Определение № 5595 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на П. Х. К. и Е. Х. К. чрез адв. А. Д. срещу въззивно определение № 7695 от 22.05.2024г по ч.гр.дело № 717/2024г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 01.11.2023г на Софийски районен съд за прекратяване на производството по гр.д №59001/2022г. на основание 126, ал.1 ГПК. Делото е било образувано по искова молба, предявена от П. Х. К. и Е. Х. К. срещу Д. К. за обявяване на недействителност по отношение на тях на сделка, сключена на 15.09.2017г с прехвърлител наследодателката им С. К. поради липса на воля и валидно учредена представителна власт,като ответицата Д. К. е договаряла със себе си по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,вписан в АВ, Служба вписванията – С. НА с №50 рег. №60561/15.09.2017г относно апартамент №26, представляващ самостоятелен обект с посочен в исковата идентификатор .................... по КККР ,находящ се в [населено място] [жк], бл...... на 4-ти етаж, описан подробно и по съседи. Имотът е подробно описан отново в същата искова молба и по втория евентуален иск, договорът от 15.09.2017г да се развали на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение. За трети път имотът е описан по претенция за заплащане обезщетение от по 37500 евро на основание чл.57,ал.2 ЗЗД. Гореописания недвижим имот е посочен като отчужден от ответницата на 23.11.2018г за сума от 75 000 евро.Към доказателствата не е бил представен посочения нот. акт за сделката от 15.09.2017г ,представено е копие от друг нот. акт /нот. акт№.... от 20.10.2017г/ който договор е сключен между същите страни на друга дата, с предмет прехвърляне на друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. За описания в исковата молба апартамент №26 са поискани и издадени удостоверения за снабдяване със скица /схема /и данъчна оценка, като след представянето им от ищците е извършено вписване на исковата молба. По възражение на ответницата за висящо дело със същия предмет ,депозирано след връчване на препис от исковата молба, СРС ,32 състав е извършил служебна справка.Констатирал е ,че по гр.д №47066/2018г на СРС,155 състав има постановено невлязло в сила съдебно решение на същото основание, по същото искане – да се обяви за нищожен, евентуално да се развали договора за издръжка и гледане от 15.09.2017г, обективиран в нот.акт №144/15.09.2017г за имот, представляващ ап.№26 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............................. Приложен е чл. 126, ал.1 ГПК като по- късно заведеното дело е прекратено. Въззивният съд е потвърдил преграждащото определение ,като на свой ред е констатирал обективен и субективен идентитет между делата. Исковите молби са напълно еднакви, и в двете като предмет на исковете е описан апартамент .№26 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...................., нах. се в [населено място] [жк], бл............ на 4-ти етаж, заедно със съответните ид. части. Искът е заведен от същите ищци, срещу същата ответница. Освен описанието на имота ,при завеждане на втората искова молба ищците са поискали и представили данъчна оценка на същия имот .Неоснователно е оплакването им за различен предмет на двете дела ,поради различни правни квалификации. В частната касационна жалба се съдържа искане за отмяна на определението като очевидно неправилно, тъй като е имало данни в приложените доказателства,че настоящият иск следвало да се отнася за ап.№69 на [улица]. Съдът е бил длъжен да изясни за кой точно имот се отнасят исковете. Очевидно ставало дума за техническа неточност.Съдът погрешно се е мотивирал с възможността второинстанционният съд по заведеното по-рано дело да даде правилните квалификации на исковете. Противоречието с установена практика на ВКС е по въпроса ,че правна квалификация на иска трябва да се прави по редовна искова молба,в този смисъл е и ТР №2/29.02.2012г по тълк.д №2/2011 ОСГТК.Твърди се ,че въззивният съд не се е произнесъл по оплакването в частната жалба ,че настоящата искова молба следва се отнася за друг апартамент (апартамент №69),по който процесуалноправен въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК и трайно формирана практика на ВКС ,че въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведени от жалбоподателя основания. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.Съгласно задължителните указания,дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г.на ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в подлежащия на касационно обжалване съдебен акт ,който в случая е определение. Не отговорят на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК и двата формулирани въпроса .Въззиният съд е посочил в отговор на доводи на жалбоподателите за различна квалификация на исковете ,че квалификацията на иска каквато е, или би могла да бъде дадена от съда който разглежда същите искове по образуваното по-рано дело, няма обуславящо значение в приложното поле на чл.126, ал.1 ГПК като императивна норма. Не става ясно защо този мотив се оспорва понастоящем от жалбоподателите като се изтъква, че определящи са основанието и петитума на иска.Тъкмо основанието и петитума на двете искови молби е съпоставил въззивния съд. Процесуалният закон предвижда писмена форма за първоначално сезиращата съда искова молба и определя нейното съдържание. Съдържанието на исковата молба е от значение за прилагането на чл.126, ал.1 ГПК,а не какво страната е имала наум,но не е изявила писмено. Съображения,че при противоречие между основание и петитум в искова молба, съдът е длъжен да укаже отстраняване на недостатъка преди да прекрати делото, са абстрактни и неотносими към съдържанието на конкретната искова молба, в която няма никакво противоречие между обстоятелствено изложение и искане по определящи предмета на делото въпроси.Дали приложените доказателства са за твърденията по иска, или нямат връзка с тях е въпрос,който съда разглежда на по-късен етап /чл.146, ал.2,във вр ал.1 ГПК/.Предпоставките на чл.126,ал.1 ГПК се проверяват служебно по отношение на очертаните обективни и субективни предели на делата ,като за обективния идентитет определящо е основанието /обсотятелствата на които искът е основан/ и искането. В случая искането,в съответстивие с изложените обстоятелства, се отнася за конкретна сделка, с конкретен имот и не е имало причина съдът служебно да допуска,че поради някаква „техническа грешка” се цели оспорване на друга сделка, сключена за друг имот,различен от описания. Затова е разпоредил исковата молба да се впише като редовна и като са я вписали ,ищците са оповестили своята претенция относно имота.Двата имота,от една страна описаният в исковата молба и соченият(непълно) в жалбата от друга, са очевидно различни. Няма смесване в описанието им,били са предмет на различни сделки, тези сделки са самостоятелни факти които ищците имат интерес да оспорват при основания, посочени в искова молба,като посоченото с иска е задължаващо за съда и очертава спорния предмет,а неговото изменение по висящо дело/включително поради неточности или грешки/ е допустимо по реда на процесуалните правила и при определени условия. Когато страната ,без да е спазила тези правила и противно на условията в закона, при обжалване застъпва тврърения и се позовава на обстоятелства противоположни на вече засвидетелствани писмено нейни твърдения и изявления до съда,отговорът на тези доводи при инстанционна проверка е с констатации по фактите, релевантни за определението на съда. Така е подходил и Софийски градски съд,поради което отговорът на поставения обш процесуалноправен въпрос не води до ревизия на начина, по който е изграден извод за тъждественост на делата и е приложен чл.126 ГПК в обуславяща за изводите на въззивната инстанция насока, т.е по допустимостта на процеса. Не е налице изтъкваното снованието на чл.280,ал.2 ГПК-очевидна неправилност,като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съдържанието на двете съпоставени от съдилищата искови молби е възприето и отразено съответно .Констатациите на съда кореспондират с данните по делото,а те попадат под хипотезата на приложения закон.В установената практика на ВКС се следи установените при служебна проверка факти със значение на процесуални предпоставки да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин,който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им,а на по-горната съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване. /определение №132/2021г по ч гр.д №347/2021г ,Трето г.о на ВКС /.Тези изисквания са съобразени при постановяване на обжалваното определение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика,докато в случая нито изводите за приложимия закон,нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение. По изложените съображения, ВКС, ІІІ г.о.