Определение № 1219 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 66/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. П., чрез процесуален представител, против Решение № 1153 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 1828/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260051 от 12.04.2021 г. по т. д. № 75/2020 г. на Софийски окръжен съд, предявеният от настоящия касатор против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърен за разликата над 60 000 лв. до 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Т. К. П., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адвокатски хонорар с начислен ДДС.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътно-транспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи ?“;

3. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ?“;

4. “При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му ?“;

5. „При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат ?“;

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по тези въпроси е обоснована с посочване практиката на ВС и ВКС, намерила израз в: ППВС № 17 от 18.11.1963г. по гр. д. № 18/63 г. на ВС; Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и много други, постановени по чл.290 ГПК, конкретно посочени решения.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на извода на Апелативен съд - София, че в конкретния случай пострадалият има по - голям принос за настъпване на вредоносния резултат от деликвента, довело до неоснователно намаляване на определеното като справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при отчетено съпричиняване в размер на 60%.

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, с която се претендира отмяната му и изцяло отхвърляне на предявения от К. П. иск, както и присъждане на направените разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, обосноваващи наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди логично, обективно и задълбочено всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, включително доводите и възраженията на страната за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на предпазен колан от пострадалия и да направи изводи, кореспондиращи на установените обстоятелства, опитни и научни правила, съответно неизпълнението на това задължение води ли до необоснованост на съдебното решение и нарушение на чл.236, ал.2, вр. чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК ?“;

2. „Законосъобразно ли е обезщетение за неимуществени вреди да бъде присъдено в хипотеза в която ищецът е направил съвсем общо и неконкретизирано фактическо твърдение за вина и противоправност в действията на сочения като деликвент водач застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, единствено поради превишена скорост, което твърдение е останало спорно и недоказано по делото предвид различията в изводите на съдебно-автотехническите експертизи ?“.

По тези правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с противоречие между изводите на въззивната инстанция и практиката на ВКС, обективирана в: по въпрос № 1 - Решение № 165 от 26. 10.2010г. по гр. д. № 93/2010 г. на II т. о.; Решение № 97 от 06. 07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ТК; Решение по т.д. № 551/2009г. на II т.о.; Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008г. на II т. о.; Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о.; Решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на I т. о. и др.; по въпрос № 2 - Решение № 134 от 18. 11.2020 г. по т.д. № 1422/2019г. на II т. о. и Решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020г. на II т. о.

По поставените въпроси се поддържа и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с довода, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – К. Т. П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по спора първоинстанционно решение съставът на окръжния съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.432 КЗ в претендирания размер от 150 000 лв., по съображения, че причина за настъпилия вредоносен резултат е само виновното и противоправно поведение на починалия водач на л.а. „Ауди 80“ Т. П., син на ищеца.

