове за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество. Ответните страни В. С. Н., М. Г. Н., „Булемтекс“ООД и Фондация „Звездичка“ оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че уважаването на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество /по чл.74 ал.2 ЗОНДНПИ /отм./ вр. пар.5 ал.1 ПЗР на ЗОНПИ/ е предпоставено от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1/ проверяваното лице, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или във фактическо съжителство на съпружески начала, или са негови непълнолетни деца, съответно юридически лица, които са контролирани от проверяваното лице през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.); 2/ през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход; 3/ въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник: 4/ имуществото да е придобито в период от 10 години назад, считано от датата на започване на проверката, и 5/ имуществото да не е придобито със законен източник на средства; тежестта на доказване на наличието на първите четири предпоставки е на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а в тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход. В случая по делото е безспорно, че: В. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №.558/03, пр.пр.№.2807/03 на ОПП, срещу него е бил внесен обвинителен акт в Окръжен съд Пловдив, по който е образувано нохд №.896/07, и с присъда №.59/07.04.09 е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, заедно с още няколко лица, в периода 26.10.02-12.02.03, са пренесли през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в особено големи размери - престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.58 б.„б“, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 НК /за което му е наложено наказание 3г. лишаване от свобода и 30 000лв. глоба-реш.№.343/06.12.12 по к.д.№.960/ 12, I НО на ВКС/; Комисията е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му с протокол №.-ТД10-Сф/УВ-7496 от 18.06.15 на директора на ТД на КОНПИ - София, която е обхваната период от 10г. назад; заключенията на приетите оценителни експертизи определят пазарната стойност на МПС и недвижимо имущество, и тя не е оспорена от страните; от свидетелските показания се установява, че М. Н. е закупила двата апартамента в много лошо състояние, на по-ниски цени с оглед на това състояние, че е правила ремонтите много продължително, на етапи-след като е успявала да събере някакви средства, че е подпомагана активно от свекъра си, който е покривал и непрекъснатите задължения на сина си; от основното и допълнителното заключение на ССчЕ е видно, че всички изчисления са дадени в три варианта - Вариант 1 е съобразен с приложената методика и твърдения на ищеца, Вариант 2 - с въпросите на ответниците, а Вариант 3 - с Тълкувателно решение №.4/21 от 18.05.23 на ОСГК на ВКС, като в отделните варианти вещите лица са достигнали за извод относно несъответствие както следва: по Вариант 1 - недостиг на средства в размер на 866 514.87лв., по Вариант 2 - излишък на парични средства в размер на 115 145.84лв., по Вариант 3 - излишък на парични средства в размер на 124 605.28лв.; в обясненията си, дадени в съдебно заседание, експертите твърдят, че по делото има представени доказателства за непогасени задължения, но същите не могат да бъдат взети предвид като разходи, тъй като задачите на експертизата изискват да се направи анализ на паричния поток, т.е. да се установи дали ответниците са имали доходи, чрез които да придобият имуществото; уточняват, че при отпуснат кредит, чрез който е придобито имущество, трябва да се отрази имуществото счетоводно, както и погасените вноски по кредита, които следва да се отразят в паричния поток. По спорните въпроси относно липсата на несъответствие и субсумирането на доказателствата (неправилно възприемане и необсъждане на ССчЕ) е изходено от принципните постановки, че съгласно § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ(отм) (респ. и §1 т.3 ДР ЗПКОНПИ) „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период, а в константната практика на ВКС се приема, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците (проверяваните лица), за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни - чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) (респ. и § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ), доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени (респ. - трансформирани) в друго подлежащо на отнемане имущество (а когато са вложени за придобиването на такова имущество - то подлежи на отнемане, или неговата равностойност, ако е било отчуждено - в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Отразено е и, че в мотивите на ТР от 18.05.23 по т.д.