Решение № 662 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2007 г.

Решение № 662 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на "В" О., гр. В., срещу решение № 228 от 5.03.2007 г. по гр. д. № 2287/2006 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата Й. М. Н. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 3821/2002 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Й. М. Н. против "В" О., гр. В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и е уважил същите искове. Въззивният съд е приел, че с атакуваната заповед № 1761/12.09.2002 г. ищецът е уволнен дисциплинарно от длъжността "шофьор" за три нарушения. За две от тях- нарушения при попълване на пътните листове на 11.07.2002 г. и 12.07.2002 г., наказанието е наложено без да са му изискани обяснения в нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. По отношение на третото нарушение- "на 2.07.2002 г. неточно е отразил разхода на гориво в пътния лист за деня, а именно за изминати 33 км. разходени 10 л. при разход на гориво 17 л. за 100 км. пробег" е поискано и получено писмено обяснение от ищеца. Работодателят не е взел отношение по изложените в обяснението причини за преразхода на гориво. Но дори и да се приеме, че ищецът няма оправдание за изразходваното от него гориво в повече от нормата, то това еднократно нарушение не оправдава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Жалбата е неоснователна. На първо място работодателят, на когото е доказателствената тежест в спора за незаконност на уволнението не е доказал третото нарушение. Не е ангажирал в инстанциите по същество доказателства за установяване, че действителният разход на гориво с оглед маршрута и конкретните условия, при които е осъществен пробега на 2.07.2002 г., е по-малък от отразения в пътния лист. Затова не може да се направи извод, че Й. Н. е отразил разхода неточно. Неоснователно е позоваването на касатора на записан в пътния лист маршрут- гр. В. дол и от гр. В. дол до с. И., което опровергавало твърдението на ищеца в обясненията му за преминаване по черен път- до водоема и изравнителя. В пътния лист е отразен маршрут- в гр. В. дол и от гр. В. дол до изравнителя и обратно. А както касаторът сочи движението в градски условия и движението по черен път обуславят завишен разход на гориво. А дори и да се приеме, че е налице неточно отразяване на разхода на бензин в пътния лист, то предвид посочената в заповедта норма за разход на гориво - 17 л. за 100 км. пробег, следва, че за изминатите 33 км. разходът би трябвало да е около 6 л., т. е. около 4 л. по-малко от посочения в пътния лист- 10 л. Не се касае за тежко дисциплинарно нарушение. Относно поведението на работника като критерий по чл. 189, ал. 1 КТ от значение е дали има предходни дисциплинарни наказания, а в случая е видно от приложеното трудово досие на Н., че такива няма. Правилен е изводът за незаконност на уволнението. Затова въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.