Определение № 18 от 18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6579/2014 г.

Производството е по чл. 64, ал. 2 ГПK и има за предмет молба вх. № 12878/30.11.2015 г. на [фирма], с която се иска възстановяване на срок за изпълнение на указания на съда във връзка с изправяне на нередовности по частна жалба вх. № 6703/08.06.2015 г. срещу определение № 25 от 19.01.2015 г. по настоящето дело, която е върната с определение № 457 от 09.10.2015 г., след като в продължавания двукратно с разпореждания от 10.06.2015 г. и от 22.07.2015 г. срок, указанията не са изпълнени. Страната твърди, че с оглед на многократните искания за продължаване на срока за изпълнение на указанията, за които не оспорва, че са уважавани, е настъпило объркване, довело до пропускане на срока, поради което сега се иска и възстановяването му. Релевантните обстоятелства, които настоящият състав на ВКС, І-во г. о., съобразява във връзка с молбата за възстановяване на срок, са следните: Ч. гр. д. № 6579/2014 г. по описа на ВКС, I-во г. о., е образувано по жалба на настоящия молител срещу определение от 21.07.2014 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 8767/2014 г. С определение № 25 от 19.01.2015 г. настоящият състав на ВКС, в частта й на жалба, разглеждана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, я е уважил, а в частта й на частна касационнна жалба, разглеждана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, я е оставил без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК като недопустима заради цената на облигационния иск по чл. 45 ЗЗД. Срещу определение № 25 от 19.01.2015 г. в обжалваемата част [фирма] е подал частна жалба вх. № 6703/08.06.2015 г., с която е поискал и продължаване на срока за посочване порочността на обжалвания акт с довода, че препис от съдебния акт не му е връчван. С разпореждане от 10.06. 2015 г. на съдията-докладчик срокът е продължен с една седмица, считано от връчването на препис от определението, и са дадени указания в същия срок да бъдат представени документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и препис от жалбата за насрещната страна; страната е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението в срок. В така продължения срок е постъпила молба от [фирма] с ново искане за продължаване на срока с две седмици отново с довод за невръчен препис от определението, както и за запорирани банкови сметки, създало затруднение за внасянето на държавната такса. С разпореждане от 22.07.2015 г. на съдията-докладчик срокът е продължен с нови две седмици, считано от съобщаване на разпореждането, като отново е разпоредено връчване на препис от определението. Разпореждането от 22.07.2015 г. и препис от определение № 25 от 19.01.2015 г. са съобщени и връчени чрез управителя на дружеството П. на 20.08.2015 г. Към 03.09.2015 г. - датата на изтичане на продължения последно срок за отстраняване на нередовности, както и към датата на постановяване на определение № 457 от 09.10.2015 г., указанията на съдията-докладчик досежно държавната такса и преписа не са били изпълнени, поради което с посоченото определение настоящият състав на ВКС е върнал частната жалба срещу определението № 25 от 19.01.2015 г. Препис от определението за връщане е връчено чрез управителя на дружеството на 23.11.2015 г. В последния ден на срока за обжалване на определение № 457 от 09.10.2015 г., а именно на 30.11.2015 г., е постъпила настоящата молба, в която е направено само искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по върнатата частна жалба, без да е посочено, че се обжалва и определението за връщането й, като отново не се представя документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса, а се прилага само заверено фотокопие от жалбата за насрещната страна. Отделно, частна жалба срещу определение № 457 от 09.10.2015 г. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК не е постъпвала. Съобразявайки така изложените обстоятелства, ВКС, състав на I-во г. о., намира искането за възстановяване на срок за недопустимо поради липса на правен интерес. Затова молбата, в която то се съдържа, следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Неизменно в съдебната практика и доктрина се приема, че безпредметното възстановяване на срок е недопустимо. Възстановяването на пропуснат срок като правен институт има за цел предоставяне на страната възможност да извърши тези процесуални действия, които е пропуснала заради особени непредвидени обстоятелства, настъпили в срока за извършването им. Правен интерес от възстановяване на срок е налице, само докато делото, във връзка с което се иска нов срок за извършване на пропуснатите процесуални действия, е висящо. Когато делото е приключило с влязъл в сила акт, който е пречка то да продължи, възстановяването на срок е безпредметно - няма пред кого и какви процесуални действия да се извършват. Така е и в настоящия случай. Целеният от правния институт по чл. 64 и сл. ГПК резултат за страната, е делото по частната жалба да продължи, като бъдат извършени процесуалните действия по изправяне на нередовностите, които страната не е успяла да извърши в дадения от съда срок. Той, обаче, не може да настъпи чрез възстановяване на срока, защото частната жалба е върната с определение, срокът за обжалването на което е изтекъл на 30.11.2015 г. и то е влязло в сила. По естеството си определението за връщане на частната жалба е прекратителен акт, а не акт по движение на делото, поради което постановилият го състав не може сам да го изменя или отменя. Поради това, че определението от 09.10.2015 г. се е стабилизирало като окончателно с пропускане на срока за обжалването му и влизането му в сила, то не може да бъде отменяно и от друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.