№.4/21, ОСГК на ВКС, са дадени указания за съдилищата и другите органи, вкл. и Комисията, относно начина, по който следва да се формира извод за наличието на несъответствие между нетния доход на проверяваното лице и свързаните с него лица и стойността на придобитото имущество; „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му-и следователно нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите (т. нар. брутен доход) над обшия размер на разходите през проверявания период, приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум; задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство-останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си; приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред; доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността; доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон или незабранена; само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни; затова доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.„б" НК - когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез него не подлежи на връщане или възстановяване; посочено е по задължителен начин какви парични потоци следва да се причисляват към приходите, разходите и при формирането на несъответствието, като след като съдът установи наличието на превишение, трябва да изследва въпроса дали даден доход има законен характер (реш.№.50116/03.04.24 по г.д.№.3698/21,ІV ГО). В разглежданата хипотеза АС София е кредитирал заключението на ССчЕ в неговия трети вариант. Посочил е, че, видно от обясненията на вещите лица, както и от самото заключение, в този вариант са съобразени указанията, дадени от ВКС относно това какви парични потоци следва да се причисляват към приходите, разходите и при формирането на несъответствието. От заключението се установява, че вещите лица правилно са изчислили, че като разход трябва да се определят само направените от ответниците вноски по двата кредита-твърдението, че като такъв следва да се отрази целия размер на получения кредит, е лишено от правна и житейска логика. От друга страна при определянето на придобитото имущество експертите са се съобразили със заключенията относно пазарната стойност на имуществото, с оглед на което са се съобразили с всички доказателства по делото. Твърденията за незаконосъобразност на изводите на съда относно кредитирането на заключението в неговия трети вариант и невземането под внимание на изготвения първи вариант въззивната инстанция е намерила за неоснователно. Отразила е, че невъзстановените части от отпуснатия кредит и заем не могат да бъдат включени в движението на паричните потоци, което е основание за изчисления на несъответствието, като, макар и кратко, първоинстанционния съд е приел, че изготвеното заключение в неговия първи вариант се базира на ненаучни (неустановени от практиката) методи на изчисление на паричните потоци, поради което в тази част същото не следва да се кредитира. По тези мотиви е формиран извод за потвърждаване на решението на СГС като правилно и законосъобразно. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.5/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК /въпроси №.6-№.7/ във връзка с въпросите: 1.„Съставлява ли нарушение на чл.202 от ГПК обстоятелството, че въззивният съд не е дал оценка на всички заключения на вещите лица (основно и допълнително в техните варианти) и не е обосновал защо приема или не възприема всяко едно от тях?“ /реш.№.58/13.02.12 по г.д.№.408/10, реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, реш.№.193/09.01.15 по г.д.№.5685/13, реш.№.50072/28.06.23 по г.д.№.1683/22, реш.№.50123/12.12.23 по г.д. №.3502/21 на ВКС/; 2.„Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства, събрани в процеса, като посочи защо кредитира и приема едни, а други - не?“; 3. „Представлява ли нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК обстоятелството, че въззивният съд е коментирал експертно заключение частично, без да обсъди направените от ищеца възражения относно стойността на придобитото имущество по смисъла § 1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, при положение, че именно тя е определяща за изчисляване на несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“; 4. „Представлява ли нарушение на чл.235 ал.2 и ал.4 и чл.236 ал.2 от ГПК постановяването на въззивно решение, в което не са изложени фактически и правни изводи, позволяващи проверка на неговата правилност?“/ТР №.1/04.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК на ВКС, реш.№.2/12.01.26 по т.д.№.1241/24, реш.№.92/ 10.02.26 по г.д.№.4864/24, реш.№.117/27.02.25 по г.д.№.1408/24, реш. №.50129/09.01.24 по г.д.№.3737/20 на ВКС/; 5.„Длъжен ли е въззивният съд да установи и остойности придобитото от проверяваното лице имущество, налично в края на проверявания период?“/ТР №.4/21 по т.д.№.4/21, ОСГК на ВКС/; 6. „Недвижим имот, придобит чрез банков кредит и наличен в края на проверявания период, следва ли да участва при формиране стойността на имуществото при преценка за наличието или липсата на значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ?“; 7. „Допустимо ли е съдът да кредитира вариант на заключение на СИЕ, при който в имуществената маса на проверяваното лице не е отчетена стойността на придобит чрез банков кредит недвижим имот, наличен в края на проверявания период?“. Доколкото въпроси относно материалноправните предпоставки за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и определянето на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗОНПИ са включен в предмета на разглеждане по тълк.д.№.1/26 на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,