Сезиран с жалба от ищеца, обжалвал изцяло охвърлителното решение на окръжния съд, след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, между които и приетите в първоинстанционното и във въззивното производство експертни заключения, кредитирайки второто заключение, по основния спорен по делото въпрос за механизма и причините за настъпване на процесното ПТП съставът на Софийски апелативен съд е приел следното: Произшествието е настъпило по второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа, пред входа на Регионално депо за отпадъци - [населено място], в посока от [населено място] към [населено място], в условия на облачно време, дневна светлина и нормална видимост, без данни за усложняващи движението метеорологични фактори и обекти, които да ограничават видимостта на водачите, с изключение на факта, че събитието е настъпило в зоната на равнинна крива - завой. Пътният участък в зоната на ПТП е бил двупосочен с по една лента за движение в противоположните посоки, като в дясната пътна лента се движил лек автомобил „Фолксваген голф“, управляван от И. Й. Н., а в насрещната - лек автомобил „Ауди 80“ с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Т. К. П.. В момента на удара лекият автомобил „Фолксваген“ се е движил с около 104,1 км/ч, а „Ауди“ - с 98, 6 км/ч., като предвид наличието на „спирачни следи“ и от двете превозни средства е изчислено, че преди момента на настъпването на инцидента автомобилите са се движили с по-висока скорост, съответно - лек автомобил „Фолксваген“ с 113,5 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ с 113,2 км/ч. Вещото лице е разделил механизма на настъпване на ПТП на няколко фази: Първа фаза - превозните средства са се движели насрещно един срещу друг по криволинеен пътен участък, автомобилът „Ауди“ е навлязъл в зоната на равнинна дясна крива с установената в експертизата скорост и поради риск от загуба на устойчивост в напречно направление водачът му е предприел криволинейно движение с радиус на завоя по-голям от необходимия, като така започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, а в един момент автомобилът му се е движел изцяло в обхвата на лентата за насрещно движение. В същия момент, в насрещната лента се е движел лек автомобил „Фолксваген“, водачът на който, забелязвайки насрещно движещия се автомобил, предприел промяна на посоката за движение с цел „избягване“ на удара, като целта му е била да премине в насрещната лента за движение. В същия времеви момент водачът на автомобил „Ауди“ предприел също действия за промяна на посоката му на движение към собствената му лента. Лек автомобил „Фолксваген“ навлязъл частично и косо в намиращата се в ляво от него лента на платното за движение, в който момент там се намирал и автомобилът „Ауди“. Поради пресичане траекториите на двата автомобила, през втора фаза настъпил контакт между двете превозни средства, изразяващ се в челен кос удар между тях. При третата фаза е изследвано движението на автомобилите след удара, при което деформираните автомобили са се завъртели равнинно по пътната настилка и извън нея. Според заключението на вещото лице причините за настъпване на инцидента не са от техническо естество, тъй като липсват данни за внезапно възникнала неизправност или лоши метеорологични и пътни условия, поради което автоекспертът е достигнал до категоричния извод, че причината за настъпването на произшествието е от субективен характер. От изготвения анализ вещото лице установило, че първи в лентата за насрещно движение е навлязъл лек автомобил „Ауди“, който закъснял с реагирането си с 1,2 секунди или с 37 м., а водачът на лек автомобил „Фолксваген“ изминал 44 м или 1,4 секунди до началото на спирачната следа, като към този момент последният се е намирал изцяло в неговата си лента за движение. Пред въззивната инстанция вещото лице-инженер е посочило, че разрешената за пътния участък скорост е 90 км/ч. и че причината за настъпването на процесното ПТП е пресичането на траекториите на двата автомобила, като независимо от скоростта, с която се е движил лек автомобил „Фолксваген“, при ненавлизането му в насрещното движение до инцидента е нямало да се стигне. Изяснил е също така, че дори и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч и при навлизане в лентата за насрещно движение от страна на лек автомобил „Фолксваген“, произшествието също не би могло да бъде предотвратено. При положение, че автомобил „Фолксваген“ не се бе отклонил в ляво, дори при скорост на движение от 113 км/ч, двата автомобила са щели да се разминат, а при движение на последния с разрешена скорост това е щяло да се случи при всички случаи. Било е възможно, според експерта, произшествието да бъде избегнато при непредприемане на отклонение от праволинейното движение от водача на лек автомобил „Фолксваген“ и оставането му в неговата пътна лента, както и ако последният бе предприел движение на дясно, вместо да навлезе в лентата за насрещно движение, още повече, че не е имало препятствия за него да предприеме движение в дясно. Обяснява, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е възприел лекия автомобил „Ауди“ едва, когато се е намирал в неговата лента за движение, като е предприел маневра в ляво, навлизайки отчасти в насрещната лента за движение, въпреки че е имал възможност да избегне удара, предприемайки маневра в дясно.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че по делото е установена вината на водача на лек автомобил „Фолксваген“ И. Н., чието противоправно поведение се състои в това, че е предприела отклонение от праволинейното движение, като е навлязла в насрещната пътна лента и така е нарушила чл. 68 ППЗДвП, предвиждащ, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне, а в случая няма данни за предприета маневра с такава цел. Позовавйки се на експертното заключение решаващият съд е приел, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал възможност да избегне ПТП като остане в своята пътна лента, като предприеме движение в дясно, за което не е имало пречки или като намали скоростта и спре.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, въззивният съд е счел за основателно възражението на ищеца К. П., че неправилно първостепенният съд е приел липса на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ - И. Н.. Доколкото по делото е установено по категоричен начин, че смъртта на Т. К. П. - син на ищеца К. Т. П., е настъпила вследствие на процесното ПТП и предвид липсата на спор, че към датата на настъпване на ПТП лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, въззивната инстанция е приела за доказани всички елементи на фактическия състав, необходими за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправно поведение и вина, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди.

По отношение размера на обезщетението, въззивният съд, след като е кредитирал показанията на дъщерята на ищеца, установяващи дълбоките емоционални травми, които му нанесла смъртта на сина му, продължаващи и понастоящем, е приел, че К. П. е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдените от него неимуществени вреди. В тази връзка, съдът е взел предвид задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно - моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Прилагайки тези критерии и отчитайки особено близките отношения между К. П. и починалия му син, Апелативен съд – София е достигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца П., възлиза на 150 000 лв.

