Определение № 1933 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 21.08.2023г. по гр.д.№1995/2022г. ОС Бургас, с което е определен режим на лични отношения на малолeтно дете с баща му, определено е местоживеене на детето с майката, определен е размер на дължимата се издръжка и е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина и и за издаване паспорт на последното. Жалбоподателят И. Г. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата - Г. Т. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил пръвоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. И. Г., родено на година в [населено място], Република Ф., на майката на същото дете - Г. Т. Д. и е определил местоживеенето на същото малолетно дете в Република Ф.. Определил е следният режим на лични отношение на малолетното дете с баща му: всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа на съботния ден до 17.00 часа френско време без преспиване, но в града по местоживеенето на детето, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете следва да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител, за рождения ден на детето - всяка нечетна година при бащата, но на територията на Република Ф. и на коледните и новогодишните празници – всяка четна година при бащата, но на територията на Република Ф.. С решението, И. Г. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. И. Г., родено на година, ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на по 350 лв месечно, чрез майката на същото дете Г. Т. Д. в качеството й на законен представител, считано от 25.08.2021 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска. На основание чл.127а, ал.2 от СК съдът е постановил заместване на съгласието на бащата И. Г. Г. с за пътуване на детето му А. И. Г. родено на година извън територията на Република България, а именно: -от Република Ф. до Република България и обратно от Република България до Република Ф. съответно за пребиваването му в тези държави във връзка с осъществените пътувания, без ограничения в техния брой, продължителност и времето, през което се провеждат, до навършване на пълнолетие на същото дете А. И. Г. като детето бъде придружавано от своята майка и законен представител Г. Т. Д. с или от определено и упълномощено от нея пълнолетно трето лице с изрично нотариално заверено пълномощно; -от Република България или от Република Ф. до страни от Европейския съюз, вкл. Република И. по повод екскурзии и почивки, четири пъти годишно до 15 (петнадесет) дни за всяко пътуване, за срок от 5 години, считано от влизане на решението в законна сила, като детето бъде придружавано от своята майка и законен представител Г. Т. Д. с или от определено и упълномощено от нея пълнолетно трето лице с изрично нотариално заверено пълномощно; Със същото решение, РС – Карнобат е заместил на основание чл.127а, ал.2 от СК съгласието на бащата И. Г. Г. с, за издаване по реда на ЗБЛД на паспорт на детето А. И. Г., родено на 11.05.2019 година, както и на други документи, необходими за тези пътувания и разрешава на ОД на МВР Бургас, отдел „Български документи за самоличност“ да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на детето А. И. Г., родено на година, само и единствено със съгласието на неговата майка и законен представител Г. Т. Д.. На основание чл.127, ал.4 от СК е допуснато предварително изпълнение на постановеното решение в тези му части, а именно относно горепосочените пътувания на малолетното дете А. И. Г., родено на 11.05.2019 г., в чужбина и издаването на същото дете на всички необходими лични документи затова. Допуснато е и предварително изпълнение на решението в частта относно постановената издръжка. С посоченото решение, Районен съд – Карнобат е отхвърлил насрещните и на основание чл.127а, ал.2 от СК е постановил заместван. Настоящия състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й относно произнасяне по молбата по чл.127а СК за заместване съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетното дете и за получаване на разрешение за пътуване в чужбина. Установено е по делото от приетия препис от акт за раждане на детето А. И. Г. № от година, съставен от Кметството на [населено място] М., Република Ф. въз основа на заявление за припознаване на същото дете от баща му, че страните по делото - ищцата Г. Т. Д. и ответникът И. Г. Г. са родители на малолетното дете А. И. Г. - [дата на раждане], в [населено място], Република Ф., по време на фактическото съжителстване на същите на съпружески начала. Констатирано е, от социалните доклади изготвени от ДСП [населено място], че за малолетното дете А. е полагала грижи неговата майка Г. Д. с помощта на нейните родители - г-жа Н. Д. и г-н Т. Д., като към момента на изготвяне на социалните доклади детето е живеело заедно с майка си в жилище, собственост на баба му и дядо му по бащина линия, находящо се в [населено място] на адрес - [улица]. Установено е от социалния доклад, че бащата на детето И. Г. живее в наследствено жилище заедно с майка си М. Г., което се намира в [населено място] и същото представлява апартамент от три стаи, като за малолетното дете А. има обособен детски кът с детско легло, играчки и други лични принадлежности. Констатирано е от докладите, че бащата И. Г. изпълнява определеният привременен режим на лични отношения с малолетното дете А., като същото дете е посещавало първа възрастова група в ДГ „И.“ в [населено място], а в социалния доклад се посочва, че детето, тъй като е бил отглеждан предимно в семейната среда на двамата си родители, има изградена базисна емоционална връзка на привързаност и с двамата родители. Представени са доказателства, че ищцата Г. Д. е здравно- осигурено лице в Република Ф. и също такова се явява детето в Република Ф.. Установено е, че майката има сключен договор за наем на обзаведено жилище в Република Ф. в [населено място], като същата има и сключен договор за работа на непълно работно време и полага труд по същия, за което и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1900 евро, както и обезщетение за самотна майка в размер на 970 евро. Съдът е взел предвид доказателства за получавани доходи от бащата във Френската Република, но данните за това, че И. Г. е започнал да се осигурява в Република България във връзка с получаваните от него доходи. Съдът е анализирал гласните доказателства и е приел, че страните по делото са живели в Република Ф. преди раждането на детето, както и след неговото раждане до лятото на г. - месец юли, като към момента на предявяване на исковата молба, ищцата Г. Д. е живеела заедно с малолетното дете в дома на нейните родители, находящ се в [населено място], а ответникът живее в дома на неговата майка, също в [населено място]. Съдът е приел е, че от гласните доказателства се установява, че към момента на постановяване на решението отношенията между родителите на малолетното дете А. са влошени, като и че двамата родители имат добро отношение към детето, но преимуществено за малолетното дете полага грижи предимно майката, а бащата - периодично съгласно определения му от съда с привременни мерки режим на лични отношения. Прието е за установено от свидетелските показания, че двамата родители имат агресивно поведение един към друг, както че и двамата родители са получили наказание за проявено домашно насилие, за което е представен по делото препис от съдебен акт на френски съд. Установено е, че бащата има и осъждания по наказателни дела във връзка с престъпления, свързани сдържане на наркотични вещества. Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологична експертиза, от която се установява, че А. е дете с нормално психофизиологично развитие, отношението на всеки един от двамата родители към него е идентично – като цяло положително, но слабо изразено. Описани са личностните и психичните характеристики на всеки един от двамата родители подробно. За личността на Д. като съществени се открояват холеричен темперамент, екстравертност със симптоми на защитни нагласи, типични за хора с явно мъжко или женско поведение, реагиращи на нежеланите нагонни импулси на несъзнаваното със защитните механизми, присъства стремеж към разнообразие, потребност от общество, на моменти апатичност. За личността на Г. са характерни интровертност, сангвиничен темперамент, активен, нормална нервна възбудимост и добър самоконкрол. Присъства стремеж към независимост и утвърждаване на Аз-а, потребност към автономност, търсене на разнообразие и афилация, последователност в следване на собствените цели. Посочено е, че и при двамата родители изследването на агресивността и импулсивността показвали нормални нива в диференцираните скали за агресивност. Като специфично за Д. се откроявал по – лесното изчерпване на търпението и загуба на самообладанието, което било особено видимо при съвместна среща с въззивника Г.. Посочено е, че не е налице синдром на родителското отчуждение у детето. А. е психо – афективно свързан и с двамата родители, като връзката с всеки един от тях е качествено различна и се отличавала със съответните специфики, подробно обсъдени в заключението на вещото лице. Вещото лице посочва, че и двамата родители остават в голяма степен погълнати от субективните си преживявания, породени и провокирани от усложнената семейна ситуация. В тази връзка и двамата родители обезценяват ролята на другия родител при отглеждане на детето, като е отбелязано, че Г. е убеден в недостатъчната способност на Д. за полагане на грижи за детето. В същото време и при майката Д. се откроявали силно амбивалентни към негативни нагласи относно значението на участието на бащата в живота на детето. Подчертано е, че враждебните съдебни действия пречат на сътрудничеството между родителите, което е от съществено значение за правилното физическо и психическо развитие на детето. Посочено е, че настъпилата фактическа раздяла на родителите не е увреждаща психиката на детето, негативно и деструктивно въздействие оказват последвалите след раздялата усложнения в отношенията на родителите и създалата се семейна ситуация, която е свързана с пораждащ страх у детето и дълбоко разочароващ опит. От важно значение за бъдещото емоционално и личностно развитие на детето е поддържането на пълноценна връзка и с двамата родители, като експертизата посочва, че това е отговорност на всички заинтересовани възрастни, които следва да създадат условия, удовлетворяващи емоционалните потребности на детето и гарантиращи най – доброто му психологическо и личностно развитие. По делото е изготвен и приет доклад за проверка на условията, при които живее и се отглежда при майката във Ф. детето А. Г. в отговор на молба за сътрудничество по реда на чл.80, пар.2, б. „б“ от Регламент 2019/1111., с оглед на факта, че на 25.10.2022 г. майката Д. и детето А. Г., след определяне на привременни мерки от страна на Районен съд – Карнобат, напускат Република България и се установяват в К. сюр М. /край Н./, за което обстоятелство по делото е представен и договор за наем. Посочено е, че Д. работи като уеб програмист, считано от март 2023 г. /за което по делото е представен и трудов договор, както и фишове за работна заплата, както и удостоверения и сертификати за преминати професионални обучения/. Посочено е, че заплатата и премията, която Д. получава, са достатъчни за посрещане на нуждите на детето. Описан е апартаментът, в който живеят майката и детето А. Г. – същият се състои от просторна всекидневна, оборудвана с необходимите и съобразени мебели, една спалня, която споделят, баня и тоалетна. Двамата имат достъп и до голяма градина, много използвана от А.. Посочено е, че околната среда е много спокойна. Посочено е, че А. Г. е много будно, палаво четиригодишно дете, което се изразява много лесно на френски език. Здравният му статус се проследявал от общо практикуващ лекар в [населено място], който познавал Д. от пристигането й във Ф. /към настоящия момент в тази връзка по делото е представено удостоверение, от което е видно, че детето е записано при личен лекар в Република Ф./. А. Г. е показал, че е адаптиран към рамката и правилата на живот, предложени му от неговата майка, като същият се чувствал много удобно в своето пространство. Детето се изразявало свободно за ежедневието си с майка си и разказвало за дейностите си по време на училище /вероятно се има предвид детската градина, която детето посещавало редовно – в същия доклад се съдържа констатация в тази насока, като детската градина е била близко до дома на А., по делото е представено и удостоверение за записването му на детска градина/. В доклада е направено заключение, че след пристигането си в К. сюр М. през октомври 2022 г. Д. и детето А. Г. са намерили спокойна и сигурна среда, която била благоприятна за тяхното развитие. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че в конкретния случай родителските права трябва да бъдат предоставени на майката както и да се определи местоживеенето на детето при майката. Този извод следва от цялостния анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на обстоятелствата, изложени и в съдебната практика, които имат значение за гарантиране и защита на най – добрия интерес на детето. Съдът се е позовал на Постановление № 1 от г. на ВС, в което е посочено, че са от значение при решаване на посочения въпрос не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Съобразен е и факта, че детето А. Г. преживява крайна тревожност при назоваване на възможността да се отдели от майка му – първоначално той да излезе и майка му да остане при психолога. Съдът е посочил, че от значение е и възрастта на детето, което към постановяване на решението е на четири години, което следва да бъде съобразено при решаване на въпроса за това кой от родителите да упражнява родителските права върху детето. Съдът е изложил съображения за това, че и при двамата родители се наблюдава в известна степен дефицит в родителския потенциал, най – вече наблюдаван в ангажираността и на двамата родители спрямо техните субективни преживявания един спрямо друг, предвид съществуващия между тях конфликт. От друга страна по делото е установено, че до настоящия момент, а и преобладаващо преди това, майката Г. Д. полага грижи за детето А., като същата полага грижи в необходимата степен за своето дете. Съдът е посочил, че към момента на постановяване на решението майката се е установила трайно в Република Ф., като в тази държава тя в пълнота осигурява необходимите грижи за своето дете - то е здравноосигурено, има личен лекар, започнало е процес по социализация, за което свидетелства и обстоятелството, че детето говори френски език, както е отбелязано и в социалния доклад, приет във въззивната инстанция, неговите жилищни нужди са осигурени в пълна степен, като посещава намираща се в близост до дома му детска градина. Не без значение е и желанието на майката да продължи да се развива и да оглежда детето в тази държава, както и че е социализирало добре в средата, в която живее. Съдът като е взел предвид доказателства по делото, за това че бащата често пътува до посочената държава – членка на ЕС и това ще му позволи да осъществява режима на лични отношения с детето по неговото местоживеене като чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. режим на лични отношения е достатъчно разширен в настоящия етап, като осигурява възможност на бащата да поддържа лични контакти с детето, съобразявайки именно най – добрия интерес на детето. По отношение на въпроса за издръжката съдът е посочил, че размерът й трябва да осигури условията на живот на детето без това да създава особени затруднения на дължащия издръжка родител. Прието е, че в конкретния случай издръжка в размер на 350 лева, надхвърлящ минимално определения за страната, е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на бащата да я заплаща. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: съдът длъжен ли е съобразно изискванията по чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и доводите на страните при обсъждане на критериите за да обоснове предоставяне на родителски права, нарушението на цитираните норми дори и при съобразяване на суверенното право за преценка от съда на доказателствата по делото, не води ли до противоречие и на принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК, ако изводите на съда за фактите са обусловени на фрагментарен, непълен и избирателен прочит на доказателствата, при възлагане на родителски права, съобразно изброените с начина на отглеждане от този родител до момента на детето и има ли значение и състоянието на самото дете и нивото на неговото развитие при това отглеждане, с оглед интересите на конкретното дете при решаване на въпроса кому от родителите да предостави родителските права и кой от родителите му има по – слабо изразен интерес към родителските функции и възпитателен такъв, при дължимата от въззивния съд самостоятелна преценка относно истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, достатъчен ли е извод относно правилността и законосъобразността на установното от първоинстанционния съд без препратка по чл. 272 ГПК към него или е необходимо обсъждане, но на всички доказателства и възражения по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, обстоятелството, че при осъществяване на лични отношения с малолетното му дете, на което е определено местоживеене във Ф. в дома на майка му, с живеещия в Република България Родител, следва ли да се съобрази от съда, за да бъде определен такъв режим на лични отношения, който да обезпечи интересът на детето за осъществяване на регулярни контакти с родителя, на който не са предоставени родителските права, как следва да се осъществят контакти в тези хипотези ,за да не бъде лишено детето от тях при невъзможност родителят да пътува 2 пъти месечно до страната, в която е местоживеенето на детето и допустимо ли е тези през лятото да се осъществяват пак само в държавата по местоживеене на детето, следва ли малолетно дете – български гражданин да е лишено от възможността да посещава България, следва ли родител комуто е предоставяни родителските права да осигурява детето в България за времето, през което през лятото другия родител има режим на лични отношения, в интерес на детето ли е, организиране на посещения в България да се поделят като ангажимент – между двамата родители, за да не загуби контакт детето и с разширения кръг близки на бащата. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставените процесуални въпроси от жалбоподателя за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващи задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да анализира исканията и възраженията на страните, като прецени всички доказателства по делото и изложи своите правни изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не се е отклонил от точното приложение на закона и трайната практика. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. По отношение на служебното събиране на доказателства в т.3 е посочено, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая не е налице отклонение от посочените задължителни разяснения, доколкото съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за охрана интереса на детето при определяне режим на лични отношения с бащата. Съдът е обсъдил всички доказателства и е изложил мотиви, които обуславят извода му за това какъв следва да бъде по периоди и продължителност контакта на детето с бащата, който не упражнява родителските права. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по формулираните въпроси относими към преценката на съда за това как следва да се определи режима за ежемесечните контакти и контактите по време на празнични дни на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В практиката на ВКС, обективирана и в решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III г. о., е застъпено становище, че свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права не се игнорират и когато местожителството на неоглеждащия родител е в друга държава. Посочва се, че съдебният акт трябва да дава ясно разрешение относно режима на лични контакти до навършване на пълнолетие на детето и се постановява с оглед установените обстоятелства към датата на формиране на сила на присъдено нещо. Промените в обстоятелствата могат да са основание за изменение на режима на лични отношения, но не са основание съдът да изключи възможността да ги определи, изясни и съобрази в интерес на детето, като прецени накърнява ли се този водещ интерес, ако родителят осъществява личните си контакти по местожителство му извън страната, в която самия той пребивава. Когато неотглеждащият родител е с местожителство различно от установеното за детето, при определянето на подходящ режим на лични контакти следва да се направи преценка на комплекс обстоятелства от фактическо и правно естество /като възраст на детето, здравословно състояние, възможност за адаптация, условия и обкръжаваща среда, отдалеченост, гаранции за сигурност на детето и др. правнозначими обстоятелства/. В случая е налице отклонение от посочената практика на ВКС единствено относно определения режим на лични отношения на бащата с детето за един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който един месец същото дете да прекара с баща си на място в Р Ф. по преценка на този родител. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част по въпроса: допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът