Определение № 773 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1684/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Г. 2003“ЕООД, [населено място] срещу решение № 166 от 16.05.2023г. по в.т.д.№ 498/2022г. на Апелативен съд Варна, с което след частична отмяна на решението по т.д.№ 11/2022г. на ОС Добрич за отхвърляне на иска, предявен от „К.“ЕООД [населено място] за заплащане на обезщетение при разваляне на договор за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г., е постановено уважаването му за сумата 6 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска. Решението в частта за отхвърляне на иска за разликата до предявения размер от 44 000лв. е влязло в сила. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че въззивният съд се е позовал на непредставени по спора доказателства. Касаторът счита, че като доказателства за закупуването на заместващата стока в причинно следствена връзка с неизпълнението на ответника, довело до разваляне на процесния договор, следва да бъдат ценени единствено три фактури за закупена от трети лица царевица реколта 2021г., а именно фактури № 192/23.11.2021г., № 87/02.11.2021г. и № 5209/02.11.2021г. общо за 835 тона. Оспорва правилността на изводите на апелативния съд, основани на договора между ищцовото дружество и „Кофко интернешънъл България“ ЕООД от 08.11.2021г. Счита, че няма как ищецът да е претърпял вреда във връзка с този договор, за която ответникът да дължи обезщетение, след като „К.“ ЕООД на 13.10.2021г. е получило от „Г. 2003“ договорената между страните по спора в чл.7.2 неустойка в пълен размер - 96 000лв. Счита, че по делото не е установено по категоричен начин, че именно липсата на изпълнение на задълженията на ответника е довело до недостига на царевица за изпълнение на сключената впоследствие (след изтичане на срока за извършване на доставките по процесния договор, след като ищецът е знаел, че ответникът няма да достави царевицата и след плащане на договорената неустойка в пълен размер) сделка с купувач „Кофко интернешънъл България“. Възразява, че ищецът твърди да е претърпял вреди и от неизпълнение на договора с друго дружество „Г.“, но не представя по делото този договор. Наведен е довод за неправилно ценене на доказателства, които не са приложени по делото, а са обсъждани в заключението на счетоводната експертиза (фактури, протоколи товарителници, кантарни бележки, които вещото лице сочи, че е изследвало). Оспорва се наличието на причинна връзка между твърдяното увреждане и конкретната последваща заместваща разваления процесен договор сделка. Искането е за отмяна на решението за уважената част от иска и отхвърлянето му със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ За задължението на въззивния съд съобразно нормите на чл. 6 и чл. 269 ГПК при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните от въззивната жалба и исковата молба предели на правния спор и необходимостта същият да бъде разрешен съобразно ангажираните по делото своевременно доказателства“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с цитирани актове на ВКС. Аргументите са непредставянето на договора с купувач на ищеца „Г.“ и несвоевременно представяне на договора с „Кофко Интернешънъл България“, както и ценене от въззивния съд на доказателства, проучени от вещото лице в счетоводството на ищеца. Позовава се на неустановеност по делото на обстоятелството, че неизпълнението на ответника и закупената от ищеца стока по приложените 3 фактури, е била предназначена именно за изпълнение на договора с „Кофко Интернешънъл България“ от 08.11.2021г. При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 2/ „ Обвързана ли е неизправната страна по търговски договор за изпълнение, по който същата доброволно е изплатила в пълен размер и предсрочно договорената неустойка за неизпълнение, със сключването на последващ договор от страна на възложителя?“ 3/ „Представлява ли вреда за търговеца и пропуснати ползи над договорената неустойка, закупуването на стока, за която търговецът твърди, че се явява заместваща, при липса на друг договор, който междувременно да е бил обезпечен именно с неизпълнение на първоначалния договор? Т.е., може ли да се приеме, че всеки последващ договор, който сключва един търговец, е основание да има право на иск по чл. 92. ал. 1. изр. последно ЗЗД, във връзка с чл. 323 ЗЗД, особено в случай, когато преди това търговецът е бил своевременно уведомен от другата страна по първоначалния договор, че няма да изпълни задълженията си по договора; че дължимата договорна неустойка е била своевременно изплатена и получена от този търговец, както и, че договорът по който се търси обезщетение също вече е бил прекратен преди сключване на последващия договор?“ 3/ „Нарушава ли се принципът на справедливост и добросъвестност в търговските отношения, когато търговец, който е получил своевременно дължимата му договорна неустойка от друг търговец за неизпълнение на договор, впоследствие, след изтичане на този неизпълнен договор, да сключи нова търговска сделка с трето лице - търговец, претендирайки, че неизправната страна по първата сделка следва да компенсира в пълен размер разликата в цените на всяка сключена впоследствие сделка между търговеца с трети лица?“ 4/ „ Следва ли решаващият съд да приеме, че с представянето на фактури като доказателства от ищцовата страна по иск с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. последно ЗЗД за закупуване на стока от същият вид в различни периоди от време, но без да е представен договор за покупко-продажба и съответно доказателства за последващо изпълнение на този договор, съдът да приеме, че ищецът доказва закупуването на заместваща стока именно във връзка с неизпълнението на предхождащ договор от една страна и изпълнението на последващ договор от друга страна?“ Аргументи към твърдението, с което е въведена допълнителната предпоставка - че тези въпроси за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не са изложени. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно сключването между страните на договор за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г., по силата на който ответникът в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху 1 000 метрични тона царевица, реколта 2021г. при цена 320 лв. за тон при уговорен срок на доставката в периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. Безспорно е също така, че на 30.09.2021г. продавачът уведомил купувача, че няма да изпълни своите задължения по договора и е съгласен да заплати уговорената в чл.7.2. неустойка от 30% (96 000 лв.) от договорената цена, дължима при разваляне на договора поради неизпълнението на задълженията на продавача да прехвърли на купувача уговореното количество царевица. Няма спор, че тази неустойка е заплатена въз основа на издадена на 13.10.2021г. проформа фактура, както и че на 02.11.2021г. ответникът е поканен да заплати допълнително обезщетение поради закупена от ищеца заместваща стока на по-висока цена с цел изпълнение задълженията за доставка по договори с трети лица. В поканата е посочено, че покупната цена на заместващата престация надвишава договорената между страните цена със 140 лв. на тон, поради което действително претърпените от ищеца вреди надвишават получената неустойка със сумата от 44 000лв, която сума е предмет на предявеия иск. При горните обстоятелства въззивната инстанция е приела, че към 30.09.2021г. ищецът е бил уведомен за предстоящото неизпълнение на сключения договор от страна на продавача и на 13.10.2021г. е получил и уговорената между страните неустойка за неизпълнение. Акцентирала е на обстоятелството, че за периода между тези две дати ищецът е настоявал за реално изпълнение на договора и получаване на договореното количество царевица, за да може да изпълни своите задължения към контрагентите си за доставка на същото това количество стока. Приела е за установено, че ищецът е имал такива задължения видно от представени по делото и други изследвани от ССчЕ договори с доставчици и купувачи за периода 15.08.21г. - 23.11.21г.: в качеството си на продавач „К.“ ЕООД е сключила три договора с „Киргил България“ ЕООД, един договор с „Данигер 04“ ЕООД, седем договора с „Кофко Интернешънъл България “ ООД (от 31.03.2021г., от 14.04.2021г., от 10.05.2021г., от 12.05.2021г., от 04.08.2021г. от 04.10.2021г., 07.10.2021г.), седем договора с „Г. Агрикълчър Румъния“ ООД и още два договора с „Кофко Интернешънъл България“ ЕООД от 08.11.2021г. и от 24.11.2021г. Обсъдено е, че тези договори са коментирани в приетата счетоводна експертиза, която е установила, че всички фактури за продажба са осчетоводени, включени са в дневниците за продажба и справките- декларации по ЗДДС. Съставът на апелативния съд е приел за установено, че след развалянето на договора - с плащането на неустойката за пълно неизпълнение на дата 13.10.2021г., ищецът е закупил 1 635 тона царевица реколта 2021г. от четирима доставчици: по фактура № 192/23.11.2021г. с доставчик ЕТ „С. С. Г.“ за 265 тона по единична цена 470лв.; по фактура 87/02.22.2021г. с доставчик Г. Г.“ за 270 тона при единична цена 485лв.; по фактура № 5209/02.11.2021г. с доставчик „СИДП ДЛС Тервнел“ - 300 тона при единична цена 470лв. и по фактура № 225/03.11.2021г. с доставчик ЕТ“Божур Е. С.“ 800 тона при единична цена 490 тона, описани в таблица 1 от заключението на ССчЕ на обща стойност 788 500лв. Отчетена е констатацията на вещото лице, че към всяка фактура са приложени първични счетоводни документи - договор, декларация за съответствие, протокол за приемане-предаване на стоката, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки и, че за всяка от фактурите е извършено плащане към съответния доставчик по банков път. При съпоставяне на писмените доказателства и заключението на вещото лице и обяснението на ищеца, ценено при условията на евентуалната негова заинтересованост от изхода на спора, съставът на апелативния съд е формирал извода, че тези допълнителни количества царевица от 1 635 тона, закупени на значително по- висока цена от договорената с ответника, и то за периода след разваляне на договора и окончателно отпадане на възможността за получаване на договореното количество стока, ищецът е придобил именно като заместваща неизпълнения договор престация по смисъла на чл.323 ТЗ. Анализирано е, че и двете страни по спора като търговци, осъществяващи дейността си в съответния бранш, са знаели, че цената на царевицата ще се покачва след м.март 2021г., поради което достоверно се явява твърдението на ищеца, че е бил принуден да изкупи нужните му количества царевица на по- високата цена поради неизпълнение на задълженията на ответника да му ги достави на договорената през м.март 2021г. по- ниска цена. Като индиция, че основанието, или едно от основанията за разваляне на договора от ответника е станалата му неизгодна към м.септември - октомври 2021г. договорена изкупна цена, съдът е ценил (освен готовността да плати договорената неустойка за неизпълнение) и отправеното до ищеца уведомление, че купувачът е имал достатъчно време да предоговори условията на договора, която възможност, според съда, не би съществувала, ако той като продавач не разполагаше със стоката. Въззивната инстанция е анализирала, че при разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на продавача да достави стоката в уговорения срок и при уговорената цена, и независимо от получаването на неустойката за неизпълнение, при разваляне на облигацията между страните изправната страна има право да получи и претърпените от нея вреди поради неизпълнението, ако те надвишават по размер неустойката. По тези съображения е приела исковата претенция за доказана в своето основание. Въззивната инсатнция е посочила, че вредите се претендират като загуби, изразяващи се в разликата в цената между договорената с ответника - 320лв./тон и тази, на която е закупена заместваща договора престация, която ищецът оценява на 44 000лв. Приела е, че вредите следва да бъдат оценявани за периода след падежа на задължението на продавача за доставка на стоката, тъй като до този момент облигационната връзка между съконтрагентите не е развалена и купувачът е настоявал за реално изпълнение. Обосновала е, че при развалянето на договора ищецът е следвало да осигури нужните му количества царевица, за да може да изпълни своите задължения за доставката й към своите контрагенти с грижата на добрия стопанин; че целейки да ограничи до минимум вредите си, той е следвало да закупи заместващата договора престация и именно в тази връзка са закупените 1 635 тона царевица при средна единична цена от 422,28лв. Анализирано е, че вместо 1 000 тона по 320лв./тон, както е било уговорено с ответника, ищецът е закупил 1 000 тона по 422лв. средна цена за тон, с оглед на което претърпяната от него вреда под формата на загуба в резултат от разликата в цените на царевицата възлиза на 102 000лв. (422 000лв. минус 320 000лв.). След приспадане на получената неустойка от 96 000лв. въззивната инстанция е счела исковата претенция за основателна до сумата от 6 000лв., за която е постановено уважаването на иска. Съставът на ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Отсъства основание за преценка при произнасянето си въззивната инстанция да е излязла извън очертаните от въззивната жалба и исковата молба предели на правния спор и да е дала разрешение не въз основа ангажираните по делото своевременно доказателства, каквато теза стои зад първи, трети и четвърти въпроси. Въззивната инстанция е ценила изводите на вещото лице, което е имало за задача да провери в счетоводството на ищеца фактурите, с които той е закупил и продал царевица и цената на която е станало това, да установи налице ли са първични счетоводни документи, извършени ли са плащания към доставчиците. В изпълнение на тази задача вещото лице е съставило детайлен опис на закупена от ищеца царевица реколта 2021г. от четирима доставчици: с две фактури от 02.11.2021г., една от 03.11.2021г. общо за 1 370 тона и фактура от 23.11.2021г. за 265 тона (общо закупено количество 1 635 тона). Вещото лице е посочило, че към всяка фактура има приложени първични счетоводни документи - договор, декларация