Определение № 209 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2019 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В. Е. - Т. инспектор в ТД – Пловдив на КПКОНПИ срещу определение № 177/23.04.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 154/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 561/20.03.2019 г., постановено по гр.дело № 612/2019 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение и се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл.153 ЗПКОНПИ срещу Б. Б. Л. и Б. Д. Л.. В изложението е формулиран правния въпрос: за характера на срока по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК и чл.274,ал.3 ГПК. Ответниците по касационната частна жалба не са изразили становище. С определение № 218/28.05.2019 г., постановено по настоящото дело производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело е постановено решение № 1/04.06.2020 г. С оглед на изложеното производството по делото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. С определение № 561/20.03.2019 г. по гр.дело № 612/2019 г. на Пловдивския окръжен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск от КПКОНПИ срещу Б. Б. Л. и Б. Д. Л. с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 160 125.27 лв. С обжалваното определение № 177/23.04.2019 г. по ч.гр.дело № 154/2019 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено определение № 561/20.03.2019 г. по гр.дело № 612/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че срокът за извършване на проверката по чл.112,ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ, и чл.27,ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен. Прието е, че когато Комисията не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл.153 от ЗПКОНИ/чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./ нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са преклудирани, като е преклудирано и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това и другите пасивно легитимирани по иска лица, и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда. Прието е, че началната дата на срока за проверка в случая е 10.04.2017 г. – датата на която в ТД на КОНПИ е постъпило уведомлението от Окръжната прокуратура Пловдив за това, че Б. Б. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7, вр.чл.26,ал.1 НК, а не датата 19.04.2017 г., на която е съставен протокола за започване на проверката срещу него и съпругата му. Посочил е, че едногодишния срок за проверката изтича на 10.04.2018 г., а при евентуално удължаване с шест месеца – на 10.10.2018 г. Прието е, че доклада на ТД на Комисията е от 01.03.2019 г., а решението за внасяне на искането за отнемане на незаконно придобито имущество е от 19.03.2019 г. Изведен е извод, че проверката не е приключила във визирания от закона преклузивен срок. Според съда Комисията се е произнесла след като правомощията й и материалното право на държавата за отнемане на придобитото от ответниците имущество са били вече преклудирани, поради което е приел, че предявеният иск е недопустим. Формиран е извод, че производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на предявения иск. С т.решение № 1/04.06.2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Като взема предвид дадения отговор на поставения въпрос в решение № 1/2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС съдът преценява, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС – т.е. в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателно решение – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос в тълкувателното решение на ВКС съдът приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение