Определение № 85 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 761/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1017 от 06.10.2021г. постановено по гр.д. № 855/2021г. на Софийски апелативен съд, с което в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение на Видински окръжен съд по гр.д. № 386/2019г. МБАЛ“Св. Петка“-Видин е осъдена да заплати на Г. Г. Г. общо сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г., заедно със законната лихва от 16.10.2019г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена от ответника МБАЛ“Св. Петка“-Видин чрез пълномощника адв. Г.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ при претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен изцяло, без да е налице медицинска документация и без изготвена съдебномедицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си, съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт; 2/ допустимо ли е искът да бъде напълно уважен при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства. Позовава се и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответницата по касационната жалба Г. Г. Г., не изразява становище. Преди да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав констатира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 28 от 03.12.2020г. по гр.д. № 386/2019г. на Видинския окръжен съд в частта, с която искът на Г. Г. Г. с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу МБАЛ“Св. Петка“-Видин е отхвърлен за разликата над 35 000лв. до 50 000лв., както и в частта, с която в полза на Г. Г. Г. е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода от 15.10.2014г. до 15.10.2016г., като вместо това е постановено друго, с което МБАЛ“Св. Петка“-Видин е осъдена да заплати на Г. Г. Г. допълнително сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г., ведно със законната лихва от 16.10.2019г. до окончателното изплащане; отхвърлено е искането на Г. Г. срещу МБАЛ“Св. Петка“-Видин за присъждане на законна лихва за периода от 15.10.2014г./изписано е 204 г./ до 15.10.2019г. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 35 000лв. По отношение на претендираната законна лихва за забава към обезщетението за неимуществени вреди в мотивите на въззивния съд е прието, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно за периода от 15.10.2014г. до 15.10.2016г. Поради това законната лихва се дължи не от датата на деликта - 15.10.2014г., а от 16.10.2016г. Въз основа на това съдът е посочил, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за забава за периода от 15.10.2014г. до 15.10.2016г. и вместо това искането да се отхвърли. Формулираният диспозитив на съдебното решение не съответства на така изложените съображения. В частта, с която се отменя първоинстанционния акт и се определя допълнително обезщетение от 15 000лв. е посочено, че сумата се дължи със законната лихва от 16.10. 2019г ., а в отхвърлителния диспозитив досежно присъдената законна лихва е посочено, че се отхвърля искането на Г. Г. срещу МБАЛ Св. Петка ЕАД за присъждане на законна лихва за периода от 15.10. 204г. до 15.10. 2019г. По този начин е налице разминаване между формираната воля за началния период на обезщетението за забава и изразената такава в диспозитива на съдебния акт. Горното обуславя съмнение за допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК преди провеждане на касационното производство, за да се въведе яснота относно предмета и пределите на касационното обжалване. Поради това делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за провеждане на производство по чл. 247 ГПК. След приключването му делото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.