За основателно е прието поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, определено от въззивния съд в размер на 60 %. След обсъждане поведението и степента на принос на всеки от участниците в пътния инцидент, решаващият съд е акцентирал на факта, че първопричината за настъпване на произшествието е във водача на лек автомобил „Ауди“, който пръв е навлязъл в насрещното платно за движение, където се е придвижвал значително разстояние, на място, където това е забранено, поради което е намерил, че размерът на съпричиняване от страна на Т. К. П. е по-голям от този на водача на на лек автомобил „Фолксваген“. Изложено е, че последният се е движил в лентата си за движение, като неправомерността на действията му е произтекла от реакцията му при възникналата опасност, като е имал възможността да предотврати настъпването на инцидента при положение, че бе намалил скоростта си на движение и бе спрял или бе направил маневра в дясно, за да избегне удара, вместо предприетата маневра на ляво, при която е навлязъл частично в насрещното платно за движение, където е настъпил ударът между двата автомобила – нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Независимо от това, тъй като вследствие установеното противоправно поведение именно на пострадалия водач на лек автомобил „Ауди“ е предизвикано произшествието, съдът е приел, че неговият принос възлиза на 60%, с които е редуцирано определеното по справедливост обезщетение на 60 000 лв. За неоснователно е намерено възражението на застрахователното дружество за непоставен предпазен колан от пострадалия, като съставът на САС се е обосновал с установеното в заключението на вещите лица, изготвили КСМАТЕ във въззивното производство, че дори и при поставен предпазен колан, предвид високата скорост на автомобила, смъртта на пострадалия е щяла да настъпи с много голяма вероятност.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби.

По касационната жалба на ищеца К. Т. П., намира следното:

Поставените от този касатор в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК пет правни въпроса са относими към изводите на въззивния съд относно приетия за доказан принос от страна на пострадалия, управлявалият л.а. „Ауди 80“ син на ищеца, за настъпването на фаталния за него удар, включително и относно определения негов размер, поради което удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява обаче наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената от касатора по въпросите практика на ВС и ВКС. За да приеме, че противоправното поведение на пострадалия - навлизане в насрещното платно за движение, изминавайки значително разстояние, има пряка причинна връзка с ПТП / по първия въпрос/ и че приносът му е в размер на 60%, към който решаващ извод са поставените следващите четири процесуални въпроса, въззивният съд подробно е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и възражения, изложил е конкретни съображения защо кредитира приетото във въззивното, а не в първоинстанционното производство експертно заключение, съпоставил е тежестта на нарушението на делинквента и този на пострадалия при определяне степента на съпричиняване. Между впрочем, както в касационната жалба, така и при обосноваване на въпросите в изложението, този касатор не се е позовал на конкретно допуснато от въззивния съд нарушение при обосноваване на изводите, довели до обжалвания резултат. Въпросите обективират несъгласието на този касатор с решаващите изводи в обжалвания акт, като при обосноваването им не се сочи конкретно допуснато от съда процесуално нарушение. Правилността на съдебното решение е извън предмета на преценка на този етап от касационното производство по селектиране на касационното обжалване.

Позоваването от този касатор на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК е бланкетно. Освен това, от съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване не се установява.

По касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД:

Първият процесуално правен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и възражения на страните е значим при решаването на всяко дело, поради което удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче въззивният съд не се е отклонил от това си правомощие, като е обсъдил релевантните за спора факти, доказателства и възражения на страните. Въпросът е предпоставен от несъгласието на този касатор с извода на въззивния съд за недоказаност на възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия водач на „Ауди 80“, както и с приетия размер на съпричиняване от 60 %, който намира за занижен. Освен че са по правилността на направените от решаващия съд изводи, първата част от изложените при обосноваването на въпроса съображения не са съобразени с правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съгласно които доказването на възражението за съпричиняване следва да е пълно и главно, каквото въззивният съд не е приел за осъществено от ответното застрахователно дружество по отношение на възражението за непоставен предпазен колан.

Вторият въпрос от изложението на този касатор не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – да е значим за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд. Въпросът не съответства на данните по делото, относими към редовността на исковата молба, и на правната воля на съда, приел за доказано освен твърдението на ищеца, че водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил е управлявал с превишена и несъобразена скорост, така и твърдението в исковата молба, че последният се е ударил в насрещно движещия се автомобил, навлизайки в неговото платно, което също е една от причините за процесното ПТП.

Не е налице поддържаното от този касатор допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси. По отношение на единия от тях не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а по другия е посочена изобилна практика на ВС и ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Освен това, според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения. В случая липсва обосноване на която и да е от посочените хипотези, което също препятства допускането на касационното обжалване по посочения допълнителен критерий.

Поради недопускане на касационно обжалване и по двете жалби, разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК