Определение № 5072 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К., представлявана от адв. Е. П., срещу онази част от Решение № 71 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 427/2024 г. на Софийски окръжен съд, в която след частична отмяна на Решение № 37/01.03.2024 г. по гр. д. № 161/2023 г. по описа на РС – Ихтиман са отхвърлени предявените от И. К. К. срещу А. К. К. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, на нищожността на договор за продажба на недвижими имоти, сключен между Н. Г. Т. и А. К. К. с нотариален акт № .., том .., рег. № 3262, дело № 329 от 10.08.2021 г. на нотариус Р. Г. с рег. № 485 в РНК, за частта от 1/2 ид. ч. от описаните в договора недвижими имоти - поземлен имот (дворно място) с площ от 517 кв. м., съставляващо УПИ ... в кв. ... по регулационния план на [населено място] баня, одобрен със Заповеди № АБ-134/1985 г. и РД-15-63/1999 г. на кмета на [община] баня, идентичен с парцел ... - ... в кв...2 съгласно документ за собственост и удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ, ведно с построената в имота жилищна сграда (къща) със застроена площ от 72 кв. м. съгласно декларирани данни, при граници на имота по актуална скица: [улица], УПИ ..., УПИ ..., УПИ ..; както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на А. К. К., че И. К. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от описаните имоти и за осъждането му да й предаде владението на 1/2 идеална част от правото на собственост върху тях.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба А. К. К. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Разрешавайки правния спор между страните, въззивният съд е приел за установени следните факти – че страните са наследници по закон (внуци) на починалата на 30.09.2022 г. Н. Г. Т., [дата на раждане]; че с договор за продажба, оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег.№ 3262, дело № 329 от 10.08.2021 г. на Нотариус Р. Г., рег. № № 485 в регистъра на Нотариалната камара, Н. Г. Т. продала на А. К. К. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място] баня, [улица], представляващ поземлен имот (дворно място) с площ от 517 кв.м., съставляващ УПИ ..., в квартал ... по регулационния план на [населено място] баня, ведно с построената в имота жилищна сграда (къща) със застроена площ от 72 кв.м., при граници на имота по актуална скица: [улица], УПИ ..., УПИ ..., УПИ ..., за цена от 3 500 лева при данъчна оценка на имота 3 497, 20 лева, като продавачът запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота; че през м. август 06.08.2022 г. ответникът настанил своята баба в дом за възрастни хора.

При формиране на правните си изводи въззивният съд приел иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави за неоснователен. Посочил е, че ищцата ангажирала съдебно-оценителна експертиза за пазарната цена на имотите, предмет на договора за продажба, но вещите лица не отчели стойността на правото на ползване, което продавачът си запазил, а и заключението изхождало от офертни цени за сходни имоти, а не от цени на реално извършени сделки, защото такива липсвали. По тези причини се усъмнил в обосноваността на заключението. Допълнил, че ищцата не ангажирала надлежни доказателства относно реалната пазарна цена на имотите с оглед конкретните факти, а това било в нейна доказателствена тежест. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че запазеното право на ползване, предвид смъртта на продавача година след продажбата, не е намалило значително пазарната цена на имотите. Позовал се е на Решение № 16 от 28.II.1985 г. по гр. д. № 131/84 г., ОСГК на ВС, относно начина на оценяване на вещното право на ползване върху недвижим имот съобразно стойността на имота и предполагаемия бъдещ живот на ползвателя – величина, измерима със средната продължителност на живота в страната.

Окръжният съд е посочил, че дори при надлежно доказване на факта, че реалната пазарна цена на имотите е 79 800 лв. – стойност, посочена от вещите лица, това не обуславяло основателност на иска за нищожност на договора, сключен на цена, почти равна на данъчната оценка към момента на продажбата - 3 497, 20 лева. Позовал се е на съдебна практика, според която само значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори представлява противоречие с добрите нрави - Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV ГО, Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III ГО, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III ГО. Допълнил е, че липсва законов критерий за преценка кога несъответствието е значително, респ. дали е налице липса на престация, а и съдебната практика не фиксирала конкретно съотношение между насрещните престации, което би могло да се ползва като база за сравнение. Цитирал е приетото в Решение № 241 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV ГО, че преценката дали е налице прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне с оглед такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост, не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него.

Посочил е, че в настоящия случай уговорената продажна цена била 23 пъти по-ниска от пазарната, но тази нееквивалентност не накърнявала добрите нрави предвид мотива за сключване на договора. По делото не било спорно, че продавачът Н. Т. сключила сделката в ясно съзнание и здравословно състояние, изключващо порок на волята й. Ответникът купувач бил неин внук и той полагал грижи за своята баба докато ищцата живеела в чужбина и не е поддържала контакт с нея. При тези факти въззивният съд счел, че предвид близката родствена връзка между страните по договора и установеното по делото, че само ответникът полагал грижи за баба си, мотивът за сключване на договора е благодарност. Продавачът Н. Т. искала да се отблагодари на внука си за грижите, като му продаде имотите на цена, по-ниска от реалната пазарна цена.

При тези мотиви въззивният съд счел, че дори при доказано значителното несъответствие между продажната цена на имотите и пазарната им такава, това несъответствие не накърнявало добрите нрави и не обуславяло нищожност на договора, тъй като уговарянето на тази продажна цена е с мотив благодарност.

Тези изводи обуславяли и неоснователност на ревандикационния иск.

К. жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „В кои случаи може да се приеме, че нееквивалентността на престациите е толкова голяма, че влече порочността целия договор, ако останалите обстоятелства около сключването му не са решаващи? Може ли да се приеме, че при наличие на нулева престация е налице нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави, без да се изследват мотивите/целта за сключването на сделката?“;

2. „Когато за доказване на определени факти и обстоятелства по делото се изискват специални знания и съдът не кредитира изготвената експертиза, която не е оспорена от страните, длъжен ли е служебно да назначи повторна такава за установяване на фактите по делото?“;

3. „При предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД следва ли ответникът да събира доказателства за наведените от него факти и обстоятелства или той няма такова задължение?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 1/24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г., I ГО на ВКС, Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на III ГО, Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на I ГО на ВКС, Определение № 342 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 4252/2017 г. на III ГО на ВКС, Решение № 50073 от 03.02.2023 г. по т. д. № 341/2022 г. на I ТО на ВКС, Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на III ГО на ВКС, Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр. д. № 970/2009 г. на III ГО на ВКС.

Настоящият състав на ВКС, III ГО, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпросът в кои случаи нееквивалентността на престациите обуславя порочност на целия договор не е правен, а фактически. Отговорът му зависи от конкретно установените по делото факти, защото изводът дали е налице еквивалентност на престациите при двустранните възмездни договори е обусловен от интереса на страните във всеки конкретен случай. Подвъпросът, съдържащ се в пункт първи от изложението, също не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото е основан на хипотеза, каквато въззивният съд не е приемал за доказана. В преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не се е ограничил до формалното стойностно сравнение на уговорените насрещни престации, а е съобразил съпътстващите сключването на договора обстоятелства и преследваната от страните цел - удовлетворяване на значим, допустим от закона, интерес, съвместим с приетите в обществото норми за справедливост и добросъвестност. При отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изследването съществува ли допълнителното основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е безпредметно.

Не е с определящ решаващите изводи на въззивния съд характер и втория от въпросите, тъй като облигационният иск е отхвърлен не заради липса на доказателства каква е реалната пазарна стойност на процесния имот към датата на продажбата, а с оглед действителната воля на страните към момента на сключване на договора - да се прехвърли правото на собственост върху имотите като израз на признателност и благодарност на лицата от едно семейство.

Касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите, тъй като и той не обуславя решението. Неговата аргументация е сведена единствено до оплаквания, свързани с обосноваността на правните изводи на съда – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано. Касаторът счита, че при събраните по делото доказателства твърдението на ответника, че договорът за продажба е сключен именно с мотив благодарност за грижите, които той и семейството му полагали за бабата на страните, е останало недоказано. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС във фазата по селектиране на касационната жалба Върховният касационен съд не разполага с правомощие да проверява правилността на въззивното решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация А. К. К. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 600 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,