Определение № 281 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7240/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. г. по т. „ Н.Й.В.” [населено място] срещу решение от 24.07.2013г по гр.д. № 407/2013г на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2013г по гр.дело № 2397/2012г. на Кюстендилски районен съд. Отменено е уволнението на ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ като учител, поради съкращаване на заемана от нея единствена щатна бройка, същата е възстановена на работа и е присъдено обезщетение. В изложение, сдържащо се в касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите допустимо ли е съдебният акт да се основава относно длъжността на ищцата на писмените доказателства без да се взема предвид естеството на изпълняваната от нея работа ,нейната правоспособност ,действително изпълняваната работа ,обективирани в исковата молба и без да се взема предвид приета по делото експертиза .Допустимо ли е съдът да приема ,че е трябвало да се извърши подбор между всички учители заемащи длъжност старши учител общооразователен предмет гимназиален етап, въпреки че преподават различни учебни дисциплини. Допустимо ли е ищцата да иска възстановяване на длъжност, от която не е уволнена, а съдът да я възстановява на длъжност ,която ищцата не твърди да е заемала, допустимо ли е ищцата да иска отмяна на уволнение от една длъжност, а съдът да постановява незаконно уволнение за друга длъжност. Конкретни съображения във връзка с посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са развити. Ответницата оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд не приема довод за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по първите два въпроса, на които е даден ясен и еднозначен отговор в практиката на ВКС при изясняване на формалния характер на трудовия договор, връзката на неговото съдържание с конкретно заеманата длъжност, значението на утвърдените щатни разписания за длъжностните позиции на служителите, назначени на работа ,както и производното от общите норми на трудовото право задължение на работодателя да се съобразява със съдържанието на възникналите трудови правоотношения. Изводите на съда, обусловили и крайния изход на делото, се игнорират във въпросите, като се смесват правоспособност и квалификация при учители, заемали една и съща щатна длъжност в училището. И. във въпроса конкретен факт относно „действително изпълняваната работа” работодателят не може да противопоставя на релевантните фактическите и правни признаци на прекратителното основание по чл. 328 ал.1 т.2 КТ при съкращаване на единствена щатна длъжност. Решаващият извода на съда дали служителят е заемал единствена щатна бройка, която се съкращава, или е заемал длъжност, идентична или сходна с други по трудова функция и на това основание е следвало да бъде включен в задължителен подбор, следва да се основава на установеното с писмени доказателства съдържание на трудовия му договор, установеното щатно разписание на длъжностите, което е необходимо за положителен извод по основанието на чл. 328 ал.1 т.2 КТ и работодателят не може да упражни законосъобразно уволнение поради съкращение на щата, като игнорира тази установеност в отношенията си със служителя. Обжалваното решение е в съответствие с трайно установената съдебната практика по трудови спорове, в която принципно се изтъква необходимостта работодателят да спазва щатната дисциплина и да се съобразява със съдържанието на сключените трудови договори ,което именно е обусловило решаващите изводи на съда. Не са налице и основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение с оглед проверка на неговата допустимост, във връзка с произнесения иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка са формулирани няколко въпроса,в които превратно се преценява искането на ищцата с оглед определени нейни обстоятелствени твърдения ,които не са относими към петитума на иска ,нито към основанието му. .Съдът не е дал разрешение в противоречие с принципно установеното разбиране на диспозитивното начало в процеса. Ищцата е била уволнена от длъжност, което не е заемала съгласно личния трудов договор и която длъжност не е съществувала в щата към момента на нейното уволнение така, както е бил посочил работодателят. Съответно е възстановена на заеманата до уволнението длъжност така, както същата е била индивидуализирана и посочена в последното споразумение по незаконосъобразно прекратения трудов договор, а не с допълненията, които ищцата е посочила в обстоятелствата по иска като характеризиращи заеманата от нея учителска длъжност. При това положение съдилищата са следвали установеното в трайната съдебна практика разбиране за дължимия съдебен диспозитив по този иск. Ето защо Върховен касационен съд не приема тезата че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по формулираните въпроси на трудовото, или процесуалното право. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.