за съответствие, протокол за приемане-предаване на стоката, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки, доказателства за плащане към доставчика по банков път и всички фактури са осчетоводени. Вещото лице е описало и договорите, сключени от ищеца за продажба на царевица за периода август - ноември 2021г. Всички договори за извършени продажби на царевица реколта 2021г. без последните два, датиращи от 08.11.2021г. и 24.11.2021г. с купувач „Кофко Интернешънъл България“, са сключени през периода 31.03.2021г. - 08.10.2021г. като доставките по договора с „Г. Агрикълчър Румъния“ ООД, сключен на 03.05.2021г., са фактурирани на правоприемника на това дружество „Витерра Румъния“ въз основа на по-късно съставени анекси. В изпълнение на договорите с продавач „К.“ ЕООД за царевица реколта 2021г., които са сключени преди прекратяването на процесния договор (с плащането на неустойката за пълно неизпълнение на 13.10.2021г.), видно от таблицата на вещото лице, са издадени фактури за общо количество 11 988 тона, което надвишава договореното с процесния договор количество. От изложеното е видна неоснователността на тезата на касатора по отношение на релевантността на договорите с купувач „Кофко Интернешънъл“ от ноември 2021г. към предмета на спора относно поетите от ищеца задължения за доставка на царевица в обем на договорения по процесния договор - 1 000 тона. Поставената от ищеца към експертизата задача е допустимо доказателствено средство. При поставянето й (с допълнителната искова молба), в своя отговор ответникът е възразил единствено по относимостта към предмета на спора установяването на фактури в счетоводството на ищеца. Наред с двата договора от ноември 2021г., вещото лице е цитирало множество договори, по които ищецът е поел задължение за достави царевица и е констатирало, че всички фактури за продажба са осчетоводени, включени са в дневниците за продажба и справките - декларации по ЗДДС. Въззивната инстанция не е възприела извода, посочен като аргумент към първия въпрос - че неизпълнението на ответника и закупената от ищеца стока по приложените 3 фактури е била предназначена именно за изпълнение на договора с „Кофко Интернешънъл“ от 08.11.2021г. Невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол по отношение на останалите въпроси от изложението произтича на първо място от тяхната фактологическа зададеност, хипотетичност и некоректно поставяне с твърдения, че съдът е приел, че заместващ може да бъде „всеки друг договор“. Тези доводи не кореспондират на изводите на въззивната инстанция, която е изследвала въпроса дали допълнително закупените на значително по- висока цена количества царевица за периода след разваляне на договора и окончателно отпадане на възможността за получаване на договореното количество стока, ищецът е придобил именно като заместваща неизпълнения договор престация по смисъла на чл.323 ТЗ. Самостоятелно основание за невъзможността за допускане на касационното обжалване по тези въпроси е ненадлежно въведената към тях допълнителна предпоставка, заявена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Приложното поле на това допълнително основание следва да бъде надлежно обосновано и аргументирано от касатора, а цитирането на законовата разпоредба „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“ не изпълнява това изискване. На следващо място, при излагането на въпросите касаторът неоснователно акцентира на обстоятелството, че уговорената в чл.7.2 от договора неустойка в размер на 30% от стойността на недоставените договорени количества царевица, е била заплатена от него, при положение, че този размер на неустойката е приспаднат от размера на дължимото обезщетение по чл.323 ТЗ. Изводите на решаващия въззивен състав са в съответствие с правилото на чл.323 ТЗ (възпроизвеждащо това на чл.75 от Конвенцията за международна продажба на стоки) и елементите на фактическия състав, при който възниква правото на обезщетение при сключване на заместваща сделка, сделката за покритие, като проява на грижа от добросъвестния търговец и търсене на възможност от изправната страна за сключване на нов договор с трето лице с цел намаляване на вредите и поставяне на кредитора в онова положение, което би имал при точно изпълнение от длъжника. Мотивите на въззивната инстанция са съобразени и с обстоятелството, че сключената сделка на покритие обслужва същия икономически интерес и с необходимостта вредите, които подлежат на обезщетяване, да бъдат доказани по общия ред и от размерът им да бъде приспадната уговорената неустойка за неизпълнение. При този изход на производството касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 1 200лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.